Текст: Антоан Тонев

    Българската поезия по време на управлението на Българската комунистическа партия в повечето случаи плътно следва канона на социалистическия реализъм. Малцина са лириците дръзнали да излязат извън рамката на утвърдения от партията и държавата стил в литературата като не всички от тях успяват да преодолеят цензурата и се налага някои да публикуват стиховете си чак след 10 ноември 1989 година. Петя Дубарова е една от най – интересните български поетеси от този период както заради прекрасните си стихове, така и заради трагичната си и обвита в мистерия смърт. Въпреки всичко стиховете на бургаската поетеса пробиват през цензурата и малко след смъртта й е издадена единствената й стихосбирка „Аз и морето”, а няколко години по – късно са събрани всички нейни произведения и заедно с личния й дневник са публикувани под заглавието „Най – синьото вълшебство”. Освен това посмъртно са издадени още 2 сборника с нейни произведения.

    Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в град Бургас. Майка й е учителка и това оказва голямо влияние при формирането й като личност и при изграждането й като поет. Освен майката Мария Дубарова голямо влияние върху младата поетеса оказват двама известни поети – Христо Фотев и Григор Ленков. Дубарова започва да създава стихове в най – ранна детска възраст, а на 10 години вече е написала първата версия на стихотворението си „Морето”. Първите поетически опити на невръстната бургазлийка са публикувани във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, както и в списанията „Родна реч” и „Младеж”. Талантливата възпитаничка на Английската гимназия в Бургас създава не само поетически текстове, но и разкази и приказки. Искреността, вярата в доброто, веселието и радостта, които струят от написаното от Дубарова са в ярък контраст със сивото ежедневие на българското общество във втората половина на 70-те години на ХХ век. Вероятно това е карало младата девойка да се чувства неразбрана, някак не на място и в крайна сметка е възможно това да е една от причините, довели до нейното решение да сложи край на живота си.

    На 4 декември 1979 година, още ненавършила 18 години, Петя Дубарова се самоубива в родния си дом чрез поглъщането на сънотворни хапчета. И до днес причините за ненавременната смърт на детето – чудо на българската поезия, както понякога е наричана тя, са забулени в тайна. Има множество версии, хипотези и предположения. Според основната, самоубийството на талантливото момиче е предизвикано от намаляване на оценката й за поведение в училище, в резултат на скалъпени обвинения в саботаж от страна на нейни съученици и учители  по време на училищна бригада в бирена фабрика. От дистанцията на времето трудно можем да определим конкретните причини за смъртта на Петя Дубарова,  но както при други велики поети  угасва и нейният„ живот неживян”.

Разбери повече за БГ Наука:

***

    Паметникът на Петя Дубарова се намира в Бургаската морска градина, едно от любимите й места приживе. Издигнат е през 2010 година и е дело на скулптора Радостин Дамасков и архитект Владимир Милков. Официалното откриване се състоя на 5 ноември 2010 година, като мястото на паметника в самата градина не е случайно избрано. От една страна той е с изглед към така любимото й Черно море, а от друга се намира близо до този на нейния вдъхновител и наставник Христо Фотев. Самият паметник е излят от бронз и е с височина 3 метра, като отдолу има 40-сантиметрова гранитна основа. Петя Дубарова е представена в цял ръст, пристиснала ръце към тялото си и с поглед отправен сякаш в едно по-светло бъдеще. Бъдеще, в което поетесата искрено вярваше, но така и не доживя да види.