Открита е гъсеница, която се храни с найлонови торбички и оставя след себе си антифриз

Восъчен червей или унищожителят на найлонови торбички. Credit: skeeze/Pixabay
Восъчен червей или унищожителят на найлонови торбички. Credit: skeeze/Pixabay

Восъчният червей – гъсеница, която обикновено се използва като стръв за риболов и позната с това, че уврежда пчелните кошери като изяжда восъчните им пити – сега е бил наблюдаван да дъвче различен материал: найлонови торби.

Ученият Federica Bertocchini от Института по биомедицина и биотехнологии в Кантабрия, Испания, за пръв път забелязала уменията на восъчните червеи да се хранят с найлонови торби, докато разчиствала инвазията на восъчни червеи върху един от пчелните кошери, които има в дома си. Тя сложила червеите в найлонова торба, завързала я и оставила торбата в една от стаите в дома си, докато приключи с почистването на кошера. Когато се върнала в стаята, „те бяха навсякъде“, казва  Bertocchini в свое изявление. Те избягали като сдъвкали торбата, при това бързо.

 

„Този проект започна там и тогава“, казва тя. В статия, публикувана в Current Biology в понеделник (24 април), Bertocchini и колегите ѝ описват как 100 восъчни червея си пробиват път, като изяждат полиетиленова пазарска торба – от типа, който хората изхвърлят по един трилион на година по света – за около 40 минути. След 12 часа торбата била значително раздробена.

За да се уверят, че червеите не са си пробивали просто път през торбата, а наистина са я изяли, изследователите пасирали част от червеите и оставили пастата в контакт с найлона. След 14 часа около 13% от него го нямало, от което се предполага, че някаква съставка в храносмилателната система на червея наистина смила торбата. Изследователите също проучили сдъвканите торби за остатъци и открили етиленов гликол – главната съставка на антифриза, което потвърждава разграждането на полиетилена.


РЕКЛАМА:

***

Восъчен червей, прояждащ дупка в найлона, покрит с парчета полиетилен. Credit: Federica Bertocchini/Paolo Bombelli/Chris Howe
Восъчен червей, прояждащ дупка в найлона, покрит с парчета полиетилен. Credit: Federica Bertocchini/Paolo Bombelli/Chris Howe

Веднъж попаднали в депото за отпадъци, найлоновите пазарски торби се разлагат много, много бавно – някои изследователи изчисляват, че торбите и други полиетиленови опаковки се разлагат естествено между 100 и 400 години. Това е подтикнало търсенето на биологичен „храносмилател“, който да ускори разлагането на найлона. През 2011 година учените открили плесен, която може да разяжда полиуретан, друго често срещано найлоново присъствие в боклука и в океаните по света.

Друг изследователски екип още през 2014 година открил, че бактериите в храносмилателната система на восъчните червеи могат да започнат да разграждат полиетилен след около два месеца. Но червеите на Bertocchini сами сторили много повече вреда, доста по-бързо.

Въпреки че откритието е далеч от действително решение за пластмасовите отпадъци (червеите, например, не биха оцелели в среда без кислород, каквато е депото за отпадъци), Bertocchini казала на Ed Yong от The Atlantic, че се надява да открие ензима, който червеите използват, за да разграждат найлон: „Може би ще открием молекулата и ще я произвеждаме в по-големи количества, вместо да използваме по милион червеи за една найлонова торба“.

Превод: Никол Николова

Източник: Quartz


Европейска нощ на учените 2022 г.: