Паметник на Съединението в Пловдив

 
http://image.nauka.bg/kul/pametnici/suedinenie/_9189331.jpg
 
Фотография: Благой Анев
bgmonuments@gmail.com

Текст: Антоан Тонев

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е онзи значим исторически момент, който показва на нас българите, на съседите ни и на всички „Велики сили”, че българският народ не само е заслужил свободата си, но има силите сам да направлява съдбата си и смело да чертае своя път. Струва си днес, когато все по-малко са поводите ни за национална гордост, да се върнем към славните дни на 1885 година и да почерпим не само поводи за гордост и патриотизъм, но и някои ценни поуки, завещани ни от предците.http://image.nauka.bg/kul/pametnici/suedinenie/_9189318.jpg На 1 юли 1878 година в Берлин, само няколко месеца след подписването на предварителния мирен договор от Сан Стефано, току-що възстановената българска държава е разпокъсана безмилостно по решение на всички тъй наречени Велики сили. Българският народ, който ежедневно е проливал кръвта си по време на тежкото петвековно робство, който е изумил света с героизма и саможертвата си по време на Априлското въстание и Руско-турската война е поставен на колене от европейските управници и бюрократи. Българите са насилствено разделени и не им е позволено да заживеят всички заедно в така бленуваната свободна България. Според решенията на Берлинския конгрес се създават от една страна автономното, трибутарно на Османската империя, Княжество България, което се намира между Стара планина и река Дунав, като включва и Софийското поле, и от друга автономната провинция в Османската империя Източна Румелия, която обхваща част от Тракия и черноморското крайбрежие. Останалите територии населени с българи са подарени от „Великите сили” на османци, сърби и румънци. По този начин основна задача пред българския народ непосредствено след Освобождението става борбата за национално обединение. Един от върховете в тази борба е Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885 година.

Подготовката за това свято дело е изключителна по своя размах и доказва на целия свят, че българите са способни сами да решават проблемите си. Главните идеолози и организатори на съединисткия акт решават да разчитат само и единствено на силите на българския народ и да не молят за помощ никоя чужда държава. Много често подготовката на Съединението е сравнявана с организацията на Априлското въстание и причини за това наистина не липсват. На първо място дейците от 1885 година продължават да изпълняват завета на великите ни възрожденци, които отдават целия си съзнателен живот на борбата за освобождение на българския народ и за създаването на единна българска национална държава. Втората прилика се крие във факта, че главен идеолог и организатор на Съединението е Захари Стоянов, един от помощник-апостолите в Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание, и човек останал с Георги Бенковски до самото убийство на легендарния български водач. Много от останалите живи дейци на Априлското въстание също се включват в подготовката на Съединението, тъй като юнашките им сърца искат веднъж завинаги да разкъсат ръждивите пранги на турското иго.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/suedinenie/_9189322.jpg Детайлите по самата подготовка на народното дело са изключително интересни и показват колко много може да се постигне със силата на словото. Захари Стоянов издава в Пловдив вестник „Борба”, който бързо успява да се превърне в най-четения седмичник в цяла Източна Румелия и макар че излизат само 15 броя може да се каже, че до голяма степен от страниците на вестника населението на Източна Румелия се подготвя морално за извършването на акта на съединение с Княжество България. Подготовката разкрива и нещо друго, което не бива да забравяме. Спонтанните действия в почти всички случаи са обречени на неуспех, колкото и силни оратори да подбуждат тълпата и колкото и искрено да е желанието на хората за промяна. Съзнавайки това Захари Стоянов полага основите на организация, чиято единствена цел е да осъществи националното обединение. Тази организация е Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК). Не е случайна приликата с абревиатурата на Букурещкия революционен централен комитет. Стоянов и останалите дейци се възприемат като преки наследници на идеите на Каравелов, Ботев и Левски. Именно по тази причина първоначално се е обмисляло едновременно съединение на Княжество България не само с Източна Румелия, но и с Македония. Идеалът „Мизия, Тракия, Македония” е властвал в българските сърца в ранните месеци на 1885 година. Захари Стоянов обаче осъзнава, че обединението на Македония с Княжеството и Източна Румелия е трудно постижимо, понеже тази географска област е върната на Османската империя и в нея не са предприети никакви реформи, т.е. там всичко си продължава по старому и има многобройни турски военни части, които биха се противопоставили решително на Съединението. По тази причина след нарочно събрание от 3 август се решава първоначално да се извърши обединение на Княжеството и Източна Румелия, а по-късно при подходящи обстоятелства да се присъедини към снагата на майка България и Македония. За да постигнат по-лесно целта си дейците на БТЦРК започват да привличат към планираната акция и офицери от източнорумелийската милиция.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/suedinenie/_9189323.jpgВ края на лятото обстановката в Източна Румелия започва да се изостря с всеки изминал ден, като на няколко пъти българите от двете страни на Стара планина участват в общи чествания. Решено е Съединението да се обяви официално на 15 септември и княз Александър да поеме властта и над Румелия. Свободолюбивите българи обаче не могат да чакат и още на 2 септември в Панагюрище няколко младежи свалят турското знаме пред конака и го заменят с българско. През следващите 3 дни напрежението ескалира в цялата провинция и няколко големи въоръжени формирования се насочват към центъра на областта Пловдив. За да не се стигне до братоубийствени действия между дейците на съединението и източнорумелийската милиция, която също е съставена от българи, в нощта срещу 6 септември 1885 година майор Данаил Николаев начело на своята военна част арестува генерал-губернатора Гаврил Кръстевич и обявява Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Незабавно е изпратена и телеграма до княз Александър I Батенберг. Без да се бави князът с нарочен манифест от 8 септември приема Съединението и започва да се титулува княз на Северна и Южна България, като по този начин показва, че е възстановена


РЕКЛАМА:

***

справедливостта и две чисто български територии са обединени в една държава – Княжество България. Първоначално всички

„Велики сили” реагират негативно спрямо обявеното Съединение, но българите твърдо отстояват позицията си и армията се отправя към южните граници на държавата, за да посрещне евентуално турско нападение. Това убеждава целия свят, че българите няма да се откажат от това свое дело, което смятат за свято и за което са готови да пожертват живота си.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/suedinenie/_9189325.jpg

И наистина след по-малко от два месеца идва време за защита на Съединението на бойното поле, но не срещу Османската империя, а срещу „братска” Сърбия. Това обаче е друга история и в някой от следващите броеве ще разгледаме паметниците, посветени на Сръбско-българската война. Така или иначе за нас остава поуката от събитията през септември 1885 година, когато цялото българско общество застава зад народното дело. Политическата принадлежност, социалното положение, произхода и всичко останало остават на заден план и всички българи живеят и дишат с идеята за Съединението, а след негово обявяване с идеята за защитата му. Не случайно днес националното ни мото е: „Съединението прави силата”. Дано никога не го забравяме!

Паметникът на Съединението, за който ще Ви разкажем в настоящия брой, е издигнат в Пловдив през 1985 година по случай 100-годишнината от паметния акт. Скулптор е Величко Минеков. Монументът изобразява Майка България с лавров венец в ръцете, а крилете в полет символизират от една страна двете съединени части на Родината, а от друга поривът на българите за свобода и справедливост, който преодолява всички земни закони и препятствия и който не може да бъде спрян. Днес този паметник и площадът пред него са домакини на официалните чествания по случай Деня на Съединението и си заслужава всеки българин да го види, за да почувства силата, смелостта и единството на своите предци в онази вече далечна 1885 година.


Европейска нощ на учените 2022 г.: