Направи дарение на училище!

Автор: Илиана Дечкова

• Същност и особености на извънурочната дейност

Човешкото същество е създадено да живее в общество, в социални групи. За биологичното и социалното оцеляване на човешкия индивид са изключително важни взаимоотношенията между отделните индивиди. А те се базират на хуманността. Хуманността е дълъг процес, който се възпитава от най-ранна детска възраст. Хуманизацията, особено в училищната общност, спомага за изграждане на човешкото в отделния индивид. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

В различните възрастови периоди децата имат по-скоро интуитивна представа за хуманността, но нямат трайно изградени понятия и умозаключения. В предучилищната възраст едно дете използва понятията добро и лошо, докато в училищната възраст обема на понятия се разширява. Понякога обаче, децата не осъзнават връзката между отделните понятия.

Децата имат естествена нужда да дават и получават доброта. Обектът на хуманизация е другият човек, отношенията между два субекта. 

За съжаление днес масовата тенденция е по-скоро в негативния спектър. Децата биват възпитавани като отделни индивиди, родителите, с цел да ги обгрижват и опазят, им вменяват чувството, че са специални, че са по-важни от останалите, създават им чувството на потребност повече да получават, отколкото да дават. Това, според мен е основен проблем на цялото ни съвременно общество. Потънали в материализма, днешните деца израстват душевно осакатени в някаква степен. Посещават училището не толкова, за да добият нови знания и да усъвършенстват себе си, а за да получат материалната облага – високата оценка. Известен факт е, че в днешното училище основен проблем е липсата на дисциплина и учениците. Децата нямат елементарно чувство за съпричастност. Дори големите ученици не осъзнават или не се трогват, осъзнавайки, че когато демонстрират лоша дисциплина и неадекватно поведение в час, пречат преди всичко на някои от съучениците си, които имат желание да учат. 

Ученето е целенасочен и рационално организиран процес за усвояване на социалния опит в неговата обобщена и систематизирана форма, като запазва своето основно свойство. Училището, като част от живота на детето е задължително и следователно скучно, отегчително и т.н. Този негативизъм у децата се проявява от една страна заради задължителните програми, които те трябва да следват. Няма как едно дете да харесва и учи с желание всички задължителни дисциплини. Ето защо заниманията извън училище един път запълват свободното време на ученика и го предпазват от безцелно шляене, срещи с непознати и опасни хора, които биха могли да го подбудят към вредни навици; в извънкласната дейност ученикът има възможност да се занимава с любимите си неща, да открие и развива определени заложби, които да обогатят по-нататъшното му развитие като личност; извънкласната дейност възпитава и хуманност. 

Извънурочната дейност е онази, която се осъществява от ученика извън задължителните учебни занятия, които са определени в учебните програма и план. Тази дейност се нарича още извънкласна дейност. Организира се от специално създадени за целта институции и създава условия и фактори за развитието на децата. Основната полза от такива дейности е, че те дават възможност на детето да развива собственото си „АЗ” в различни житейски ситуации. Целта на такива занятия са да удовлетворяват интересите и потребностите  на детето в свободното им време. Извънкласните дейности не са подчинени на задължителни държавни документи, а са подчинени по-скоро на свободния избор за вид, форма и реализация на детето. За разлика от традиционните форми на педагогическо взаимодействие, извънкласната дейност е гъвкава, мобилна и целесъобразна. Може да се организира в или извън училището, в специализираните за това институции – центрове за личностно развитие, читалища, различни културни институти. Специфична особеност на този вид дейност е, че тя позволява да се утвърждава хуманността и толерантността в отношенията между децата. Така те придобиват полезни навици и израстват с по-висок морал и по-добра ценностна система. Извънкласната дейност е привлекателна тъй като има доброволен характер, ученикът има реално право на избор на вид и форма и е непосредствено свързана с една бъдеща професионална реализация.

• Цели и принципи на извънучилищата и извънкласна дейност (ИИД)

Извънучилищните дейности са средство за управление  и постигане на по-качествено образование. Те служат за регулация на поставените образователни и възпитателни цели. Променят нагласи и практики с цел подобряване на функционирането на основните образователни институции и  подпомагат развитието на личността на ученика. 

2.1. Специфични цели:

• намаляване на отсъствията;
• овладяване и превенция на агресията; 
• повишаване на грамотността;
• подобряване на мотивацията; 
• подобряване на училищната среда;
• мотивиране на творчески тип поведение ;
• стимулиране личностното развитие на учениците.

2.2. Основни принципи:

• Принцип на последователност и системност – ИИД е съобразена с образователните потребности, систематичността на изложение на материала и с интересите на ученика;
• Принцип на доброволността – учениците избират сами формата на занятия, която ги интересува. Това се отнася към факултативните познания, клубове, секции, групи по интереси, а също и към записването в извън-училищни образователни учреждения;
• Принцип на обществената насоченост – дейността има обществено значим характер, отговаря на актуални задачи за развитие на страната, свързана е с постижения на съвременната наука, техника, култура, изкуство;
• Принцип на инициативата и самодейността – ИИД отчита желанието на самите ученици, основава се на техните инициативни предложения;
• Принцип на занимателност – използване на интерактивни методи на работа;
• Принцип на отчитане на дидактическата връзка на теорията с практиката – формиране на умения у учениците за прилагане на получените знания в учебния процес;
• Принцип на непрекъснатост – необходимост през цялата учебна година да се провеждат ИИД.

• Приоритетни направления на ИИД

Извънурочните дейности са с разнообразно съдържание. През 1997 г. научен колектив от специалисти в областта на извънкласните дейности  и ръководители на извънучилищни институции разработва първия вариант на стандарт за извънурочна дейност. Авторите изхождат от тезата, че личността на детето стои в центъра на този вид дейност. Затова определят, че направленията трябва да бъдат с оглед на личността. Те предлагат следните направления, като всяко едно от тях има своите специфични особености:

– Личност-общество;

– Личност-научно и техническо творчество;

– Личност-художествено творчество;

– Личност-физическа култура, спорт, туризъм;

– Личност-труд и професия;

3.1. Направление Личност-общество

Това направление включва дейности, изграждащи нравствена, правна, екологична и здравна култура у децата. В условията на тези дейности учениците овладяват умения да се ориентират в обществената и политическата действителност и формират национално самосъзнание. Насочват се към чисто практически социални нагласи, които са свързани с опазване на околната среда, с отношенията в семейството и училището, с работната среда и държавата, със здравословния начин на живот. Дейностите от това направление помагат за възпитаване на гражданско самосъзнание и активна гражданска позиция у подрастващите. Формират уважение и зачитане на човешкото достойнство, правата и свободата на личността.

Процесът на осъществяване на такъв тип дейности, свързани с обществото включва организиране на срещи, конференции, дискусии, честване на бележити събития, обсъждане на различни бележити личности, на документи и др. По този начин децата усвояват знания за правилата и нормите на културното поведение, за правата и задълженията на учениците по света и на гражданите на Република България, за държавната структура и т.н.

3.2. Личност-научно и техническо творчество 

Това направление включва дейности, които удовлетворяват специфични интереси на децата в областта на хуманитарните и природо-математическите научни области. Учениците развиват индивидуалните си възможности в съответната област на познанието и формират своите творчески способности и умения. Този ти дейности подготвят подрастващите за реализация в условията на пазарната икономика и съответните отношения.

Обикновени учениците биват включвани в клубове и групи по интереси, където овладяват знания за природата, законите и явленията, които протичат в нея. Изучават общовалидни принципи и закономерности, усвояват новите технологии. Формират се и умения за оригинално решение на конкретни задачи, за събирана, анализ и обработка на различна информация. Така, когато станат възрастни, те ще умеят да прилагат знанията си в ежедневието и в нови, нестандартни ситуации.

3.3. Личност-художествено творчество като направление на извънкласна дейност

Целта на това направление е да приобщи децата към литературата и изкуствата, да формира интерес и развитие в тези области, помага да се разкрият дарбите и уменията на учениците, подпомага формирането на естетически критерии за света, за хората, за красивото и грозното и т.н. 

Формите за участие могат да бъдат разнообразни: кръжоци, клубове, хорове, театрални и танцови състави. Чрез това направление децата обогатяват общата си култура за съответния вид изкуство и неговите изразни средства, овладяват различни техники за неговото приложение, научават за същността на творческия процес като цяло, придобиват умения да различават и оценяват различни художествени творби (наблюдавайки картина или танцово или музикално изпълнение). Чрез занимания с някакъв вид изкуство едно дете научава много и придобива много. Освен, че има възможността да овладее съответното изкуство в по-голяма или по-малка степен, възможно е детето да открие там себе си и да се усъвършенства във висока степен. Възможно е и просто да уплътнява свободното си време, занимавайки се с нещо, което му е приятно и така да намалява стреса, на който е подложено в забързаното ни ежедневие. 

Друга характерна особеност на тази извънкласна дейност, пък и не само тази е изявата. Тя може да бъде индивидуална или групова или и двете. Изявата сама по себе си носи удовлетворение на детето, защото така то има възможност да покаже и сподели своите успехи в изкуството, с което се занимава. Изявата също и учи. Много деца са плахи по природа, срамежливи, притесняват се от публичност. С правилен подход от страна на преподаватели и родители те биха могли да преодолеят тази своя стеснителност чрез индивидуални изяви. А какво ни дават груповите изяви? Те, преди всичко, учат децата на екипност, на дисциплина и на зависимост. Когато танцуваш, пееш или свириш в група, ти зависиш от останалите „играчи в отбора”, както и те зависят от теб. Това създава чувство на отговорност у детето, чувството, че определени негови действия или бездействия влияят добре или зле и на други хора.

3.4. Личност-физическа култура, спорт, туризъм

Практикувайки спорт и туризъм, децата овладяват постепенно двигателни умения и навици. Те имат за цел да подобрят физическото развитие и да укрепнат организма на растящото дете. Чрез посещаване на различни спортни дейности се утвърждават навици за здравословен начин на живот. Реализацията на този вид направление в ИИД става основно по две линии: масова подготовка (групи за масов спорт, кинезитерапия, подвижни игри, състезания, екскурзии, експедиции и др.) и специализирана подготовка (отбори по видове спорт). Спортните занимания по интереси стимулират децата да се занимават и самостоятелно. Така учениците, освен, че укрепват тялото си, получават знания за здравето като ценност, за основните видове спорт или как се организират излети и екскурзии. Придобиват полезни навици за принадлежност към група или отбор. Тъй като спортът предполага и получаване на травми, учениците обогатяват общата си култура и по отношение на оказване на първа помощ. Научават се да работят в екип, да дават от себе си за другите, развиват умения за самоконтрол и дисциплина. В същото време индивидуалните спортни занимания усъвършенстват други ценни качества у децата. Научават се да разчитат предимно на себе си и получават възможност за самоизява и себереализация. Участвайки в различни състезания и игри, придобиват много ценни навици за общуване и отношение към загубите и победите – нещо, което в бъдеще е от изключителна полза в живота. Контролът над емоциите и приемане на факта, че понякога има и по-добри от нас прави децата едни по-устойчиви емоционално възрастни.

3.5. Личност-труд и професия

Това направление включва дейности, чиято цел е трудовото възпитание и професионалното ориентиране на децата. У тях се формират уважително отношение към човешкия труд, умения и навици за извършване на различни практически дейности, както и полезност и готовност да извършат нещо за себе си или за другите. Когато учениците се запознаят с особеностите и изискванията на различните професии, те могат по-лесно да се ориентират каква професия или занаят да упражняват като възрастни. Обогатяват се и знанията им за труда като основна човешка дейност, за основите видове труд и материали. Това може да се постигне чрез запознаване на учениците с различните условия на труд в различни предприятия и фирми. Учениците развиват и умения за организиране на работното място, както и умения за изпълнение на някои основни трудови операции: рязане, лепене, шиене, садене и др. , работа с различни домакински и електроуреди.

Всяко от тези направления за извънучебна дейност се конкретизира съобразно възрастовите и индивидуални особености на учениците, съобразно техните желания и умения, както и съобразно материалните възможности на съответния регион. Разбира се, децата не могат да се включат едновременно във всички дейности, дори да проявяват интерес към повечето то тях. Затова трябва да се подбират комплексни възможности на всяко направление, на всеки вид дейност по отношение на цялостното формиране на детето.

• Форми и организация на ИИД

Ефективната организация на ИИД изисква да се познават добре и различните форми на организация на дейностите. По отношение на възрастта, те могат да бъдат: едновъзрастови – включват деца от един випуск от дадено училище или от един випуск от различни училища; разновъзрастови – включват деца от различни възрасти на едно училище или от различни училища

Съобразно показателят „време” формите на организация могат да бъдат постоянни и временни. Постоянните се осъществяват за продължителен период от време, минимум една учебна година. Временните обединения са с трайност от няколко месеца – обикновено работа по някакъв проект. Те не позволяват да се създадат традиции и стил на общуване между децата, но имат своето място, защото удовлетворяват временни, моменти желания на учениците и задоволяват временни техни потребности. ползата от това, макар и временно, е че се създава емоционален комфорт на личността.

Според броя на учениците, формите за извънкласни дейности могат да се разделят на индивидуални, групови и масови. Индивидуалните се прилагат обикновено за  деца с ярко изявени дарби, които трудно се вписват в група със средни възможности. Груповата форма на организация може да бъде с различен брой ученици, започваща от трима, като горна граница няма. Разликата с масовата форма за ИИД се изразява в това, че последната може да обхваща ученици от един или повече випуски или пък всички ученически общности.

Според степента на подготовка, дейностите в извънучилищните форми са за начинаещи, за напреднали и за изявени деца. По този начин деца с различна степен на овладяване на дадена дейност, се движат в синхрон с останалите. Така няма опасност някое дете да изостане и това да му се отрази емоционално негативно или пък да изгуби желания за занимания поради скука.

Формите на организация могат да бъдат реализирани чрез кръжоци, школи, секции, състави, колективи, отбори. За създаването на интерес сред учениците към даденото обединение могат да се използват реклами, индивидуални разговори. Утвърждаването на обединението по интереси като необходим фактор за развитието на децата изисква то непрекъснато да обогатява личността на детето, да формира, да коригира, да развива творчески възможности, да развива самодейността и да задоволява потребности и интереси на всяко отделно дете, което се е включило.

• Моят личен житейски о пит като родител и учител 

В последните години все повече се насажда в обществото мнението, че учителят и училището са основно отговорни за възпитанието на едно дете. Това е тотално грешно схващане. Основно право, задължение и приоритет на възпитанието на детето е неговото семейство. 

Факт е, че съвременното общество деградира; като морал и ценностна система, като хуманност… В същото време е невъзможно само семейството да изгради ценностите и принципите на хуманност у едно дете. Защото колкото повече расте то, толкова повече време прекарва извън семейството и толкова повече му оказва влияние околната среда. 

Много важен момент е децата да не живеят с чувство за безнаказаност. В стремежа си да ги опазим и защитим ние, родителите, често допускаме фаталната грешка детето да не си понесе последствията от грешката. Така то расте без никакво чувство за отговорност: към себе си, към околните; така то израства с такъв модел на възпитание и след време ще отглежда и възпитава по този начин и своите деца. И в някакъв момент хуманността в човешките взаимоотношения ще изчезне. Последствията, разбира се трябва да бъдат справедливи. Когато човек е научен да носи отговорност за действията си, контролира по-добре негативните черти на нрава и поведението си и нанася по-малко вреда на себе си и на околните.

Ангажираността – също важен компонент при възпитанието на детето. Човекът е същество, създадено и програмирано да се развива и усъвършенства в най-различни аспекти и области. Това според мен е главният смисъл изобщо на човешкото съществуване. На едно подрастващо човешко същество му трябва подходяща почва за развитие и усъвършенстване. Ако детето бъде оставено да бездейства, то инстинктивно си търси занимания, нещо, което „да ми вдигне адреналина на макс”, както се изразява днешната младеж. И в това търсене децата често попадат под лоши влияния, придобиват вредни и опасни навици, деградират и за съжаление напоследък не рядко загиват. 

Когато едно дете първо в дома си бъде ангажирано с трудова дейност, това му носи няколко ползи: придобива основни житейски навици, които в бъдеще ще му служат чисто практически в битов план; чувства се полезно и част от семейния социум; научава се, че е зависимо от другите, но и че те са зависими от него (ако не пусне прахосмукачката, на всички ще им е неприятно от мръсотията), научава се на отговорност, а егоизмът отстъпва място на хуманността и емпатията.

Ангажираността с допълнителна извънкласна дейност – това при моите две деца оказа невероятно благотворно влияние. И двамата посещават школа за народни танци, в различни възрастови групи. Тук ще си позволя да дам конкретни примери с какво им помогна това в тяхното израстване. Танцуването в група предполага редовно ходене на репетиции – това изгражда дисциплина. Предполага и сериозно отношение към овладяване на основните танцови техники – това изгражда усъвършенстване и изящество във физическото им развитие. След многобройните тренировки идва ред и на изявата. У всяко човешко същество е заложено инстинктивното желание да се представи добре пред останалите от социума – възпитава старание в дейността и вникване в детайлите. Възпитава и отговорност към себе си и към останалите: винаги в групата има и по няколко нередовни деца, недостатъчно сериозни, които в деня на концерта не са си „научили танца”. Когато след изява групата не се представи добре, идва ред на взаимното възпитание – децата се критикуват едно друго, старателните изискват повече труд и сериозност от другарите си, които от своя страна започват да изпитват известна доза страх да не бъдат отхвърлени от групата/ социума.

Забелязала съм и как се проявява чувството на другарство и съпричастност. Когато някое дете отсъства, друго се ангажира да му предаде информация за промяна в графика, за предстоящ концерт и т.н. Често зад кулисите си помагат взаимно, вместо да чакат ръководителя: „каките” гримират по-малките и им помагат с прическата, девойка е забравила така нужната секретна игла и друга тича да и услужи, по-опитните момчета вместо да се присмиват на малчовците, че се оплитат в пояс и елеци, им п оказват тънкостите в обличането на народната носия. Защото на сцената публиката вижда групата в нейната цялост и децата го знаят. Често децата участват и благотворителни каузи, съвсем наскоро за тяхно познато дете, сериозно болно. Концертът беше изморителен, зад кулисите имаше кавги и драми, но накрая всички се прибраха с чувство на вътрешно задоволство, че са направили нещо добро, помогнали са на техен близък.

Извънкласните занимания предполагат и други дейности към тях. Често изявите са свързани с посещения на други населени места – децата съчетават работата с удоволствието, посещават местните забележителности и се обогатяват допълнително, запознават се с нови хора, обменят опит. Понякога участват в състезания – научават се на лоялна конкуренция. Имаше един момент, в който им беше непонятно защо трябва да се радват на успеха на другите, които са се класирали на по-челни позиции: научихме ги, че не е страшно, когато не си от първите и че в това няма нищо лошо и срамно, научихме ги, че трябва да ценят труда и усилията на другите, даже и да са им конкуренция. А когато изявата е съчетана с отдалечено пътуване, чувството им за грижа един към друг се изостря: едно на друго се наглеждат дали някой не е забравил нещо важно, някои от групата отговарят за пренасянето и пазенето на част от инвентара (кошници с цветя, дървени лъжици, хлопки…).

Освен с танци, децата ми занимават и с народно пеене и инструментално изпълнение – индивидуално. Освен гореизброените предимства, в индивидуалните изяви се научиха, че тук не могат да се „скрият” в групата, когато не са добре подготвени. В самостоятелната изявя са сами – и за бурните аплодисменти, и за срама от недобро представяне.

Но най-важното е, че тези извънкласни занимания им позволяват да се занимават с нещо свое, което им харесва и ги учи а много по приятен за тях начин.

Какво се случва в училище? 

През учебната 2016 – 2017 година работих като учител по италиански език в НГХНИ „К.Преславски” – Варна. Освен редовните часове по италиански език, формирах две групи по проект „Твоят час”. Посещението в тези часове е доброволно. Тъй като по ред причини в редовните занятия времето не стига за допълнителна информация освен задължителната лексика и граматика, в тези часове основната ми цел е по приятен начин да обогатя общата култура на децата относно културата и историята на Италия. Преподавам на класове с различни профили – основно художници и танцьори и няколко деца с профил история. За да им бъде освен полезно и интересно, им зададох различни задачи: едната част от танцьорите трябваше да намерят информация за италианския фолклор и да изготвят презентации. След това учениците от профил „история” презентираха направеното от съучениците си. На художниците, които са повече като брой, им беше зададено освен да изготвят презентации за известни личности и забележителности, и да ги нарисуват. В средата на месец юни предстои изложба, която ще представим в училището. По време на тези часове обстановката е „по-свободна”. Липсва онази суха академичност на редовния час. Децата са по-спокойни и работят с повече старание. Често правим беседи по темата за деня: на темата Венеция се оказа, че много от тях са посещавали този град. Всеки сподели свои впечатления, породи се спор за това, дали градът е добър за живеене или само за туризъм, какво си струва да се види там…по време на дискусията аз като учител допълвах с информация и внимавах разговорът да не излее от рамките на добрия тон. Някои от децата са по-емоционални, свикнали да налагат своето мнение на всяка цена. На тях се опитвам в такива случаи да им покажа, че различното от тях не ги прави непременно по-добри или по-лоши, а просто различни, което всъщност е градивно за обществото ни. При други забелязах как в началото плахо се опитваха да изкажат мнение. На тях се опитвам да вдъхна повече кураж да отстояват себе си, без да се страхуват, че другите няма да ги приемат.

• В заключение

Винаги съм вярвала, че да бъдеш учител е нужно да имаш призвание, огромна доза талант и много знания и умения за общуване. Тази професия е една от най-важните и отговорни в обществото, защото именно учителят е този, който освен да предоставя знания, играе не малка роля във възпитанието на учениците си и допринася за формирането на техния характер.

Едно дете се формира като личност най-напред у дома, в семейството си. Но колкото повече расте, толкова повече му влияе околната среда. Една част от тази среда са приятелите и учителите, с които контактува всеки ден. И точно учителят, заедно с родителите са моделите му за подражание. Който работи с деца, трябва да знае, че ежедневния контакт с тях формира бъдещето на нашето общество.

А съвременните родители може би трябва да посещават курсове по методика на възпитателната дейност…

Използвана литература:

1. Лекционен материал на доц. д-р Стоянка Георгиева
2. Рангелова, Емилия. Методика на възпитателната дейност, София, изд. „Екс-Прес”, 2009

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!