Направи дарение на училище!

Учени откриват физическата връзка, чрез която префронталният кортекс спира инстинктивното поведение.

От преодоляването на желанието да ударим някого до изкушението да избягаме от сцената, вместо да изнасяме публична реч, ние често се сблъскваме със ситуации, в които трябва да обуздаваме инстинктите си. Учени от Европейската лаборатория за молекулярна биология (ЕЛМБ) проследяват точно кои невронни израстъци предпазват социалните животни като нас от импулсивно поведение. Изследването, публикувано в Nature Neuroscience може да има значение за шизофренията и разстройствата, свързани с настроението, като депресията.

“Инстинкти като страха и секса са важни, но никой не иска да им е подчинен през цялото време”, казва Корнелиус Грос (Cornelius Gross), който ръководи проекта в ЕЛМБ. “Ние трябва да можем динамично да контролираме инстинктивното си поведение, в зависимост от ситуацията.”

Водачът на инстинктите ни е мозъчният ствол – област в основата на мозъка, точно над гръбначния мозък. От известно време учените знаят, че друг регион в мозъка, префронталният кортекс, играе роля в задържането на тези инстинкти. Но как по-точно префронталният кортекс слага спирачка на мозъчния ствол, оставаше неясно.

Сега Грос и колегите му буквално откриват връзката между префронталния кортекс и мозъчния ствол. Учените от ЕЛМБ обединяват усилия с лабораторията на д-р Тиаго Бранко (Tiago Branco’s lab) в Медицинската лаборатория по молекулярна биология (MRC LMB) и проследяват връзките между невроните в мозъка на мишка. Откриват, че префронталният кортекс осъществява преки връзки с мозъчния ствол.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Грос и колегите му продължават работа, за да потвърдят, че тази физическа връзка е спирачката, която задържа инстинктивното поведение. Откриват, че при мишки, които са систематично побеждавани от други мишки – еквивалентно на тормоз – тази връзка отслабва и мишките реагират с повече страх. Учените разбират, че могат да предизвикат същото страхливо поведение и при мишки, които не са били тормозени, много лесно при това – чрез употреба на лекарства, които блокират връзката между префронталния кортекс и мозъчния ствол.

Тези открития осигуряват анатомично обяснение на това защо е много по-лесно да се въздържиш от това да удариш някого, отколкото от това да спреш усещането за агресия. Учените откриват, че префронталният кортекс се свързва с много специфична област на мозъчния ствол, наречена PAG (сивото вещество, разположено около мезенцефалния канал – бел. ред.), която е отговорна за поведението от инстинктите ни. Това не засяга обаче хипоталамуса, който контролира чувствата и емоциите. Така че префронталният кортекс се грижи за доброто поведение, но не въздейства на усещанията, които са породени от инстинктите: спира ви да избягате от сцената, но не намалява пеперудите в стомаха ви.

Този труд има приложение върху шизофренията и разстройствата на настроението, като например депресията, която до момента е свързвана с проблеми във функциите на префронталния кортекс и съзряването.

“Работим по едно изумително приложение на откритието, свързано с това, че префронталният кортекс се развива по време на юношеството. Децата са доста зле по отношение на възпирането на инстинктите си; те нямат този контрол”, разказва Грос, “затова се опитваме да разберем как възниква това въздържане, особено при положение, че много ментални заболявания, като разстройствата на настроението, се проявяват типично при възрастните. ”

Превод: Йоанна Николова

Източник: Science Daily

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!