Текст: Антоан Тонев

Родени в Солун през първите десетилетия на IX век двамата братя Константин-Кирил Философ и Методий имат огромно значение за историята не само на нас българите, но и на доста други европейски народи. Най-важният принос на двамата братя е създаването на глаголицата и защитата й в спора с привържениците на триезичната догма. Все още се водят разгорещени спорове по въпроса за етническия произход на Солунските братя.

Днес тези спорове изглеждат все по-безпредметни. На базата на съществуващите извори не може с точност да се определи етническия произход на Кирил и Методий, но това в крайна сметка се оказва и ненужно. Каквито и да са били Светите братя в крайна сметка тяхното дело дава плод първо в България и именно от нашата държава се разпространява сред други европейски народи. Споменът за това никога не е напускал българите, доказателство за което са следните слова, записани в Бориловия синодик: „На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.”

Друг интересен факт, свързан с налагането на новата азбука е Брегалнишката мисия, която някои учени все още приемат за легендарна. Аргументите им обаче не са кой знае колко убедителни, тъй като ако боравим с техните методи, то ние можем да обявим коя да е от мисиите на двамата братя за легендарна, несъществуваща или прекалено хиперболизирана и разкрасена от техните житиеписци.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Споменатата Брегалнишка мисия предхожда неуспешния опит за налагане на глаголицата във Великоморавия и най-вероятно представлява първи опит за употреба на новата азбука. Не можем да не отбележим факта, че този първи опит е направен в българските земи. По тази причина не бива да се изненадваме, че именно България става център на тъй наречената „славянска цивилизация”, като българските творци успяват да преведат огромна част от богослужебните текстове от гръцки и след това разпространяват тези текстове сред близки и по-далечни новопокръстени народи. България става проводник на православието за останалите славянски народи.

Във връзка с написаното до тук искаме веднъж завинаги да заявим, че езикът, на който са творили всички ученици на Св. Св. Кирил и Методий в България, както и творците от цар Симеоновия кръг по времето на „Златния век”, е старобългарски, а не църковно-славянски, славянски или какъвто и да било друг. Всички текстове в България са писани на старобългарски, език който става официален за цялата държава след Преславския събор от 893 година. Тогава сърбите все още не са имали истинска държава, а русите не са били християни, за „македонците” да не говорим. Споровете по този въпрос са чисто конюнктурни и политически, а не научни и по тази причина трябва да бъдат прекратени.

Делото на Св. Св. Кирил и Методий кара папа Йоан Павел II да ги обяви за покровители на Европа. Българският народ много преди това действие на римокатолическия първосвещеник е възприел Светите братя като крепители и покровители. По тази причина в почти всяка българска църква има икона на Солунските братя или поне на един от тях. Има и редица паметници издигнати в чест на Първоучителите. Тук ние ще разгледаме паметника им в София, разположен пред Народната библиотека, носеща тяхното име. Проектът на този паметник е дело на Владимир Гиновски и е бил избран чрез конкурс през 1963 – 1965 година. Издигнат е през 1972 година и според всеобщото мнение е сред най-добрите постижения на българското монументално изкуство. Фигурите на Св. Св. Кирил и Методий са високи 4,2 м. и излъчват мъдрост, целеустременост и спокойствие, качества присъщи на българите от които все повече се нуждаем в днешния забързан свят.