На 31 януари 1966 година от космодрума Байконур излита ракетата „Молния-М“ с автоматичната лунна станция „Луна 9“. Минават няколко дни преди станцията да достигне до Луната и да се стигне до кацането на 3 февруари 1966 година. „Луна 9“ работи до 6 февруари 1966 година, когато е последният радиоконтакт с нея.

Ето каква технология използва СССР за първото лунно кацане: На височина от около 8 300 километра над Луната автоматичната станция се завърта и преориентира така, че двигателите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер отбележи, че станцията е на височина 25 километра, се подават команди за запалване на спирачните двигатели и за надуване на специални омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва главният спирачен двигател и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специален сензор докосва земята и подава команда за пълно спиране на двигателите. Капсулата с научната апаратура се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват сблъсъка с повърхността. След няколко подскока „Луна 9“ се застопорява.  Пет минути след кацането са излъчени към Земята първите радиосигнали.

Любопитен факт – за разлика от мисията на астронавтите на „Аполо 11“, която се излъчва в реално време по телевизията, СССР не публикува веднага снимките от „Луна 9“. Това довежда до съмнения сред някои скептици, че съветското кацане на Луната може да не е истинско. Преди кацането на „Луна 9“ специалистите на СССР са се опитали неколкократно да проведат меко кацане, но безуспешно. До 1966 година всички опити за достигане на лунната повърхност са довеждали до разбиване на космическите апарати.

По това време директор на обсерваторията Джодрел-Бенк във Великобритания е Сър Бърнард Ловъл. Той и неговият екип проследяват радиосигнала от станцията „Луна 9“ и успяват да установят, че с течение на времето сигналът е стабилен, след което прекъсва рязко. Това прекъсване Ловъл тълкува като момент на разбиване в повърхността. Но изненадващо за него след няколко минути „Луна 9“ започва отново да излъчва сигнали и обсерваторията ги записва, без изследователите да са наясно какви данни съдържат те.

Ловъл размишлява – дали тези сигнали не са подобни на сигналите от телефакс? Ако това е така, те биха могли да бъдат разчетени от комерсиална машина. Обсерваторията Джодрел-Бенк обаче няма такава машина, така че Ловъл се обръща към медиите. Дейли Експрес незабавно изпраща факс машина към Джодрел-Бенк и сигналите са разчетени. Екипът на Ловъл впоследствие успява да разпечата първата снимка от повърхността на Луната.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Така изненадващо, но факт- първата в човешката история снимка, заснета от повърхността на Луната, бива разпространена първоначално от пресата на Запад и минават няколко дни преди гражданите на Източния блок да я видят! По-късно Анатолий Благонравов, съветски учен и дипломат, обвинява ръководството на Джодрел-Бенк, че нямат официално разрешение за разпространяване на снимките (източник).

Въпреки това остава въпросът – ако от СССР са искали монопол над снимките, защо не са ги кодирали или поне защо не са ги публикували незабавно в пресата поради тяхната огромна пропагандна стойност? Този въпрос продължава да стои неотговорен и поради тази причина съществуват много теории за „Луна 9“ – включително и тази, че сигналът е оставен некодиран съвсем умишлено.

Независимо дали теории като гореспоменатата са верни или не, фактът е факт – станцията „Луна 9“ постига първото кацане на Луната и това е забележително постижение за онези дни. По-късно през 60-те и 70-те години както СССР, така и САЩ провеждат редица мисии до Луната, като сред американските се открояват пилотираните експедиции на „Аполо“. А пък в края на 2013 година Китай се превърна в третата държава, осъществила меко кацане на Луната. Кои ще са следващите? Може би това ще са частните компании, които понастоящем се съревновават като част от програмата Google Lunar X-Prize. Може би до края на тази или следващата година частен апарат ще достигне до повърхността на Луната.

Източник: http://www.cosmos.1.bg/