Повечето хора се изненадват, че в науката няма интерес какъв е авторът на една идея или неговите мотиви да я представи. Слушате, и ако звучи като нещо, което си заслужава да се опита, нещо, което би могло да се опита, различно и не е очевидно в противоречие с нещо наблюдавано преди, става вълнуващо и заслужаващо внимание. Не се налага да се притеснявате колко дълго е работил авторът по темата, или защо иска да го изслушате. В този смисъл няма значение откъде идват идеите. Техният истински произход е неизвестен; наричаме го въображението на човешкия мозък, творческото въображение – знае се, че това е просто едно от онези „Аха!“

***

Изненадващо е, че хората не вярват, че има въображение в науката. То е много интересен вид въображение, не като това на художника. Голямата трудност е в това да си представиш нещо, което никога не си виждал, което е съвместимо във всеки детайл с това, което вече е виждано, и което е различно от всичко, което е било измислено досега; нещо повече, то трябва да бъде строго определено, а не неясно и размито. Това наистина е трудно.  Между впрочем, фактът, че има правила, които да бъдат проверени е някакво чудо; че е възможно да намериш правило, като реципрочния квадратичен закон на гравитацията, е някакъв вид чудо. Това чудо не е разбрано въобще, но води възможността да предскажем – това означава, че ни казва какво бихме очаквали да се случи в експеримент, който още не сме провели.

Разбери повече за БГ Наука:

***

***

Учените, следователно, са свикнали да се сблъскват със съмнението и несигурността. Цялото научно познание е несигурно. Този опит със съмнението и несигурността е важен. Вярвам, че това е от изключителна ценност и то такава, която се простира отвъд науките. Вярвам, че за да решим какъвто и да е проблем, който никога не е бил решаван преди, трябва да оставите вратата към непознатото открехната. Трябва да позволите възможността, че не сте го схванали съвсем правилно.  В противен случай, ако вече сте си съставили мнение, може да не успеете да го решите.

***

Съществува набор от специални техники, свързани с правенето на наблюдения и много от това, което се нарича философия на науката се занимава с дискусия върху тези техники. Интерпретацията на резултата е един пример. Да вземем тривиален случай, има известна шега за мъж, който се оплаква на приятел за загадъчен феномен. Белите коне във фермата му изяждат повече от черните коне. Той се тревожи за това и не може да го разбере, докато неговият приятел подсказва, че може би той има повече бели коне,  отколкото черни. Звучи смехотворно, но помислете колко много пъти сходни грешки се правят в оценки от различен тип. Вие казвате „Сестра ми имаше настинка и след две седмици…“ е един от тези случаи, ако се замислите за това, в който има повече бели коне. Научното мислене изисква определена дисциплина, и ние би трябвало да преподаваме тази дисциплина, защото дори на най-ниското ниво такива грешки са излишни днес.

Ричард Файнман, Несигурността на науката, превод Лъчезар П. Томов

Живият интерес към предмета е, това, което е ценно в нашите традиционни и средновековни методи на обучение. Във Франция, Германия и Италия, навсякъде, където съм бил на континента, един ум действа директно на друг ум по начин, непознат на замръзналата формалност на нашите академични институции; философски школи и центрове на истинска интелектуална кооперация съществуват; отношението между учителя и ученика е признато като духовна връзка за цял живот, свързваща последователни поколения от велики мислители в една непрекъсната верига, по същия начин, по който четем в каталога на нашата Френска изложба или нашият салон в Париж за този мъж, че е ученик на един велик художник или скулптор и учител на друг.  Когато се следва  този дух, няма учение на света, което да обедини в по-хармонично действие всички качества на ума от това, на което аз съм тук скромен представител, няма друго, което да подготвя толкова много приятни изненади за своите последователи, по-чудесни от сцените на трансформация в пантомимата, или което изглежда ги издига през последователни стъпки от началото до все по-висши и по-висши състояния на съзнателно интелектуално битие. Това обяснява, вярвам, изключителното дълголетие на най-великите майстори на аналитичното изкуство, “dii majores“ на математическия пантеон.

Дж.Дж. Силвестър, английски математик и преводач на старогръцка поезия, от книгата „The Law of the Verse“, превод Лъчезар Томов