Търсене
Close this search box.

Паметникът на Априлци в Перущица

Паметникът на Априлци в Перущица

Паметникът на Априлци в Перущица

Паметникът на Априлци в Перущица


Направи дарение на училище!



***

_8138620.jpg

    http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138620.jpg

Фотография: Благой Анев
bgmonuments@gmail.com

Текст: Антоан Тонев

 http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138624.jpg   Един изключително интересен паметник се извисява на хълма Власевица над град Перущица. Официалното му име е „Паметник на трите поколения” и е издигнат през 1976 година по случай стогодишнината от Априлското въстание. Проектът за цялостната композиция е дело на архитектите Любомир Шинков и Владимир Рангелов, а скулптор е Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. Паметникът се състои от три скулптурни групи с обща дължина над 60 метра, които пресъздават моменти от Априлското въстание, Септемврийското „въстание” и разбира се любимият момент на всички комунистически лидери на България – събитията около 9 септември 1944 година. Докато първото събитие е безспорно най – важно и централно за паметника, а и за цяла Перущица, то другите две са натрапени от комунистическата власт и до голяма степен са отговорни за окаяното състояние в което се намира той днес.
В началото на XXI век мнозина българи не припознават в този, а и в редица други издигнати между 1948 и 1989 година паметници, национални символи и светини и поради това много от тях са безстопанствени, занемарени, полуразрушени или дори осквернени. Сложен морален проблем предизвикват подобни мемориали, които в сърцевината си са посветени на истинските български герои – в случая населението на Перущица сражавало се срещу османските пълчища и загинало геройски за свободата на България по време на Априлското въстание, но в допълнение към това са били натоварени с комунистическа символика, която отблъсква доста наши сънародници. Как да се отнасяме към такива монументи? Трябва ли да ги съхраняваме и тачим? Това са въпроси на които всеки читател може да отговори сам за себе си, а аз тук ще нахвърлям няколко кратки реда за геройството на перущенци, за тяхната върховна саможертва и ще Ви оставя да помислите дали тези хора заслужават техният паметник да изглежда по този начин.

    Перущица попада в обхвата на Четвърти революционен окръг по време на подготовката за Априлското въстание. Благодарение на изключителните организатори в окръга подготовката е на много високо ниво и населението е сравнително подготвено за продължителни сражения срещу башибозука и други подобни бандитски формирования. След избухването на въстанието на 20 април 1876 година вестта за началото на кървавата епопея бързо се разпространява из целия революционен окръг и само за няколко дни достига до Родопите и конкретно до Перущица. Въстанието в селището е обявено официално на 23 април. Веднага след това започва изграждането на отбранителни линии, като Перущица е разделена на 6 сектора, които се защитават от над 600 въстаници.
Сериозните сражения в „гнездото на героите” започват на 28 април. Част от мирното население, основно деца и възрастни хора се изтеглят от селото, а останалото население остава, за да даде отпор на башибозука и редовната турска армия. Ръководители на отбраната са учителят Петър Бонев, Спас Гинов, братя Тилеви и Кочо Честименски. В много тежки боеве с фанатизирания башибозук и с черкезите въстаниците показват чудеса от храброст и издържат на напора на петвековните поробители. В крайна сметка численото превъзходство на турците си казва думата и героите отстъпват част от позициите си, като се укрепяват около крайните къщи на селото. Това се случва на 29 април след близо 2 дни на непрекъснати сражения срещу редовната турска армия, башибозука и черкезки отреди. Загубата на първоначалните позиции не слага край на съпротивата на българите, а напротив ожесточава я. Нашите предци разбират, че няма какво да губят и хвърлят и последните си сили в боя срещу османците. Започват кървави сражения за всяка къща и за всеки двор. Въстаниците карат турците да платят кървава цена за всеки метър настъпление и за всеки погубен българин. По време на сраженията се очертават два основни отбранителни центъра – училището и черквата. Именно при отбраната на училището на 30 април загива Петър Бонев. В този момент част от въстаниците и от мирното население успяват да се измъкнат от вражеското обкръжение, а другата част се организира около своята последна отбранителна позиция – черквата. Виждайки че е невъзможно без огромни жертви да превземе въстаническата позиция турската армия започва артилерийски обстрел срещу събралите се българи. В крайна сметка артилерията си казва своето и голяма част от смелите борци за свобода загиват или са тежко ранени.

 http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138626.jpg   Там около черквата се разиграва и един от най – драматичните моменти в историята на Априлското въстание. Момент показал на целия свят какво е значението на понятията чест и достойнство, момент доказал, че българинът цени свободата и честта си повече от всичко. Около и в черквата, която вече е обстрелвана не само от артилерия, но и от нападащите разярени башибозуци и турски войници, са се намирали Спас Гинев, Кочо Честименски, Иван Тилев и техните семейства. За да не попаднат живи в ръцете на врага и за да запазят честта и достойнството си Кочо Честименски и Спас Гинев убиват невръстните си деца, съпругите си, а най – сетне и самите себе си. Примерът им е последван от Иван Тилев и от други останали живи измежду последните защитници на Перущица. Тези юначни и горди българи избират борбата пред примирението, свободата пред ярема, и най – накрая смъртта пред срама. Каквото и да напишем за тях ще бъде малко, някак сиво и недостатъчно.


Разбери повече за БГ Наука:

***

 Поклон пред Вас герои!

    След зверското потушаване на въстанието в Перущица остават едва около 150 души, основно старци и деца, от над двехилядното население в началото на въстанието. И макар да е разорена, срината до основи и изтребена Перущица не е обезчестена. Героите които паднаха в борбата против турците днес са светци. Те са нашият пример, те са нашата гордост, те са моралните стожери към които трябва да се връщаме в трудни времена като днешните.

    И тук отново се връщаме на „Паметника на трите поколения”, който както личи от снимките не просто се руши поради безстопанственост от страна на общината и държавата, но е и осквернен. Най – вероятно графитите са дело на българи, още по – вероятно е това да са младежи, хора заради които пожертваха живота си героите от Перущица през 1876 година. От снимките ще видите в какво плачевно състояние се намира целия комплекс и как някой е откраднал тежащия 3 тона бронзов венец, който е покривал символичната костница на героите. Това вече едва ли е дело на българи. Всички знаем коя група в държавата се занимава с вторичната преработка на цветни метали. Колкото и да не сме съгласни с героизирането на терористите от 1923 година и на чуждите агенти дошли на власт през 1944-та не можем да позволим паметника на Априлци да се руши. Така скверним паметта им, а тя е свята. След тъй наречените промени през 1989 година бе демонтирана петолъчката от върха на монумента и сега може да се помисли за един проект за реставрация и лека модификация на паметника, като годините 1923 и 1944 могат да се заменят с други знаменателни събития по – позитивни за нас българите. Така монументът наистина ще оправдае името си „Паметник на трите поколения” и ще се превърне в едно от местата за поклонение пред големите български герои. За да стане това трябва и общината и държавата да положат сериозни усилия, но не трябва да разчитаме само на тях. Има достатъчно родолюбиви българи, които могат да допринесат за спасението на мемориала и именно към тях е призива ни: „Спасете паметника, за да отдадем заслужена почит на героите!”.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138617.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138629.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138640.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138645.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138650.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138678.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138662.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138664.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Aprilci.Perushtica/_8138666.jpg

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.