Змиите са едни от най-мразените животни. Те будят едновременно любов и омраза. Страхът от тях е обясним, но от всички 2700 вида едва 410 са отровни.

Те спадат към семействата Hydrophidae (морски змии), Elapidae (кобри, крайти, коралови змии), Viperidae (отровници)и Crotalidae (вдлъбнаточели змии).Отровни змии има и в семейство Colibridae (смокове).

Характерната способност на отровните змии е отровата. Змийските отрови са група биологично-активни съединения, уникални по химичен състав и физиологично действие. Основните им токсични свойства се определят от неензимни полипептиди. Наред с тях се съдържат и мощни ензимни системи. В състава им влизат албумини, глобулини, пептони, неорганични соли и различни ензими (естераза, редуктаза, хиалуронидаза, протеолитични ензими).

Разбери повече за БГ Наука:

***

Отровата се отделя от специални жлези, представляващи видоизменени слюнчени жлези. Отделената от жлезите отрова се стича по каналите в зъба, като се отваря на повърхността му. Посредством двата кухи зъба, разположени най-често в предната част на устната кухина, змията вкарва отровата в тялото на жертвата. Отровата попада в лимфните съдове, които се вливат във вените. Оттам отровата достига до сърцето, откъдето чрез кръвта се разнася до всички части на тялото. Отровата поразява главно кръвоносната и нервната система. Според своето действие змийската отрова бива хемотоксична и невротоксична.

Хемотоксичната отрова нарушава кръвосъсирването, като разгражда фибриногена (белтък, който при нараняване се превръща в нишковиден фибрин и образува мрежа, в която се улавят кръвните клетки и образуват съсирек) и увеличават проницаемостта на кръвоносните и лимфните съдове, което води до отоци и вътрешни кръвоизливи. Хемотоксична е отровата на гърмящите змии, пепелянката и усойницата.

Невротиксичната отрова предизвиква нервни парализи. Невротоксинът блокира ензима ацетилхолинестераза, който разгражда нервния акцептор ацетилхолин дохолин и оцетна киселина. Натрупването на неразграден ацетилхолин (ацетилхонемия) разстройва предаването на нервни импулси в синапсите, което довежда до пълна нервна парализа. Невротоксична е отровата на аспидата, кобрите и морските змии.

Основната функция на отровата е да ускорява преработката на храната, благодарение на ензимното си действие. Животни, убити от змийска отрова, биват разградени само за няколко дни, докато такива, в които не е попаднала змийска отрова, биват усвоени по-трудно и бавно (необходими са няколко седмици). Отровата се използва и като защитно средство, но тази й функция се обособява вторично в процеса на еволюцията. Но тъй като отровата е изградена на белтъчна основа и не може да се образува в големи количества, в повечето случаи змиите предпочитат да не нападат хора, а да пестят отровата си.

У нас отровни са 6 вида, от 17 открити в пределите на нашата страна. Две от тях спадат към сем. Colubridae.Това са котешката змия (Telescopus fallax) и вдлъбнаточелият смок(Malpolon monspessulanus).И двата вида се срещат в южните части на страната. Котешката змия достига дължина до 110 см. Обитава скалисти и каменисти места. У нас са уловени единични индивиди в Санданско и Петричко.

Вдлъбнаточелият смокдостига до 150 см. Среща се по Южното Черноморие, Хасковско, Харманлийско и по Струмската долина на север до Симитли. Той е доста зла и хаплива змия, при уплаха съска. Но и двата вида не са опасни за човека, защото отровните им зъби са разположени на края нагорните челюсти (задни зъби).

Останалите 4 вида спадат към сем. Viperidae.Това са пепелянката (Vipera ammodytes),усойницата (Vipera berus), аспидата (каменарка (Vipera aspis))и степната (остромуцунеста) усойница (Vipera ursinii).Последните два вида се срещат много рядко. Степната усойницае намерена у нас в подножието на Люлин планина и в околностите на Шумен, но не е установено съществуването й след 1934 г. На дължина достига до 55 см, по-отровна е от пепелянката и усойницата.

Аспидатасъщо е много рядка. Досега са уловени едва два индивида – единият в околностите на Харманли, а другият без установено находище. Неустановена е след 1933 г.

Широко разпространени у нас са усойницатаи пепелянката.Усойницатасе среща обикновено над 800 м.н.в. В Рила е забелязана на 2700 м.н.в. Обитава сенчести и усойни места, планински ливади, скалисти места. Активна е нощем, когато търси храна. Денем се припича на слънце. Живородна змия, ражда до 18 малки. На дължина достига до 75-80 см.

Малко по-голяма е пепелянката.На дължина достига до 90 см. В планините се намира до 1450 м.н.в. Обитава главно припечени места, бедни на растителност, понякога се среща във високи папрати, лозя, ниви, заети с царевица, фасул и др. Активна е през деня. Разпознава се лесно по рогчето на върха на муцунката.

Макар и отровни, повечето змии биха предпочели да се оттеглят при среща с човек. Голяма част от змиите не са агресивни. Най-раздразнителни и опасни са змиите през размножителния период, в най-топлите часове на деня, когато змиите са най-активни, също така много неспокойни са змиите, преди да сменят кожата си. В такива моменти могат да бъдат много нападателни.

При среща със змия най-добре е да се оттеглим, без да дразним или провокираме животното. Змиите нападат само когато се почувстват застрашени и не намират друг изход освен да се отбраняват. Някои от змиите са особено раздразнителни и хапливи. У нас такива са смокът мишкар (Elaphe longissima), медянката (Coronella austriaca),големият стрелец (Coluber jugularis), пъстрият смок (Elaphequatuorlineata sauromates).Всички те не са отровни, но при опасност се бранят смело.

За да се избегнат инциденти, добре е да разпознаваме змиите, да знаем тяхното местоположение и да ги избягваме. Това важи както за отровните, така и за неотровните видове.

В случай, че ни ухапе отровна змия, най-добре е да се потърси лекарска помощ. Степента на отравянето зависи от възрастта, пола и активността на змията, а също така от сезона и количеството на вкарана в тялото отрова. Отровните змии отделят между 3 и 1500 mg отрова. Силата на отровата варира според състоянието на змията и околната среда. Когато сменя кожата си, ефикасността на отровата намалява с над 10 пъти. По-слаба е силата на отровата и когато змията е гладна (липсват достатъчно белтъци за синтезирането на отровата) или ако температурата е ниска.

Докато чакаме лекарска помощ, можем да притегнем крайника над ухапаното място. Не е много правилно да изсмукваме отровата, защото по този начин можем да разширим раната и да влошим състоянието на пациента или в случай, че човекът, който изсмуква отровата, има рана в устната кухина, отровата може да попадне и в неговото тяло. Добре е да промием раната с риванолов разтвор и да направим превръзка, напръскана със спирт.

Но отровата се използва и в медицината за приготвяне на лекарствени препарати. Змийската отрова има антиепилептичен и болкоуспокояващ ефект. От змийската отрова се изработват лекарства например за лекуване на хемофилия (болест, при която кръвта силно се съсирва). Използва се и при лекуване на невралгии, радикулити и ишиаси. Съществуват и специални лабораторни за събиране на змийска отрова. Най-голяма е тази в Сан Пауло. У нас такава лаборатория има в София.

Най-важното, което трябва да се запомни, е, че една змия не би нападнала, ако не я раздразним. Затова при среща с тези прекрасни създания просто трябва да ги подминем. За всеки случай при разходка сред природата добре е да носим подходящи обувки и чорапи, а също така и да внимаваме къде стъпваме.

Емилия Вачева