Вие също може да подкрепите писмото: http://www.astro.yale.edu/iva/pismo/Otvoreno_Pismo.html
ДО ПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДАМИ И ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ,
Миналата седмица българските медии разпространиха новината, че за поредна година, Националната Астрономическа Обсерватория “Рожен” е пред затваряне. Гласове за спасяването й се надигнаха не само сред астрономите, които биха загубили ценна апаратура и възможности за научна работа, но и сред българските граждани, за които Обсерваторията е символ за нашите космически амбиции. И макар че пари за НАО Рожен все пак се намериха, бих искала да използвам момента, докато случаят е свеж в паметта ни, за да поставя по-общия въпрос за финансирането на природните науки в България.
За съжаление, липсата на средства за научни институции не е уникална за астрономията и не е характерна само за това правителство.
Липсата на адекватно финансиране е хронична и широко разпостранена в областите на физиката, химията, биологията, както и инженерните дисциплини. Причината за това жалко състояние е, че в България на парите за наука се гледа като на подаяние, “понеже фундаменталните научни изследвания нямат практическа полза”. Тази мантра, изречена многократно, както от политици, така и (за съжаление) от някои учени, е не само грешна, но и вредна. С това писмо искам да Ви убедя, че финансирането на научни изследвания има директна възвръщаемост и полезни непряки резултати. Въпросът за една малка държава като България в началото на 21ви век не е “Можем ли да си позволим да харчим пари за наука?”. Въпросът е: “Можем ли да си позволим да не финансираме научни изследвания и технологично развитие?”
Инвестицията във фундаментална научна работа и технологии е пряко свързана с икономическото ни развитие. България е на едно от последните места в Европа по инвестиции в науката (0.5% от брутния вътрешен продукт). При това положение не е изненадващо, че Лисабонския доклад на ЕС (2010 г.) ни класира на последно място по иновации, научни изследвания и развитие и че сме на последно място по износ на високо-технологични продукти. Инвестициите в наука имат пряка възвръщаемост: по проучвания на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) и Европейската Космическа Агенция (ESA), всяко 1 Евро похарчено от CERN/ESA за договори към частни фирми създава 3 Евро икономическа полза. Непряката възвръщаемост под формата на търговски приложения на научни разработки и технологии, сътрудничество между научни организации и частни предприятия, нови патенти, и т.н., също биха допринесли към българската икономика.
Инвестицията в наука е инвестиция в най-ценния ни природен ресурс – човешкия ни потенциал. Ако България иска да се облагодетелства от развитието на високите технологии в области като комуникации, компютри, зелени технологии и прочие, то трябва да инвестираме в обучаването на високо квалифицирана работна ръка със знания и умения в тези области. Не четенето на учебници, а научната работа дава на студентите и докторантите безценните знания и умения за работа в индустрията. Но за да могат нашите университети да осигурят подготовка на световно ниво, България трябва да има политическата воля да финансира научна дейност в тези области на конкурентно равнище. Само по този начин българските учени ще могат равностойно да сътрудничат cъс световните си колеги, нашите университети и БАН ще могат да привлекат обратно бившите си сътрудници, принудени днес да работят в чужбина, и най-сетне – ще бъдат в състояние да предложат добри условия за чуждестранни специалисти. Само така българските деца ще придобият знания и умения равносилни на тези на европейските си връстници.
Нереално е да очакваме, че инвестициите във фундаментални научни изследвания ще бъдат направени от частния сектор. За успешното финансиране на научни изследваня е необходима дългосрочнa и стабилна подркепа. Болшинството от представителите на българския частен бизнес са малки и средни предприятия (<250 работници), които нямат достатъчно капитал за инвестиции без бърза възвръщаемост. България има по-малко от 1000 големи частни фирми, като нищожна част от тях работи в области, директно свързани с науката и технологиите. Дори и те да инвестират в развитието на нови продукти и технологии, този модел е приложим спрямо изключително малък брой тясно специализирани отрасли. Единствено финансиране на държавно равнище може да има необходимия размах и продължителност и единствено по този начин може да се постигне съществено развитие и привличане на нови инвестиции в ключови индустрии.
В края на това писмо искам да се върна на темата за астрономията. Аз съм възпитаничка на Физическия Факултет на СУ (2002 г.). През 2009 г. защитих докторантура по астрономия в Университета на Аризона и в момента съм асистент във Факултета по Астрономия в Университета Йейл, един от най-старите и престижни университети в САЩ. Всекидневната ми работа се състои от програмиране и софтуерен дизайн, създаване и мениджмънт на бази данни, обработка на астрономически цифрови изображения от космическия телескоп Хъбъл и големи наземни обсерватории. В същото време аз съм изпълнителен мениджър на научен проект на стойност над 1 милион американски долара. Работата ми изисква задълбочени познания по физика, математика, програмиране, както и уменията да извършвам нови научни изследвания, да ръководя екип от хора с разностранни умения и да обучавам студенти и докторанти. Тези знания и умения не са нещо специално за мен или астрономията. Такава е подготовката, която получава всеки един студент или докторант, преминал през научна лаборатория. Мои колеги астрономи намират изява в биотехнологични, финансови, и софтуерни компании, във фирми които изпълняват договори за министерството на отбраната и в редица високо-технологични индустрии. В по-общ план, астрономията днес е наука, която чрез международни проекти като космическия телескоп Хъбъл, радио-обсерваториите в Антарктида и измерванията необходими за откритиването на нови планети, е не само на ръба на човешкото знание, но и на ръба на развитието на нови технологии, материали и инструменти.
С този пример, уважаеми дами и господа, Ви каня да започнем сериозния разговор за подобаващото финансиране на фундаментални научни изследвания в България. Нито далечните галактики, нито елементарните частици, нито ДНК изследванията на мишки имат директно осезаемо влияние върху Вашия живот и живота на милионите български граждани. Но те са пряко свързани с изграждането на модерна икономика, обучението на българските деца по световни стандарти, създаването на квалифицирана работна ръка и, в крайна сметка, “оттласкването” на България от дъното на таблиците на европейските статистики – важни цели зад които всички можем да се обединим. Как ще постигнем тези цели? Как, най-после, ще ги стигнем американците? Аз ще се радвам да участвам в този разговор.
С уважение,
д-р Ивелина Момчева
Асистент, Университет Йейл
http://www.astro.yale.edu/iva/
Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ
22, Ноември, 2012
Вие също може да подкрепите писмото: http://www.astro.yale.edu/iva/pismo/Otvoreno_Pismo.html
