Текст: Антоан Тонев

Паметникът на Свободата е известен още като Паметника на връх Шипка и е част от националния парк – музей Шипка. Посветен е на българските опълченци, които чрез подвига и саможертвата си предрешават изхода от Руско – турската война и доказват, че българите заслужават свободата си.

Разбери повече за БГ Наука:

***

    Драматичните събития около връх Шипка, останали в паметта на нашия народ като Шипченска епопея, се разиграват между 9 и 14 август 1877 година. Значението на тази битка за изхода на войната е огромно. По същото време Западният отряд на руската армия е обсадил Плевен, но все още няма сериозни изгледи за успех срещу много добре укрепилата се и многочислена армия на Осман паша. Това дава основание на турското командване да реши, че може с един – единствен удар да сложи край на войната и да прогони русите и техните съюзници. За целта Сюлейман паша е предислоциран от Албания в Тракия и се отправя на север, като целта му е да достигне Плевен и да нанесе удар в гърба на руската армия, обсаждаща града. За да стигне до Плевен обаче корпусът на Сюлейман трябва да премине Стара планина. Има няколко старопланински прохода през които турските войски могат да преминат, но Сюлейман паша избира да форсират Шипченския, за да покаже на българите, че не заслужават свободата си и че все още са роби. Това е и най – голямата грешка на този самонадеян османски офицер. На 9 август 27-хилядната турска армия предприема атака срещу защитаваната почти изцяло от българското опълчение Шипченска позиция. Нашите бойци са около 7500, т.е. почти четири пъти по – малко от османските сили. Въпреки това благодарение на огромната си храброст, жертвоготовност и родолюбие българските опълченци отблъскват турските пълчища на 9 и 10 август. На 11 август настъпва кулминацията на битката при връх Шипка. От 4 часа сутринта до около 22 часа вечерта османците непрекъснато атакуват българската позиция по всички възможни направления. Въпреки това нашите опълченци не се пречупват и използват всичко, което им е под ръка за защита на святата бащина земя и за свободата. Тази свобода, която бе платена с кръвта на мъчениците от Априлското въстание. Българските опълченци не се свенят да хвърлят в боя дори и падналите си другари, което показва, че българинът е страшен за османците не само жив, но дори и след смъртта си. Такава смелост, такава ярост и такава воля за победа османците преди това не са срещали. Именно заради това те губят и в този свой отчаян опит за превземането на прохода. В следващите дни и седмици те ще се опитат отново да преминат през прохода, но това вече е почти невъзможно, понеже руската армия съсредоточава сериозни военни ефективи на позицията. Това дава възможност да бъде напълно блокиран Плевен, което в перспектива довежда до падането на тази стратегическа османска позиция след което руското настъпление за малко повече от месец успява да достигне до Одрин. Войната е спечелена. Днес когато обърнем поглед към онези величави събития от 1877 – 1878 година ясно открояваме едно сражение, което можем напълно уверено да твърдим, че предрешава изхода на войната. Това без съмнение е битката за Шипка, битка по време на която българското опълчение показва, че нашият народ не само заслужава свободата си, но е готов и способен да я извоюва със собствените си ръце. След като и враговете ни признават, че никога не са воювали срещу толкова свиреп противник, кой има правото да каже, че свободата ни е дадена даром, а не извоювана?!

    Българските опълченци остават завинаги в нашата история. С невероятния си подвиг те са пример за всички нас и по тази причина почитта и преклонението пред тях започват непосредствено след Освобождението и продължават до днес. На мястото, където те са се сражавали и геройски са загивали днес има величествен паметник. Първият му камък е поставен на 26 август 1922 година, а монументът е открит тържествено на 26 август 1934 година лично от държавния глава на България – цар Борис III. Проектът за паметника е на архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, а в изработката на огромния бронзов лъв (8 метра дълъг и 4 метра висок) се включва и скулпторът Кирил Шиваров. Самият паметник е висок 31,5 метра и представлява голяма кула с формата на пресечена пирамида. Над входа на тази кула стои споменатия по – горе бронзов лъв, като вечен символ на България и българското. Във вътрешността на кулата е подредена музейна експозиция свързана с боевете на Шипка и историята на българското опълчение, а от върха й се открива невероятна панорамна гледка към Балкана. Интересно е да се отбележи, че средствата нужни за построяването на паметника са събрани от целия български народ, като знак на признателност към героите сражавали се, за да я има България. Паметникът на Свободата днес е едно от онези места, който всеки българин трябва да посети и да носи винаги в сърцето си. Там на славния връх всеки от нас получава нагледен урок по патриотизъм и родолюбие.