Направи дарение на училище!

Дълбоко под ледените шелфове на Антарктика изследователите са открили множество форми на живот, процъфтяващи на една съвсем малка изследвана част от морското дъно. Учудващото е, че има такова безпрецедентно ниво на видово разнообразие в среда, която никога не е виждала слънчева светлина.

Съавторът на изследването Дейвид Барнс, морски биолог от British Antarctic Survey, е смаян от изобилието на живот, което той и екипът му са открили там.

По принцип учените знаеха, че дори дълбоко под антарктическия лед, защитен от енергизиращите лъчи на слънцето, може да съществува някакъв живот, но досега се смяташе, че той е изключително рядък. Тъй като повечето екосистеми са изградени върху основата на фотосинтетични организми като растения или водорасли, такива тъмни царства не би трябвало да имат достатъчно ресурс от храна и енергия, за да поддържат голямо разнообразие на живот.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Но когато Герхард Кун и Рафаел Громиг от Института Алфред Вегенер използваха гореща вода, за да направят 200 метра пробив в леда на шелфовия ледник Екстрьомисен през 2018 г., те бяха изненадани от това, което успяха да извадят от морското дъно, лежащо още 100 м надолу.

Ледените шелфове покриват 1,6 милиона квадратни километра от океана и това, което се намира под леда, навярно са най-малко изследваните подводни местообитания на планетата.

В тази толкова тъмна и на пръв поглед негостоприемна среда екипът откри фрагменти от живи организми. Когато разбраха, че са открили много повече, отколкото са очаквали, Клаус-Дитер Хиленбранд, седиментолог от British Antarctic Survey, препоръча да изпратят пробите от морското дъно на Барнс.

При изследването с микроскоп, на извадените изпод ледения шелф семпли, става очевидно, че са от различни форми на живот. Сред тях Барнс идентифицира общо 77 различни вида, много повече, отколкото би трябвало да открие и според най-смелите очаквания. Тази единствена извадка беше дори по-богата на видове, отколкото той би очаквал от проучване на открития шелф.
“Това е като цял изследователски круиз от стойностни проби и всички те идват само от една единствена сондажна дупка“ – казва той.

Голяма част от идентифицираните видове са бриозои (тип водни мъхообразни животни) или неподвижни мекотели, често приличащи на мозък или мъх, като Melicerita obliqua и тръбни червеи, като Paralaeospira sicula, наред с още много други.
„Това откритие на толкова много живот, съществуващ в тези екстремни условия, е пълна изненада и говори достатъчно показателно за това колко уникален и специален е морският живот на Антарктида“, казва още Барнс.

Вкаменелости от бриозои в битуминозни шисти от периода на Горния Ордовик (преди ок. 450 милиона години).

Намирането на такъв богат живот под вечно присъстващата ледена покривка е едно нещо, но да се обясни как и защо е там е съвсем друг въпрос. Морският живот, особено организми като бриозои, гъби и медузи, би трябвало на теория да стават все по-оскъдни с отдалечаването от открито море. Това се предполага защото те се хранят с водорасли, които от своя страна се нуждаят от слънчева светлина, а освен това се смяташе, че са твърде деликатни за бруталните средни температури от -2,2°С.

Но се оказва, че тези животни се хранят с микроорганизми като реснички и динофлагелати, които океанските течения напъхват под ледения шелф. И отново Барнс е изненадан от факта, че достатъчно количество от тях попада там.

Когато погледнете екосистемите на морското дъно на полярния континентален шелф под вода без лед, те не са ограничени от храна. Вместо това те получават много повече, отколкото биха могли да консумират. На всичкото отгоре не консумират много. Това са животни, които се придържат към дъното и не изграждат големи тела, направени от гладни за енергия тъкани. Като такива, те могат да оцелеят благодарение на струята храна, която идва, носена от теченията.

„Това е живот в супербавната лента“, обяснява Барнс. Нещо повече, въглеродното датиране разкрива, че тези обитатели на дъното съвсем не са нови наематели под шелфовете на Антарктида.

„Въпреки че се намира на 3 до 9 км от най-близките открити води, оазис на живот може да е съществувал непрекъснато в продължение на почти 6000 години под ледения шелф“, допуска Кун, ръководител на работата по сондажа, в едно свое изявление. Тъй като най-старите останки са на 5800 години, но засега учените са датирали само 20 от стотиците фрагменти. Бъдещите данни могат значително да изместят тази оценка по-далеч в миналото. Колкото и дълго да се окаже, ясно е, че животът е съществувал от хилядолетия тук в почти пълна изолация.

Барнс допуска, че това пространство между морското дъно и леда над него, може да се окаже най-ненарушеното местообитание, останало на Земята.

Тази липса на смущения, според него, може да обясни видовото разнообразие на екосистемата. Под леда няма бури, наводнения и пожари, което позволява на всички видове да преживеят необходимото време в стабилност за да се насочат към всяка налична ниша и да я запълнят.

И все пак девствени местообитания като тези може да бъдат едни от първите, които ще се поддадат на климатичните промени, причинени от човека. Тъй като ледените шелфове на Антарктида се отдалечават, тези уникални среди могат да бъдат загубени завинаги.

И веднъж изгубена, околната среда никога повече няма да може да бъде пресъздадена. Макар учените понякога да говорят за пресъздаване и повторно съживяване, опити за защита и опазване, в този случай е много трудно да се предприеме нещо конкретно по въпроса.

Съставил: Радослав Тодоров
Източници: Current Biology, Live Science

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!