Направи дарение на училище!

През 1913 г. Нобелов лауреат става Шарл Рише за откритието на анафилаксията. Това става след един експеримент, при който той инжектира на кучета екстракт от морски анемонии, съдържащ белтъци. От първия път кучетата не реагират никак, но след известно време, когато пак ги инжектира, внезапно проявяват отпадналост, замаяност и разстройство. Така всъщност е открита анафилаксията и обстоятелството, че както имунитетът може да бъде наш приятел, така може да ни бъде и враг. В случая става въпрос за един патологичен имунен отговор, при който първата среща със съответния антиген подготвя организма и когато дойде следващата среща следва една доста бурна реакция. Така в крайна сметка става ясно какво стои в основата на алергиите, на сенната хрема, както и много случаи на неочаквана смърт намират своето обяснение.

Още една голяма крачка напред в имунологията е направена от нобеловият лауреат от 1919 г.  Жул Борде. Той изолира овнешки еритроцити, въвежда ги в заек, след известно време взима кръв от него и я смесва с нова порция овнешки еритроцити. Тогава еритроцитите се слепват, лизират се и се получава реакция. Но ако се вземат клетки и еритроцити от друго животно, такова нещо не се случва, т.е. реакцията е специфична. С тези експерименти става ясно, че не само чужди за човека патогени, но и клетки също биха могли да бъдат причина за поява на имунен отговор и е открита системата на комплемента, като част от имунитета.

Любопитни факти:

1. Разстройствата на имунната система могат да доведат до автоимунни заболявания, възпалителни заболявания и рак.
2. Най-ранното известно споменаване на имунитета е във връзка с Атинската чума от 430 г. пр. Хр. Тукидид отбелязва, че хората, които са прекарали по-рано болестта и са успели да се възстановят, са в състояние да се грижат за болните без да се заразят повторно.
3. През XVIII век Пиер Луи Моро дьо Мопертюи прави опити със скорпионова отрова и наблюдава, че определени кучета и мишки са имунизирани срещу нея.
4. Наблюденията върху придобития имунитет са използвани от Луи Пастьор за да разработи ваксинацията и да формулира микробната теория за заболяванията. Теорията на Пастьор пряко се противопоставя на тогавашните възгледи за болестите, като теорията за миазмите. 
5. Вирусите са потвърдени като патогени при хората през 1901 г., с откриването на вируса на жълтата треска от Уолтър Рийд.

С  подкрепата на Science+

Разбери повече за БГ Наука:

***

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!