Текст: Антоан Тонев

    Отново в Пловдив и отново в Централния парк, който е известен още и като Цар Симеоновата градина, се намира паметникът на швейцарския градинар Люсиен Шевалас. Мястото не е избрано случайно, тъй като именно швейцарецът е проектант на великолепното парково пространство.

    Люсиен Шевалас е роден в Обон, Швейцария на 26 август 1840 година. Получава завидно за времето си образование, като успява да завърши Парижкия лесовъден институт, едно от най – добрите висши учебни заведения в тази сфера в целия свят. Работил в редица екзотични кътчета по света сред които Бразилия и Африка, Люсиен Шевалас се озовава в Османската империя и е назначен за придворен градинар на султан Абдул Азис. Прочул се с прекрасните паркове, които проектира и изгражда швейцарецът е поканен в българската автономна област Източна Румелия от първия й генерал-губернатор – Александър Богориди.

    Попаднал веднъж в Пловдив Шевалас се влюбва в града и остава там до края на живота си. Множество са парковите пространства, които швейцарският градинар създава, като тук ще споменем само най – важните сред тях: Княжеската (Царската) градина, която се намирала в съседство с конака на генерал-губернатора; Цар Симеоновата градина, която е построена по случай Първото българско земеделско-промишлено изложение през 1892 година²; пловдивската Градска (Дондуковската) градина, която се намира до днешния Природонаучен музей и Пепиниерата, която е наречена още Шеваласов разсадник. Делото на Люсиен Шевалас е високо оценено от българските власти и от пловдивското гражданство и по тази причина през 1901 година швейцарецът е обявен за почетен гражданин на Пловдив. Заради прекрасните паркове, които проектира и изгражда и заради грижата му за природата и намирането на точното място на човека в нея българите започват да наричат Люсиен Шевалас – „министърът на цветята”. До края на живота си той твори в Пловдив и се опитва да създаде условия за отдих на българите, борещи се ежедневно да превърнат държавата си в символ на просперитет и стабилност, но заобиколени с твърде много и безскрупулни врагове. „Министърът на цветята” завършва своя земен път на 22 октомври 1921 година, за да стане подобно на Безеншек един от вечните приятели на България. Погребан е с почести в Пловдив до своята съпруга Софи дьо Бросар.

Разбери повече за БГ Наука:

***

    Признателността на българите се доказва за пореден път от скулптора Цвятко Сиромашки, по чиято идея през 2007 година е издигнат прекрасен паметник на Люсиен Шевалас. Този монумент днес е мястото, където всеки един пловдивчанин или гост на града може да засвидетелства уважението си към „Министъра на цветята” и делото му.
 
²Това е днешният централен парк на Пловдив. В градината е запазен от времето на нейното създаване класическият фонтан на Богинята на плодородието Деметра, изваян от италианския скулптор Арнолдо Дзоке.