Отвъд Жената чудо: 12 могъщи жени воини

(Image credit: Clay Enos)

Амазонската принцеса 

Филмът от 2017 г. „Жената чудо“ (Wonder Woman) е дългоочакван игрален филм за митичната амазонска принцеса, която се появява за първи път в заглавието на DC Comics „Sensation Comics“ през 1942 г. 

Оттогава Жената чудо,  известна още като принцеса Диана, е рядка фигура в света на комиксите – тя е жена, която е свръхестествено силна и невероятно умела в битките. 

Жената чудо е измислена, но има много примери за удивителни жени воини. Поглеждайки назад в историята на различните култури виждаме редица примери за жени измисляли успешни военни стратегии и щурмували бойни полета, ръководейки армии от мъже и жени. Тези жени са се доказали като свирепи воини и изключително опитни лидери. 


РЕКЛАМА:

***

Ето и няколко примера за такива невероятни представители на нежния пол. 

Фу Хао (умира 1200г. пр. Хр.)

(Image credit: Mu Jun/AP)

 

Най-ранната известна жена генерал от династията Шан, Фу Хао, е живяла преди около 3000 години по време на бронзовата епоха на Китай според биография публикувана през 2002 г. в „Жени в световната история: Биографична енциклопедия“ (Yorkin Publications).

За нейните подвизи разбираме от текст, издялан върху кост и черупка на костенурка; едно сведение в колекцията на Музея за ориенталско изкуство и археология Гулбенкян в Англия описва как е водила армия от 3000 войници по време на регионален конфликт. 

Археолозите научили повече за нейната доблест и военните ѝ успехи когато открили гробницата ѝ в Анян (Китай) през 1976 г. От Британския музей съобщават, че заедно с нея в гробницата ѝ са открити над 100 оръжия, което потвърждава статута ѝ на високопоставен военен лидер. С нея също така са погребани хиляди декоративни предмети и съдове от бронз, нефрит, кости, слонова кост, както и 16 нейни роби, за да ѝ служат и в отвъдното. 

Будика (живяла около 1 век сл. Хр.)


(Image credit: Hulton Archive/Getty)

По време на римската инвазия и окупация в Южна Англия през 1 век сл. н.е.. жена на име Будика води племето си (Ицени, племе от Източна Британия) по време на въстание срещу нашествениците. 

Сведения, записани от римския историк Публий Корнелий Тацит (56 – 117 г. сл. н.е.) описват появата на Будика като бунтовник и лидер след като римляните конфискуват нейните земи и отменят статута на племето като римски съюзници след смъртта на съпруга ѝ – вождът на ицените Прасутаг.

Военните кампании на Будика разрушават римските селища  Веруламиум, Лондиниум и Камулодунум като брутално избиват жителите.  След това обаче в битка при Уотлинг Стрийт близо до Шропшър, през 61 г. сл. н. е., нейната армия е разгромена и с това приключва въстанието на ицените.

Гудит (живяла около 10 век сл.Хр.)

(Image credit: Elitre)

 

„От  етиопските предния е добре известно, че Етиопия някога е била управлявана от кралица наречена Гудит, Йодит, Исат или Гаава“, разбираме от проучване публикувано през 2000 г. в списание Bulletin на Училището за ориенталски и африкански изследвания.

Не е ясен произходът на тази кралица-воин. Някои учени предполагат, че е еврейка по рождение или е била омъжена за евреин.
Авторът на изследването пише за историка Ибн Хаукал, според когото през 10 век Абисиния, сега Етиопия, е управлявана от кралица, а в писмо от 980 г. се споменава етиопска кралица, която се издига на власт убивайки краля, и която след това управлява десетилетия.  Гудит провежда кампания срещу християните, вкарва в затвора много етиопци, изгаря градове и разрушава църкви.

Томое Гозен (1157-1247г.)

(Image credit: Shitomi Kangetsu)

 

Легендарната жена самурай Томое Гозен се появява за първи път в японския батален епос „Приказката за Хейке“, който представлява поредица от разкази за живота и битките на онези, които са се били във войната в Генпей през 12 век. Историите в „Приказката за Хейке “ са предавани устно от поколение на поколение и са записани за първи път чак през 14 век.

Според Japan Times в приказката Гозен е описана като изкусен стрелец, който се бори на страната на Кисо Йошинака. Тя носела тежка броня, огромен меч и голям лък. Когато Йошинака бил нападнат и смъртно ранен, тя отмъстила яростно за него като обезглавила самурая виновен за смъртта му. 

В Japan Times можем да прочетем следното за Томое Гозен: „Тя беше безстрашен ездач, когото нито най-свирепият кон, нито най-грубата земя можеха да ужасят и така ловко се справяше с меч и лък, че можеше сама да замести 1000 воини.“

Анна Нзинга(1583-1663г.)

(Image credit: Francois Le Villian/Schomburg Center for Research/NYPL)

 

През 1624 г. на трона на Ндонго, африканска държава в днешна Ангола, сяда кралица Анна Нзинга. Тя бързо сключва съюз с Португалия, за да защити народа си от нападения от съперничещите си африкански кралства и да прекрати португалските набези в Ндонго, според текст публикуван онлайн от Metropolitan Museum of Art.

Когато португалските съюзници на Нзинга я предават, тя бяга на запад в кралство Матамба, където приема под крилото си избягали роби и африкански войници, за да подсили армията си. Въпреки че вече не е в Ндонго тя подкрепя усилията за съпротива там и въвежда общински милиционерски организации в Матамба, в които се отглеждат млади момчета отделно от техните семейства и където те получават военно обучение. 

Нзинга продължава да се противопоставя на португалския контрол над Ангола като се съюзява с Холандия и развива търговията в рамките на Матамба, за да се конкурира с Португалия в търговски план. Вече минала 60-годишна възраст Нзинга влиза заедно с войските си в битка, а след това през 1657 г. най-после сключва мирен договор с Португалия. Останалите години от управлението си посвещава на силно пострадалата от войната държава.

Хутулун(1260-1306 г.)

(Image credit: PD-US/Gallica Digital Library)

 

През 13 век в Монголия на сцената се появява жена, която никой мъж не може да победи. Името ѝ е Хутулун. Тя е пра-правнучка на Чингис хан, но известността ѝ не се дължи на това. Хутулун е невероятен конник и стрелец, притежаващ изключителна сила и смелост. 

Така наречената „принцеса-борец“ забогатява от триумфите си в публични състезания по борба, където побеждава всеки мъж, с който се сблъсква. Тя се радва на не по-малък успех на бойното поле, когато заедно с баща си защитава степите на Западна Монголия и Казахстан срещу Кубилай Хан, монголския лидер, който нахлува в Китай. 

Нейните бойни подвизи са наблюдавани от венецианския изследовател Марко Поло, който пише за нея, че язди бързо към вражеските сили, а когато стигне до някой от нещастните войници го напада „толкова ловко, колкото ястреб се нахвърля върху птица, която след това ще занесе при баща си“.

Май Бхаго (умира в началото на 18 век)

(Image credit: Chunni Lal/Alamy)

 

През 1705 г. сикхският воин Мата Бхаг Каур, по-известна като Май Бхаго, повежда 40 сикхи – бивши дезертьори от армията – по време на битката при Муксар в Пенджаб, щат в Северна Индия. Те се биели срещу Моголската империя, която била под управлението на мюсюлманска династия и се разпростирала в земите на Индия и Афганистан. 

Бхаго засрамва дезертьорите, които изоставили своя лидер Шри Гуру Гобинд Сингх Джи по време на обсадата на Анандпур през 1704 г. Според биографията ѝ публиквана от уебсайта Sikh Heritage, жената-боец се преоблича като мъж и води дезертьорите обратно в битка под нейно собствено знаме. 

Всички дезертьори загинали на бойното поле, а Май Бхаго продължила да служи като телохранител на Гуру докато не умира през 1708 г.

Рани Велу Начияр (1730 – 1796)

(Image credit: Postal department/Government of India)

 

Първата тамилска жена, повела армия срещу британския колониализъм в Индия, Рани Велу Начияр, израства в кралство Рамнад в Южна Индия, където като дете се научава да използва оръжия, да практикува бойни изкуства, да стреля с лък и да се бие, яздейки. 

След като британците нападнали нейното кралство през 1772 г. и убили съпруга ѝ и дъщеря ѝ, Начияр сформирала армия за битка с нашествениците, побеждавайки ги решително през 1780 г. Твърди се, че тя е първият военен лидер, който използва „човешка бомба“ по време на война – една от нейните последователки се предполага, че се е покрила с нефт и се е подпалила, за да предизвика експлозия в запасите с британски боеприпаси.

Нейната история наскоро беше извадена на бял свят от историка Кирти Нарейн, директор на проекта към Индийския съвет за социални изследвания в Ню Делхи. Нарейн преди това  разкрива  забравени записи, документиращи огромни приноси на жени, които са се борили за освобождаването на Индия от британското владичество, пишейки за Начияр и други кралици-воини в книгата си „Участие и позиция на женското въстание от 1857 г .: Предефиниране на социалния статус, тогава и сега“.

Микаела Бастидас Пуюкахуа (1744-1781)

(Image credit: Shutterstock)

 

Родената в Перу майка на Микаела Бастидас Пуюкахуа произхожда от племето кечуа, местна група живееща в централния район на Андите в Южна Америка, простиращ се от Еквадор до Боливия.  През 1780 г. когато съпругът на Пуюкахуа Тупак Амару  ръководи основния бунт срещу испанците, тя играе главна роля във въстанието, пише историкът Чарлз Ф. Уокър.

По време на бунта Пуюкахуа отговаря за логистиката и измисля военни стратегии целящи както отбрана на крепостите на бунтовниците, така и атаки срещу испанските сили. Тя заплашва дезертьорите и предателите със смърт. Освен това ръководи управлението на бунтовническия лагер, набира бойци, мобилизира войници и наказва онези, които са срещу нея, като дори лично провежда екзекуции.
„И бунтовниците, и лоялистите се страхували от нейния гняв“ пише Уокър.

„Амазонките Дахомей“(от 17 до 19 век)

(Image credit: Lanmas/Alamy)

 

Приблизително 200 години в западноафриканската страна Дахомей, сега известна като Република Бенин, хиляди жени войници са служили на краля като елитна бойна сила въоръжена с тояги, ножове и дълги 3 метра копия, съобщава списание Smithsonian.

Наричани от съвременниците си – европейски мисионери и войници – „Амазонките Дахомей“, корпусът им от воини вероятно е възникнал като дворцова охрана съставена от „третокласните съпруги“ на краля – тези, с които той не е спал и които не са му раждали деца. 

Тези жени били много свирепи в битка и вдъхвали уважение и страх сред собствения си народ. Когато тези воини напускали двореца на царя пред тях вървяла робиня носеща звънец. Звукът предупреждавал всеки мъж да се махне от пътя , да се оттегли на определено разстояние и да погледне в другата посока, според исторически разказ на британския пътешественик и писател сър Ричард Бъртън, който посетил Дахомей през 1863 г. и публикувал описание на своите приключения в „Мисия до Гелеле, крал на Дахомей“ през 1864 г.

Buffalo Calf Road Woman или Смелата женя (1850-те – 1879)

(Image credit: Smithsonian Institution)

 

Разказвачи от племето на северните шайени, един от коренните народи на Великите равнини, се събраха през 2005 г. в Монтана за да разкажат историята но една жена войн от тяхното племе. Тази жена се нарича Buffalo Calf Road Woman и нанася решаващ дар в прочутата битка при Литъл Биг Хорн през 1876 г.

По време на битката силите на американската армия, водени от Джордж Армстронг Къстър, били разгромени и това се дължи в огромна степен на индианските воини от северните племена Шайени, Лакота и Арапахо.

Според разказвачите Buffalo Calf Road Woman е част от воините отговорни за убийството на Къстър. Това обаче не е първата проява на храброст на бойното поле за смелата жена. По-рано същата година, в битката при Роузбъд Крийк тя се впуснала в битката, за да спаси падналия си брат. Нейната смелост вдъхнови шайените да кръстят битката „Битката, в която момичето спаси брат си“.

Яаа Асантева (1840-1921)

(Image credit: Ariadne Van Zandbergen/Alamy)

 

Яаа Асантева е силна жена, която играе много важна роля по време на европейската колонизация на Западна Африка в зората на 20-ти век, в Асанте,  регион, по-рано управляван от племенните родове, сега известен като Гана.

Асантева била пазителка на церемониална златна табуретка, важен символ на властта за владетелите на Асанте. През 1900 г., когато британският колониален губернатор сър Фредерик Ходжсън поискал да седне на табуретката, Асантева отказала. Тя призовала Асанте да се разбунтува срещу британците, ръководейки въстанието за тяхната независимост, известно като Войната на Златния стол.

„Ако вие – мъжете на Асанте не се разбунтувате, тогава ние жените ще го направим. Искам да се обърна към жените. Ще се бием! Ще се бием, докато и последната от нас падне на бойното поле!“ казала Асантева по време на тайна среща сред представители на Асанте.
Въстанието е потушено от британците и Асантева умира в изгнание на Сейшелските острови, през 1921 година.

Източник: LiveScience

Превод : Анастасия Треновска


Европейска нощ на учените 2022 г.: