Отново за пръстените около планетата Сатурн

http://www.sciencenews.org/view/download/id/67343/thumbnail/x_large/name/aw_saturn-ring.jpg

По-голямата част от това, което знаем за Сатурн, за неговия пръстен и за неговите спътници, дължим на трите американски космически апарата „Пайниър 11”, „Вояджър 1” и Вояджър 2”, достигнали планетата през 1979, 1980 и 1981 г.

Пръстенът около планетата Сатурн е образуван от стотици отделни тесни концентрични пръстени, широки ок. 50 км., между които има също толкова широки промеждутъци. Тази пръстеновидна структура се получава от гравитационното влияние на спътниците на Сатурн, които са ок. 60 на брой. Частиците, които изграждат Сатурновия пръстен, са покрити с лед и имат размери от няколко микрона до няколко километра. Вътрешните части на пръстена се движат с по-голяма скорост от външните.

Величествените пръстени на Сатурн са останки от отдавна изчезнала Луна, чийто леден външен слой се е разпаднал преди скалното й сърце да се забие в планетата, според нова научна теория. Тази теория обяснява и многото лед в луните около Сатурн и спътниците му.

Произходът на пръстените на Сатурн, един от любимците на астрономите, обърква учените. Предишните идеи за това как са формирани пръстените му са: или, че малка луна е паднала върху планетата и се е разбила по пътя, или комета се е ударила в Луната и я е разцепила на парчета. Проблемът е, че и при двата случая ще се получи смесица от почти равни количества скали и лед в пръстените на Сатурн. Но… количеството на леда в тях е 95%. Останалото е космически прах и газове. 
 
В новото изследване сек азва, че Луната с размера на спътника Титан – с диаметър от около 5000 километра – се е разделила на отделни слоеве, а нейният лед се е разтопил, но после пак е замръзнал. Това обяснява защо вътрешните луни на Сатурн съдържат повече лед, а по-далечните му луни съдържат повече скална маса.


РЕКЛАМА:

***

Друго скорошно изследване подкрепя идеята, че днешните пръстени са останките от древни масивни пръстени от чист лед. И още – по-масивните пръстени е по-малко вероятно да са замърсени с прах и е възможно да са „девствени” дори и днес – след 4.5 милиарда години.
 
Теорията ще бъде поставена на изпитание през 2017 г., когато спътника на НАСА „Касини“ ще завърши своята обиколка на Сатурн. Би било интересно да разберем повече за еволюцията на Сатурновите пръстени.

Нека цитираме една мисъл на Йохан Кеплер: „Пътищата, по които хората проникват в същината на небесните явления, ми изглеждат толкова удивителни, колкото – и самите явления.”

Превел: Неделин Бояджиев
http://www.sciencenews.org/


Европейска нощ на учените 2022 г.: