Паметник на Любен Каравелов в Копривщица

P8089012.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/LubenKaravelov/P8089016.jpg

Фотография: Благой Анев
Текст: Антоан Тонев

bgmonuments@gmail.com
www.monuments.bg

 


РЕКЛАМА:

***

Любен Каравелов е причисляван към кръга на най-великите български революционери и дейци за национално освобождение. Широката общественост познава един негов идеализиран образ, но сред професионалните историци от десетилетия тече дискусия за приноса на Каравелов в българското националноосвободително движение. Цялостната оценка на делото на Каравелов не е еднозначна в професионалните кръгове, като се срещат както апологетични текстове в негова възхвала, така и напълно негативни оценки, част от които се опитват дори да очернят името му. Още от най-ранна детска възраст в училище всеки българин се запознава с биографията на великия копривщенец и по тази причина аз няма да я повтарям в този кратък очерк. Тук по-скоро ще се опитам да очертая какъв е реалният принос на Любен Каравелов и защо въпреки всичките му грешки, каквито безспорно има, трябва да го почитаме и уважаваме.
Както знаем, голямо значение за формирането на всеки индивид имат семейството и образованието. Каравелов е роден в семейството на много богат за времето си бегликчия, чийто род е бил за пример в цяла Копривщица. От семейството си Любен Каравелов наследява искрена любов към българския народ и уважение към традиционните български ценности и добродетели. Благодарение на възможностите на баща си получава добро образование, като за известно време учи в гръцки гимназион в Пловдив. Именно там, твърде млад и неопитен, той успява да разбере колко сериозни са противоречията между българи, гърци и турци. Младият Каравелов е разочарован от отношението на турци и гърци към българския народ, но не е очарован и от своите сънародници, които намира за твърде мекушави и недостатъчно упорити в защитата на собствените им права и интереси. След като напуска гръцкото училище Каравелов се записва в школото на Найден Геров и там се запознава с руската литература и руския периодичен печат, като усвоява отлично руски език. Такава е базата, върху която ще се развива Каравелов. Любов към собствения народ, но в никакъв случай сляпо преклонение, и една много тънка нишка на разочарование от действията на българите, която на моменти ще се засилва и ще тласка Каравелов към грешни решения. Наред с това при него винаги е било много силно уважението към Русия, което на моменти достига до преклонение.

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/LubenKaravelov/P8089010.jpg

През 1857 година, само година след тежкото поражение на Русия в Кримската война, Каравелов заминава за Москва. Записва се като слушател в Историко- филологическия факултет на Московския университет и бързо е впечатлен от все по- широко прокламираните революционни идеи в Русия. В Москва Каравелов започва и литературната си дейност, която според всеобщите оценки на критици, литератори и историци е с много висока художествена стойност и се явява нов етап в развитието на българската литература през Възраждането. Заради симпатията си към руските революционни кръгове Каравелов е принуден да напусне Империята през 1867 година и се озовава в Белград. В Сърбия младият копривщенец продължава да прокламира радикални идеи за социална справедливост и нуждата от промени в обществото и става много популярен сред различни сръбски интелектуални кръгове. Това обаче му донася обвинение в съпричастност към убийството на сръбския княз Михаил Обренович и арест.
След излизането си от затвора Каравелов не желае да остава повече в Сърбия и заминава за Букурещ, където много бързо попада в средите на революционно настроената българска емиграция и поради завидния си дар слово се превръща в един от основните й гласове. Пристигането на Каравелов заварва българската емиграция в Румъния без ярък лидер, тъй като Раковски е починал наскоро, а Левски все още не се е утвърдил в революционните кръгове на север от Дунава. По тази причина Любен Каравелов полага огромни усилия да се превърне в лидер и в обединителен център на цялата българска емиграция в Румъния и до голяма степен успява да се справи с тази задача. Основното му оръжие е неговият вестник „Свобода”, който се явява прекрасна трибуна за идеите на Каравелов и около чиято редакция се събират много от най-видните революционери от епохата. Каравелов подава ръка и на младия Христо Ботев, който през 1872 година започва да пише за вестник „Свобода”, а малко по- късно двамата с Каравелов поемат ролята на редактори на вестник „Независимост”, който е пряк приемник на идеите на престаналия да съществува в. „Свобода”. В организационно отношение много важна роля изиграва Каравелов при сформирането на БРЦК. Макар и днес все още да продължават споровете кога точно и от кого е създаден Българският таен централен революционен комитет, едно е ясно: Каравелов е силната фигура, която обединява около себе си голяма част от представителите на емиграцията и решава да се поеме по пътя на въоръжената борба. Тук последните идеи на Раковски и практическият опит на Левски оказват позитивно влияние върху Каравелов и той се съгласява, че е нужно едно добре подготвено въстание, а не постоянни четнически действия, които са доказали слабата си ефективност. Разбира се Каравелов допуска и грешки, като такава може да бъде отчетена често прокламираната от него идея за създаване на Балканска федерация, която е била практически неосъществима в условията на войнствения сръбски и гръцки национализъм и желанието на двете държави да заграбят българските земи. Каравелов обаче не успява достатъчно бързо да прозре това, но слава Богу Левски го разбира и до сетния си дъх отстоява тезата, че българският народ трябва сам да се погрижи за своето освобождение. Все пак след известно време и Каравелов разбира колко неприложима е тази му идея и я изоставя.
Любен Каравелов безспорно е бил блестящ оратор, много начетен човек и централна фигура за българската революционна емиграция. Той обаче е имал и някои слабости, които водят до фатални грешки. На първо място е бил много непостоянен, като лесно е заменял една идея с друга и е бил склонен фанатизирано да защитава гледната си точка, без да вникне в смисъла на аргументите на своите опоненти. От друга страна, за разлика от Раковски и Левски, той не е познавал толкова добре българския народ, тъй като дълго време е бил откъснат от родната действителност. На трето място е имал нереални очаквания за боеготовността на българите, без в действителност да е подпомогнал по някакъв друг начин освен чрез вестниците си подготвяното въстание. По тази причина се стига до разрив между Каравелов и Левски, който все повече се задълбочава и който в крайна сметка води до залавянето на Апостола, ликвидирането на ВРО и отслабването на БРЦК.
След смъртта на Левски Каравелов прави цялостна преоценка на дейността си и разочарован от постигнатото, се отделя от революционните кръгове, решавайки, че Свободата може да се постигне само по пътя на просветата. По тази причина след 1874 година се отдава изцяло на книжовна и просветителска дейност, като оставя юздите на БРЦК в ръцете на младия и неопитен, но изключително вдъхновен и решителен Христо Ботев.
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година Каравелов е преводач към щаба на руската армия и по този начин се опитва да изпълни дълга си и да помогне с каквото може на Родината си. След Освобождението отново се отдава на трескава публицистична и просветителска дейност. Успява да зърне България свободна, но много скоро смъртта го покосява. Любен Каравелов умира в Русе на 21 януари 1879 година. Така големият патриот, който е прекарал почти целия си живот в борба за справедливост, такава каквато той я е разбирал, и който е със съществен принос за създаването и функционирането на БРЦК, не успява да се порадва дълго на тъй лелеяната Свобода.
В настоящия брой Ви представяме бюст- паметника на революционера в двора на неговата къща-музей – задължителна спирка за всеки гост на китното подбалканско градче. Паметникът е проектиран от скулптора Петър Балабанов, а постаментът е изработен от копривщенския каменоделец Атанас Юруков. Официалното откриване на монумента се е състояло на 3 февруари 1956 година3. Образът на революционера е величествен, като той е представен спокоен уверен, непоколебим и взорът му сякаш е отправен към Свободата и благоденствието на българския народ, за които е положил големи усилия. Колкото и противоречива да е личността на Каравелов и каквито и грешки да е допуснал, той все пак безрезервно е обичал своя народ и своята Родина и се е борил за Свободата на България и най-малкото заради това заслужава да го почетем, като се преклоним пред неговия паметник. Искам да завърша настоящия очерк с думите на самия Любен Каравелов, които ни разкриват колко силно е обичал България: „Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, щото е останало досега в моята осиротяла душа, добро и свято – всичко е твое! Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияния и величие, следователно ти си ме научило да обичам и да плача над всяко едно човеческо нещастие – а това е вече много за един човек”.

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/LubenKaravelov/P8089012.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/LubenKaravelov/P8089014.jpg


Европейска нощ на учените 2022 г.: