Паметник на Свети Климент Охридски в София

_7215831.jpg

 

Фотография: Благой Анев
bgmonuments@gmail.com

Текст: Антоан Тонев

Една от най-авторитетните и обичани образователни институции в България е Софийски университет „Свети Климент Охридски”. В пространството между Ректората на Университета и Народното събрание има малка, китна градинка, в която се намира паметникът на един от най – големите български просветители и духовници Свети Климент Охридски. Паметникът е изработен от прочутия скулптор Любомир Далчев и е поставен в София през 1979 година, само няколко месеца преди творецът да напусне Народна Република България и да заживее в странство. Скулптурата на Свети Климент Охридски е с интересна изработка, като при изработването й са комбинирани камък и метал. По този начин се акцентира върху главата и долната част на ръцете на духовника. Светецът държи по една факла във всяка ръка като символ на просветата, която носи на българския народ. Страдалческото лице на великия българин от една страна е олицетворение на християнското смирение и благочестие, а от друга – на една вековна мъдрост и непоколебима решимост. Тялото на светеца, което е изработено от камък и наподобява дърво, символизира животворната сила на учението и внушава чувството, че делото на Свети Климент Охридски изгражда един нов стълб на българщината, стълб който ще пребъде във вековете, докато се помни и почита делото на светеца и неговите учители и съратници – Светите Седмочисленици.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Kliment.Ohridski/_7215821.jpg
За родното място и рождената година на Свети Климент са изказвани редица предположения, но към днешна дата може да се смята за установено единствено, че светецът е роден някъде в българските земи и е бил младеж, когато Светите братя Кирил и Методий тръгват на мисия към Великоморавия. В тази мисия участва и будният и очевидно добре образован младеж Климент. Заедно със своите учители той отива в Рим, където лично папа Адриан II го ръкополага в свещенически сан. След смъртта на Свети Методий през 885 година немското духовенство успява да наложи властта си във Великоморавия и започва гонения срещу всички ученици на Светите братя, понеже се опитвали да проповядват християнството не на латински, а на разбираем за местното население език. В резултат на гоненията Свети Климент и няколко негови другари поемат към родната му България. Те са знаели, че ще бъдат посрещнати радушно от владетеля Борис I, който всячески се опитвал да постави българската култура на едно още по- високо ниво и да спре опитите на Византия да ни влияе чрез Константинополската патриаршия. През 886 година Свети Климент е изпратен от Борис I в югозападния край на държавата, за да създаде книжовна школа и да образова колкото се може повече българи. Основната област, в която работи по това време светецът е Кутмичевица с главни градове Охрид и Девол. Там Климент развива сериозна по мащабите си културно-просветна дейност, която полага основите за развитието на Охридската книжовна школа, която в перспектива ще се превърне във второто най- значимо средище на българската култура след Преслав.

По време на изключително важния за нашата история Преславски народен събор от 893 година Климент е избран за „пръв епископ на българския език” и получава епархия в югозападните български предели. Неуморната дейност на големия книжовник продължава. Той обучава хиляди ученици на българската азбука и на български език, създава богослужебни произведения, проповеди и т.н., превежда богослужебна литература от гръцки език и участва при изграждането на редица църкви и манастири. Многостранната и изключително плодовита дейност на Свети Климент Охридски продължава цели 30 години. Благодарение на неуморната си работа той успява да обучи над 3500 българи, които стават основата на духовенството в западните предели на държавата и по този начин се слага край на опасността от византийско влияние чрез църквата и клира. Наред с всички тези огромни заслуги за българския народ, Свети Климент Охридски има още една, която мнозина смятат за най-важна, а именно опростяването на глаголицата чрез създаването на кирилицата, която за няколко десетилетия се налага почти повсеместно по българските земи и заменя по-старата и по- сложна графична система.
След десетилетия на усилен труд и след като укрепил темелите на българската култура Свети Климент Охридски напуснал този свят на 27 юли 916 година. Бил погребан в основания от него манастир „Свети Пантелеймон”. Днес Българската православна църква отбелязва паметта му на 25 ноември, когато е именният ден на светеца, а на 27 юли почитаме Светите Седмочисленици: Св. Св. Кирил и Методий, Св. Климент Охридски, Св. Наум Преславски, Св. Сава, Св. Горазд и Св. Ангеларий. За да разберем колко значимо е делото на Свети Климент за нашия народ и какво уважение и благоговение са изпитвали към него средновековните ни предци ще си позволя да приведа един кратък откъс от житието на светеца: „Понеже вестите правеха Климента велик и наистина с висок възход в сърцето, те съвършено плениха и цар Симеон и го направиха любител на неговата добродетел. Затова царят повика светеца, встъпи в беседа с него и като почувства освещение даже от неговия външен образ – блаженият беше внушителен дори и за враговете със своя външен вид – той започна много да възхвалява българската страна и да смята блажено своето царство, загдето е получило от Бога такова велико благо – Климента”. Има и още два цитата, които ми се ще колкото се може повече българи да познават, за да можем в забързаното ни и сякаш твърде бедно откъм духовност ежедневие да си спомним за великото дело на светеца. Единият цитат е от византийския духовник и охридски архиепископ Теофилакт. Той нарича Св. Климент „новият апостол Павел на новите коринтяни – българите”. Другият цитат е от песнописец от ХIV век, който го нарича „тринадесети апостол на България“.


РЕКЛАМА:

***

Очевидна е почитта на средновековните българи, а и на всички други православни народи, към големия духовник и просветител Свети Климент Охридски. Надявам се, че и днес всеки от нас, минавайки покрай разположения в сърцето на София паметник на светеца ще поспре за миг и ще си припомни делото му. Днес пред нас стои задачата да пазим завета на светците си и да продължаваме да съхраняваме българското у себе си въпреки всички проблеми, с които се сблъскваме. Нека Свети Климент Охридски бъде светъл пример за всички българи, които не се примиряват с тежкото положение в Родината ни в момента и се опитват да го променят към по-добро.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Kliment.Ohridski/_7215826.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Kliment.Ohridski/_7215832.jpg

Поръчайте от тук: Колиета Глаголица

Вашите приятели и познати задължително ще поискат да им обясните какво означава новото ви колие. ?

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: