Направи дарение на училище!

От остатъчният материал от гъбите става чудесен компост, но той съдържа много вода, което го прави тежък и нерентабилен за транспортиране, така че понастоящем отива на вятъра. Изображение – needpix.com//licenced under CC0

При отглеждането на гъби се получават много отпадъци. За всеки килограм произведени гъби остават около три килограма почвоподобен материал, съдържащ слама, тор и торф. В ЕС това води до над 3 милиарда килограма отпадъци годишно.
Управлението на тези отпадъци е предизвикателство. Въпреки че е богат на органични вещества и следователно полезен като компост (органична тор – бел. прев.), използваният гъбен субстрат – почвоподобният материал – съдържа много вода, което го прави тежък и нерентабилен за транспортиране. Част от него се използва като компост в близост до земеделска земя, но огромната маса, която остава, в крайна сметка се съхранява временно, след което се депонира.

„Всяка година имаме все повече отпадъци“, казва Пабло Мартинес, ръководител на проекта в Центъра за технологични изследвания на гъбите в Ла Риоха, Испания. „И така, ние се нуждаем от все по-големи площи, само за да управляваме тези отпадъци.“

Повечето гъбни отпадъци обаче скоро биха могли да получат втори живот, макар и благодарение на новите иновации. Д-р Барт ван дер Бург, директор на иновациите в BioDetection Systems в Амстердам (Холандия) и неговият екип се интересуват от изхвърлени части от гъби, като стъбла и деформирани гъби, които са част от остатъците от отглеждането. Те се стремят да извлекат от тях компоненти като протеини, въглехидрати, мазнини и хитин (влакнесто вещество) като част от проекта Funguschain. Целта им е да включат тези екстракти в нови хранителни продукти, козметика и биопластика. „Мисля, че в крайна сметка ще получим поне три продукта, излезли от този проект“, казва д-р ван дер Бург.

Екипът експериментира с различни техники за екстракция. След смилане и стриване на гъбите те установяват, че техниката, използваща микровълнова радиация, е ефективна за премахване на антиоксиданти, антимикробни и органични съединения, наречени полиоли, например, които могат да се използват в храните и биопластмасите. Техниката на чай с гореща вода под налягане е подходяща за извличане на други компоненти като протеини и полизахариди (вид въглехидрати) за използване в хранителната индустрия.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Хранителни продукти

В същото време те разработват нови продукти с различни компании. Извлеченият гъбен протеин се включва например в храната за възрастни хора, имащи проблеми с преглъщането, под формата на плътни, годни за консумация гелове. Протеинът представлява интерес и за производителите на вегетариански бургери, където са желателни както хранителната стойност, така и вкусът на гъби.
Гъбените прахове също могат да бъдат включени във функционални храни – друга възможност, която учените също изследват. Разработването на тези продукти обаче ще отнеме повече време, тъй като потенциалните ползи за здравето трябва да бъдат оценени.

По отношение на козметиката, екипът разработва естествена линия кремове, които съдържат хитин (консервант, извлечен от гъби), който действа като естествен консервант. Гъбените компоненти обикновено стават кафеникави, когато влязат в контакт с кислород, което би придало на кремовете непривлекателен кафяв цвят, но те са успели да предотвратят промяната на цвета. „Обезцветяването зависи от допълнителните съставки“, казва д-р ван дер Бург.

Екипът смята, че отпадъците от гъби могат да бъдат намалени с до 40% с продуктите, които се произвеждат от тях. Но те проучват и други потенциални употреби, като компостиране и производство на биогаз, които използват всички остатъци от отглеждането на гъби и биха могли да увеличат количеството отпадъци, които впоследствие се възстановяват. Тези приложения са по-ясни и биха били по-лесни за комерсиализация, казва д-р ван дер Бург. „Това е една от причините, поради които все още инвестираме в тази част.“

Мартинес и неговият екип разработват система за премахване на водата от гъбните отпадъци и превръщането ѝ в пелети от органичен тор като част от техния проект SmartMushroom. „След като се гранулира, можем да го доставим навсякъде за селскостопанска употреба“, казва Мартинес.

Целта им е да разработят екологичен процес, който не използва електричество или традиционни източници на енергия, допринасящи за засушаването. Те използват част от гъбните отпадъци за производство на биогаз като източник на енергия чрез оптимизиране на съществуващ производствен процес, който обикновено използва суспензии от отпадъци от други селскостопански процеси.

Управление на отпадъците

В началото на проекта беше създаден пилотен завод в съществуващо съоръжение за управление на отпадъците. Но техният работен процес може да бъде пригоден навсякъде, където е необходимо. Той използва четири контейнера и не изисква изграждане на инфраструктура. През изминалата година изследователите усъвършенстват процеса на сушене, като извършват тестове, експериментирайки с различни температури. Ако температурите са твърде високи, отпадъците могат да се разлагат, освобождавайки хранителни вещества, които са важни компоненти на торовете.

В момента екипът се опитва да увеличи количеството произведен биогаз чрез комбиниране на странични гъбни продукти с други видове селскостопански отпадъци. Например няколко компании наблизо произвеждат мармалад, така че използват повторно водата, използвана за почистване на машини, които съдържат захар и плодови остатъци. „В този момент измерваме обема и качеството на произведения газ, като добавяме различни ко-субстрати към нашия материал“, обяснява Мартинес.

Проектът също така се опитва да произвежда торове, които са съобразени с различни култури. Преди изсушените отпадъци да се палетизират, могат да се добавят допълнителни хранителни вещества. Лозята, например, изискват балансирани нива на калий, фосфор и манган, така че торът може да бъде допълван, за да съответства на точното необходимо количество.

Възможността да се произвеждат органични пелетизирани торове може да донесе огромни икономически ползи за производителите на гъби. В момента култиваторите понасят разходи за изхвърляне на отпадъци, които варират от 10 до 50 евро за тон отработен гъбен субстрат в Европа. Но в бъдеще те биха могли да реализират печалба, като пращат отпадъците си в завод, който ще ги преработи в тор и по този начин ще ги вкара в рамките на кръгова икономика. „Ще им се плаща в зависимост от това какво количество ще донесат в съоръженията за управление на отпадъците“, добавя Мартинес.

В крайна сметка всички остатъци почвоподобен материал от индустрията за отглеждане на гъби, могат да бъдат превърнати в палетизиран тор, след като технологията бъде комерсиализирана, казва Мартинес. Засега има голямо търсене на тор от фермерите в Испания и техният пилотен завод не може да произведе достатъчно, за да го задоволи. „Ако успеем да палетизираме цялата си продукция, ще можем и да я продадем цялата“, казва още Мартинес. „Това означава, че няма да останат никакви отпадъци от сектора за отглеждане на гъби.“

Източник: horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!