Паметник – Левски в София

Levski6.jpg

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Levski/Levski6.jpg

 

Фотография: Благой Анев
bgmonuments@gmail.com

Текст: Антоан Тонев

Васил Левски, Дякон Игнатий, Апостолът на Свободата, Васил Гигин. Това са само малка част от имената използвани от или свързвани с Васил Иванов Кунчев, един от най – великите българи. Човек посветил цялото си съществуване на борбата за извоюване на Свободата и за възстановяване на българската държава. Едва ли има българин, който да не знае биографията на Васил Левски. По тази причина смятам в следващите редове да не се спирам на нея, а да маркирам онези моменти, които превръщат Левски в един от най – обичаните и почитани наши сънародници. Освен това ми се струва важно днес да си припомним някои от най – важните завети на Апостола.
   

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Levski/Levski1.jpg


РЕКЛАМА:

***

    Героичният път на Васил Иванов Кунчев започва когато той напуска своята монашеска служба и се отправя към Белград, привлечен от призива на бащата на българското националноосвободително движение Георги Стойков Раковски. В сръбската столица младият Васил се включва в готвената от Раковски Първа българска легия и по време на военните тренировки получава прозвището Левски. В Легията Васил Кунчев развива не само физическите си качества и бойните си умения, но докоснал се до идеолог като Раковски той започва да оформя своите възгледи за националноосвободителното движение. Провалът на Първата българска легия и последвалите неуспехи на четата Панайот Хитов, на която Левски е знаменосец, и на Втората българска Легия в Белград, карат Апостола да преразгледа своите идеи за освобождението на България. Той разбира, че ние българите не можем и не бива да разчитаме на чужди сили за извоюването на собствената си свобода. Левски разбира, че единствено от самите нас зависи възстановяването на българската държава. По тази причина от 1868 година той започва обиколки из българските земи, чиято крайна цел е да се организира целия народ за едно мощно всенародно въстание, което да строши петвековния ярем и да постави Османската империя и европейските Велики сили пред свършения факт на извоюваната българска независимост. Благодарение на обиколките си из Българско Левски създава най – голямата и добре организирана българска националноосвободителна организация, която той нарича Вътрешна революционна организация (ВРО). Това е и истинският връх в делото на Апостола, това е и неговият най – важен завет за нас, неговите потомци. Ако искаме да постигнем нещо, ако искаме да я има България, ние трябва да се обединим да работим заедно, тук в нашите бащини земи и като не разчитаме на помощ от никоя чужда сила. Левски прекрасно е разбирал, че Свободата върви ръка за ръка с Независимостта. Тъжно е, че днес мнозина българи кичат стените си с портрети на Апостола, бият се в гърдите, че следват заветите му, а всъщност слугуват на чужди господари. Но да се върнем към делото и заветите на Васил Левски. Много фрази на Апостола са постоянно цитирани и много българи се опитват чрез простичките му изречения да възпитават в родолюбие и патриотизъм своите деца. Наистина макар и да не е бил публицист, поет или писател Левски се откроява като един от най – ярките български умове и гласът му трябва да бъде чут. Извън най – популярните фрази на Апостола ми се ще да се спра на две, който са по – рядко споменавани, но определено заслужават нашето внимание. Първата е от писмо на Левски до неговия дългогодишен съратник Христо Иванов – Големия и гласи: „Народната работа стои над всичко”. Не личните, партийните, класовите, съсловните, общочовешките или каквито и да било други модерни или вече не чак толкова модерни интереси са най – важни, а народните. Когато българският народ крепне и благоденства, тогава и повечето българи ще бъдат щастливи и ще живеят спокойно. Когато обаче народните интереси са заменяни от някакви други това се отразява негативно на мнозинството българи и води до тежки времена за народ и държава. Втората фраза на Левски, която ми се ще по – често да си спомняме е от едно писмо до Панайот Хитов: „Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа”. Тези простички, но изпълнени с такава твърдост и мощ слова на Апостола трябва да ни бъдат пътеводна светлина. Днес когато все повече се опитват да подменят ценностите ни, трябва да се върнем към корените си и да разберем, че най – достойно живее онзи, който се посвети на по – висша цел, а каква по – висша цел може да има от добруването на българския народ?

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Levski/Levski2.jpg

    Васил Левски многократно печели различни допитвания за най – обичания, най – великия, най – почитания българин. По тази причина не бива да ни учудва огромният брой паметници на Апостола из цялата страна. Неговото име носят множество образователни институции, спортни отбори, улици и т.н. Тук ние ще спрем погледа си на паметника Левски, който се намира в сърцето на столицата ни. Монументът е поставен близо до мястото, на което се предполага, че е обесен от турските власти Апостолът на свободата на 6 февруари 1873 година. Паметникът е изработен по проект на чешкия архитект Антонин Колар и представлява висока 13 метра гранитна колона. Основната част от колоната е изработена от италианеца Абрамо Перукели. В най – широката част на колоната е поставен бронзов барелефен портрет на Васил Левски, който е изработен или от Йозеф Страховски или от Рудолф Вайр. Под барелефа стои надпис: „На великия бълг. Апостолъ на свободата – Василь Левски – Признателното Отечество”. Паметникът е официално открит на 22 октомври 1895 година. Днес мнозина българи показват почитта си към Апостола, като на годишнината от неговото обесване поднасят венци или цветя на паметника. Този монумент е може би най – важният и най – знаковият от всички посветени на Левски, тъй като е поставен на мястото, където насилствено е прекъснат неговия жизнен път, за да поеме Апостола по пътя към безсмъртието. Днес той живее във всяко българско сърце.

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Levski/Levski4.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Levski/Levski3.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Levski/Levski5.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Levski/Levski7.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Levski/Levski8.jpg

 

http://image.nauka.bg/kul/pametnici/Levski/Levski9.jpg

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: