Текст: Антоан Тонев

Свети Евтимий Търновски или патриарх Евтимий, както най – често го наричаме, е тази най – светла и могъща фигура, която разсича мрака на толкова тежкия за нас българите XIV век. Този храбър, мъдър, непреклонен, велик човек и до днес ни дава упование, кара ни да се гордеем, че сме българи и изпълва със смисъл стиха „Не на мъртъвци, не върху кости се крепи България, а на духа на своите светци” от една популярна песен на една още по – популярна българска рок група. Още много млад Евтимий се отдава на служба на Бога и поема по пътя на монашеския живот, привлечен от личността на Теодосий Търновски, един от идеолозите на исихазма и изключително влиятелна фигура не само в средновековна България, но и в целия православен свят. Обиколил редица манастири сред които и някои от най – известните Светогорски обители, Евтимий се завръща в своята Родина в най – трудните за нея времена около смъртта на цар Иван Александър и разпадането на единната българска държава на множество царства, княжества и други по – малки териториални владения. Българската държава е отслабена в най – неподходящия момент, тъй като по това време на Балканите се появява нов, много опасен враг, чиято крайна цел е завладяването на полуострова. Османците започват своите походи срещу християните на Балканите и първи под ударите им попадат българите. В такава сложна обстановка след смъртта на патриарх Йоаникий II Евтимий сяда на патриаршеския престол в Царевград Търнов. От този момент той се превръща в безспорен лидер на българския народ и последен крепител на духа му. Патриарх Евтимий разгръща сериозна по мащабите си културно – книжовна дейност и оставя произведения, оказали огромно влияние не само върху българския народ, но и върху останалите православни народи по света. Най – впечатляващо от всичко обаче е участието на българския патриарх в защитата на столичния град от озверелите османски пълчища на султан Баязид Йълдъръм. Цар Иван Шишман бяга от столицата, абдикира от защитата не само на Търново, но и на България и българския народ. В този много тежък миг през пролетта на 1393 година на бойниците, около крепостните стени и в целия Царевград става ясно, че последният защитник на столицата ще бъде истинският водач на българите – патриарх Евтимий. Най – високопоставеният български духовник, който е и исихаст по убеждение, изоставя кротостта и смирението присъщи на клирика и грабва меча, за да защити своя роден град, столицата на своето царство и своя народ. Патриарх Евтимий осъзнава, че като пастир на българите и Божи служител не може да остави поверения нему народ в ръцете на вълците – агаряни. Тримесечната обсада на града завършила на 17 юли 1393 година, когато османските пълчища нахлуват в крепостта при неизяснени обстоятелства, като най – вероятно българската столица е превзета в резултат на предателство. Така или иначе цялата аристокрация, всички знатни граждани са убити, а едничък патриарх Евтимий чудодейно е спасен, както твърди легендата от Бог, за да бъде изпратен на заточение, където и умира най – вероятно в началото на XV век. Макар и да не успява да спаси столицата и държавата патриарх Евтимий с действията си отправя много важно послание към всички българи: ценете най – много от всичко своята собствена държава и пожертвайте дори и най – святото в нейна защита! Точно така постъпва големият български светец и заради това и до днес е един от най – светлите примери за нас българите.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Всички гореспоменати заслуги на патриарх Евтимий го превръщат в един от най – тачените български светци. Издигнати са паметници в негова чест, в редица черкви има негови икони, много улици и булеварди носят името му. Тук ние ще се разгледаме паметника на патриарх Евтимий в днешната столица на България – София. Той се намира в центъра на града на кръстовището на булевард Патриарх Евтимий и улица Граф Игнатиев. Статуята е изработена от скулптора проф. Марко Марков и е поставена тържествено през 1939 година. Последният патриарх на Второто българско царство е представен в цял ръст и държи кръст, а на постамента е изписано „Евтимий – патриархъ Търновски”. Когато човек се загледа в скулптурата може да усети святостта, смирението и добротата на светеца, но наред с това се чувства и една невероятна твърдост, твърдостта превърнала патриарх Евтимий в крепител на българската народност и на православната вяра.