Паметник на Асен Златаров в Бургас

_C271587.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/AsenZlatarov/_C271590.jpg

Фотография: Благой Анев
Текст: Антоан Тонев

bgmonuments@gmail.com
www.monuments.bg

Ние българите винаги сме се гордеели с интелектуалните си възможности, с дарбите и талантите си. Всепризнат факт е, че България е родина на много световноизвестни учени с огромен принос в развитието на една или друга наука. Такъв е и професор Асен Златаров, на чийто паметник е посветен настоящият кратък очерк. Преди да Ви представим паметника обаче, нека Ви разкажа малко подробности за живота и делото на професор Златаров.
Асен Христов Златаров е роден на 4 февруари 1885 година в град Хасково. Произхожда от виден възрожденски род, който активно е участвал във всички родолюбиви и патриотични инициативи на българите в района, както по време на османското иго, така и в периода, когато Хасково се намира в автономната област Източна Румелия. Асен Златаров се ражда в годината, в която родният му град заедно с всички останали селища в Източна Румелия се присъединява към майка България.
Когато младият хасковлия е на 15 години, губи баща си и това оказва сериозно влияние върху него, като го кара да се отдаде почти изцяло на книгите. В света на науката намира както успокоение, така и своето призвание. След като завършва училище, Златаров решава да получи висшето си образование в чужбина и по тази причина се отправя към Женева, където следва химия 3 години. През 1908 година, само на 23 години, става университет. В следващите години специализира в Мюнхен, където е високо оценен, но след края на специализацията си решава да се върне в България, за да помогне за развитието на българската наука. Работата в полза на Царството и народа е била възприемана като морален дълг от огромната част от българската интелигенция в първата половина на ХХ век и по тази причина Асен Златаров решава да започне работа като асистент в Софийския университет. Много бързо младият учен се издига по академичната стълбица, като през 1922 година става доцент по биохимия, а през 1924 година – извънреден професор. През 1935 година получава и най-голямото признание и става редовен професор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, чест, която в онези години е била привилегия за малцина. В Университета проф. Златаров е обичан и изключително уважаван, като редица наши и чужди учени го наричат бащата на биохимията в България. Наред с националното значение на неговата работа, голяма част от изследванията му имат и световно значение, тъй като допринасят за цялостното развитие на биохимията. Освен с иновативните си изследвания в областта на биохимията Асен Златаров се опитва да популяризира науката в България и чрез научната периодика. За различни отрязъци от време е бил редактор на списанията: „Химия и индустрия” и „Природа и наука”, както и на библиотеките „Натурфилософско четиво” и „Наука и живот”. Колко плодотворен е бил научният живот на проф. Златаров можем да разберем дори и само като погледнем броя на публикуваните от него научни и научно- популярни монографии, статии и доклади. Те са общо 325. Едва ли са много учените в тази сфера по негово време, дори и в световен мащаб, които да са имали толкова много публикации и то само за 32 години научна дейност. Освен всичко споменато дотук не бива да пропускаме и факта, че проф. Златаров е първият български учен, който изучава и популяризира у нас и в чужбина редица традиционни за нашия народ храни и напитки – леблебия, кашкавал, типично българските сирена, нахут, петмез, зеленчуците, гроздето, виното, солта, захарта и хляба.
Наред с активната си научна дейност Асен Златаров е много деен и в литературното поприще. При него се съчетават по блестящ начин учен и литератор, автор и критик. Големият биохимик е и автор на стихосбирки, поеми, документално- публицистични творби и един роман. Богатата литературна дейност на професора се допълва от участието му в литературния кръг „Стрелец”, в който е бил рамо до рамо с такива изтъкнати български творци като Фани П о п о в а – М у т а ф о в а , Чавдар Мутафов, Атанас Далчев, Светослав Минков и редица други. Разбиранията за изкуството и науката на Асен Златаров най- добре е обобщил самият той в следната си мисъл: „Изкуството е социално явление и трябва да обслужва народа. Няма изкуство за изкуството, както няма наука за самата наука.”
Много често след смъртта на Асен Златаров една негова творба е била използвана от различни партии и групи, като едни са го хулели, а други са го възхвалявали заради нея. Това е документално-публицистичната творба „В страната на Съветите”, която от комунистите е възприемана като едва ли не апология на Съветския съюз. При един по-внимателен прочит обаче става ясно, че големият български учен просто се е надявал, че за света предстои едно по- добро бъдеще и отчаяно се е нуждаел от позитивен пример, който в конкретния момент е търсел в Съветския съюз. Творбата обаче далеч не е апология, тъй като на много места личи резервираното, а често дори негативно отношение на Златаров към някои от базисните черти на съветския режим като например войнствената атеистична политика, прекомерния фанатизъм и липсата на реална демокрация, „революционния терор” и т.н. и т.н. По тази причина не бива да лепваме етикета „комунист” на проф. Златаров, тъй като той изобщо не е бил такъв. По-скоро е бил идеалист и е вярвал, че хората са се устремили към едно по-добро бъдеще, бъдеще, което е било очевидно, че традиционните партии от 20-те години не могат да предложат1. В следващата книга на проф. Златаров „Диктатура или демокрация” болшевизмът е сравнен с нацизма. По тази причина това негово произведение не е афиширано нито преди, нито след 9 септември 1944 година.

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/AsenZlatarov/_C271588.jpg


РЕКЛАМА:

***

Големият български учен, публицист, литератор, общественик и човек Асен Златаров си отива от този свят на 22 декември 1936 година. В България е почетен с няколко паметника и с кръщаването на негово име на редица гимназии, основни училища и един университет. Паметникът, който Ви представяме в настоящия брой, се намира в Морската градина на град Бургас и е дело на местния скулптор Панайот Лолов. Голяма част от парите, необходими за изработката на монумента, са предоставени от д-р Никола Карамболов, а останалата част от средствата е събрана от бургаски граждани и от кооперации и организации, които са съпричастни към културното развитие на най-големия град на българското Южно Черноморие. Монументът, който е официално открит на 1 ноември 1944 година, представлява бюст на големия учен върху каменен постамент, върху който са изписани годините на раждането и смъртта му и са поставени лаврова клонка и подписът му. Проф. Златаров е представен замислен, но уверен и с поглед вперен напред в бъдещето, едно светло бъдеще за България и българския народ, за каквото той е мечтаел през целия си живот. Когато днес минаваме покрай паметника на проф. Златаров, нека си спомним всестранното му творчество, което го приравнява едновременно към най-големите европейски учени от първата половина на ХХ век и към предците ни от времето на Възраждането, които са се стремели всячески да подпомогнат българщината и са били истински енциклопедисти. Нека си спомним и една от фразите на професора, която може да бъде наша пътеводна светлина и днес, цели 76 години след смъртта му: „Страшно обичам българската земя и героизмът й, и народа й: българин съм до последната си фибра”.

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/AsenZlatarov/_C271587.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/AsenZlatarov/_C271586.jpg


Европейска нощ на учените 2022 г.: