Открита е структурата, която възпира инстинктивното поведение

Накратко: Учените откриха физическата връзка между префронталния кортекс и областта PAG в мозъчния ствол, която служи като спирачка за инстинктивното и импулсивно поведение. Това откритие предоставя нови насоки за разбирането на биологичните механизми при шизофрения и разстройства на настроението като депресия.

Учени откриват физическата връзка, чрез която префронталният кортекс спира инстинктивното поведение.

Префронталният кортекс се свързва с много специфична област в мозъчния ствол (PAG – област от сиво вещество, разположено около мезенцефалния канал) чрез префронтални корови неврони: тези, които са белязани в лилаво, директно се свързват с PAG и контролират нашето инстинктивно поведение. Credit: EMBL/Livia Marrone

От преодоляването на желанието да ударим някого до изкушението да избягаме от сцената, вместо да изнасяме публична реч, ние често се сблъскваме със ситуации, в които трябва да обуздаваме инстинктите си. Учени от Европейската лаборатория за молекулярна биология (ЕЛМБ) проследяват точно кои невронни израстъци предпазват социалните животни като нас от импулсивно поведение. Изследването, публикувано в Nature Neuroscience може да има значение за шизофренията и разстройствата, свързани с настроението, като депресията.

“Инстинкти като страха и секса са важни, но никой не иска да им е подчинен през цялото време”, казва Корнелиус Грос (Cornelius Gross), който ръководи проекта в ЕЛМБ. “Ние трябва да можем динамично да контролираме инстинктивното си поведение, в зависимост от ситуацията.”

Водачът на инстинктите ни е мозъчният ствол – област в основата на мозъка, точно над гръбначния мозък. От известно време учените знаят, че друг регион в мозъка, префронталният кортекс, играе роля в задържането на тези инстинкти. Но как по-точно префронталният кортекс слага спирачка на мозъчния ствол, оставаше неясно.

Сега Грос и колегите му буквално откриват връзката между префронталния кортекс и мозъчния ствол. Учените от ЕЛМБ обединяват усилия с лабораторията на д-р Тиаго Бранко (Tiago Branco’s lab) в Медицинската лаборатория по молекулярна биология (MRC LMB) и проследяват връзките между невроните в мозъка на мишка. Откриват, че префронталният кортекс осъществява преки връзки с мозъчния ствол.

Грос и колегите му продължават работа, за да потвърдят, че тази физическа връзка е спирачката, която задържа инстинктивното поведение. Откриват, че при мишки, които са систематично побеждавани от други мишки – еквивалентно на тормоз – тази връзка отслабва и мишките реагират с повече страх. Учените разбират, че могат да предизвикат същото страхливо поведение и при мишки, които не са били тормозени, много лесно при това – чрез употреба на лекарства, които блокират връзката между префронталния кортекс и мозъчния ствол.

Тези открития осигуряват анатомично обяснение на това защо е много по-лесно да се въздържиш от това да удариш някого, отколкото от това да спреш усещането за агресия. Учените откриват, че префронталният кортекс се свързва с много специфична област на мозъчния ствол, наречена PAG (сивото вещество, разположено около мезенцефалния канал – бел. ред.), която е отговорна за поведението от инстинктите ни. Това не засяга обаче хипоталамуса, който контролира чувствата и емоциите. Така че префронталният кортекс се грижи за доброто поведение, но не въздейства на усещанията, които са породени от инстинктите: спира ви да избягате от сцената, но не намалява пеперудите в стомаха ви.

Този труд има приложение върху шизофренията и разстройствата на настроението, като например депресията, която до момента е свързвана с проблеми във функциите на префронталния кортекс и съзряването.

“Работим по едно изумително приложение на откритието, свързано с това, че префронталният кортекс се развива по време на юношеството. Децата са доста зле по отношение на възпирането на инстинктите си; те нямат този контрол”, разказва Грос, “затова се опитваме да разберем как възниква това въздържане, особено при положение, че много ментални заболявания, като разстройствата на настроението, се проявяват типично при възрастните. ”

 

Превод: Йоанна Николова

Източник: Science Daily

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.