Отровителството в Древен Рим

Автор: Владимир Попов

1_9

Латинската дума за отрова (venenum) произхождала от „venerium“ , т. е. от богинята на любовта Венера (Venus) и отначало означавала любовен еликсир. Впоследствие придобила и значенията на отрова и магическо средство. Въпреки че отровителството (veneficium) било считано от римляните за недостоен и страхлив начин за убийство, присъщ на жените и на източните народи, то било до голяма степен безопасен метод за разчистване на сметки, поради трудната му доказуемост. С изострянето на политическите борби и противоречия в римското общество през II – I век пр. н. е., белязани с граждански войни, проскрипции и екзекуции, отровителството успешно процъфтявало. Освен това около богатите римляни винаги се навъртали ловците за „наследство“ – бедни роднини, освободени роби и мними приятели, опитващи се да манипулират завещанията им в своя полза и впоследствие да отстранят станалия ненужен благодетел най-често с отрова. Макар че диктаторът Сула през 81 г. пр. н. е. със специален закон въвел смъртното наказание за отровителите, жаждата за бърза печалба не спирала замаяните от алчност престъпници. Ако бъдели разкрити те били хвърляни на лъвовете, обезглавявани или разпъвани на кръст. На наказание подлежали и лекарите, ако се окажело, че умишлено са отровили пациентите си.

По време на Юлиево-Клавдиевата династия отровителството също било на мода, като историята е съхранила имената на няколко известни отровителки (venefici) – Мартина и Локуста, към чиито услуги прибягвали императорите и императриците, когато искали да отстранят някой неудобен опонент. От самоубийство посредством отрова често се възползвали много благородници, ако императорите им намекнели, че в противен случай ги чакат мъчения и позорна смърт.

 


РЕКЛАМА:

***

Отрови и противоотрови

В трактата „De Materia Medica“ Педаний Диоскорид (гръцки лекар в двора на римския император Нерон) класифицирал отровите на животински, растителни и минерални по произход:

 

  1. Растителни: корени от самакитка (Aconitum napellus), листа от черен блян (Hyoscyamus niger), плодове, листа и корени от беладона (Atropa belladonna), корени от мандрагора (Мandragora officinarum), листа от бучиниш (Conium maculatum), стръкове от кукуряк (Helleborus odorus), корени от чемерика (Veratrum album), също така и гъби – мухоморка (Amanita muscaria) и др…

Прочетете целия материал безплатно тук: https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka82/148

Изтеглете безплатно новия 90-ти брой на сп. Българска Наука от тук: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf


Европейска нощ на учените 2022 г.: