Направи дарение на училище!

ДНК тестове от техните италиански наследници показват, че “тусциите” са дошли от Турция.

Дали са ни думата “персона” и символа на железния юмрук, по-късно възприет от фашистите. Някои учени дори твърдят, че именно те са формирали римската цивилизация.

Въпреки това, етруските, чиито наследници днес населяват централна Италия, за дълго са били една от големите загадки на Античността. Езикът им, който никога не е бил дешифриран както трябва, се различава от който и да е друг в класическа Италия. Произходът им е бил обект на разгорещени дискусии през вековете.

Генетично изследване, публикувано през юни 2007, изглежда поставя въпроса извън рамките на съмнението. Там е показано, че етруските са дошли от област, намираща се в днешна Турция, и че най-близките генетични роднини на много от днешните жители на Тоскана и Умбрия, могат да се открият не в Италия, а около Измир.

По време на конференцията European Genetic Conference в Ница са оповестени резултатите от изследване, проведено в три части на Тоскана: долината Казетино и два града – Волтера и Мурло, където са открити важни останки от етруски произход. Във всяко от тези места учените са взели ДНК образци от мъже, чиито имена са уникални за дадения район и чиито семейства са живели там поне три поколения.

Разбери повече за БГ Наука:

***

След това учените сравняват Y-хромозомите, предавани от баща на син, с тези от други групи в Италия, Балканите, днешна Турция и гръцкия остров Лемнос, за който лингвистични факти предполагат връзка с етруските.

“ДНК образците от Мурло и Волтера са много повече свързани с тези от източните народи, отколкото с тези на обитатели на Италия”, казва Алберто Пиаца от университета в Торино, който представя изследването. “Един особен генетичен вариант, открит в образците от Мурло, се споделя само от представителите от Турция.”

Друго подобно, но по-малко заключително изследване, което проследява предаването на ДНК от майки към дъщери, посочи директна генетична връзка с население от западна Азия. През 2004 екип от испански и италиански учени използват образци, взети от етруски гробници, за да установят, че етруските са били повече генетично подобни на себе си, отколкото на съвременните италианци.

Последните открития потвърждават казаното от гръцкия историк Херодот преди почти 2500 г. Първите следи на цивилизацията на етруските в Италия датират от около 1200 г. пр. Хр.

Около 7 века и половина по-късно Херодот пише, че след като лидийците преминават през период на сериозни лишения в западна Анатолия, “техният цар разделил хората си на две групи и ги накарал да теглят жребий, така че едната група да остане, а другата да напусне страната; той самият трябвало да остане начело на тези, на които се паднело да останат, а синът му, чието име било Тирен, на тези, които заминавали”.

Римлянин е този, който размътил водите. Историкът Ливий, творил през I в. пр. Хр., твърди, че етруските идват от северна Европа. Няколко години по-късно Дионисий Халикарнаски, грък, живеещ в Рим, измислил теорията, че, обратно – етруските са автохтонни италийци, които винаги са живели в Етрурия.

По това време лидийската империя отдавна е история. Жителите ѝ, според Херодот, били първите, които ползвали златни и сребърни монети, и първите, които основали магазини, откъдето тръгували стоки. Те дали на света поговорката “богат като Крез” –  Крез бил техният последен владетел.

Херодотовата история за жребия може и да не е истина, но генетичните изследвания показват, че някои лидийци наистина напускат родната си страна, както пише и той, и отпътуват към Италия, най-вероятно през Лемнос.

Там са наречени “tuscii” на латински (вероятно от гр. τύρρις/ τύρσις  turrhis/ tursis ‘кула’). Очевидното обяснение за това винаги е била тяхната склонност към строенето на кулоподобни, обградени със стени градове по върховете на хълмовете, като тези, които и днес могат да се видят разпръснати из Умбрия и Тоскана.

Но изводите от тези изследвания може да потвърдят конкурентна и очевидно по-лъскава теория, свързваща името им с това на Троя – градът на кулите, който също е бил част от лидийската империя. Най-правдоподобната дата за падането на Троя, както го описва Омир, е между 1250 и 1200 г. пр. Хр.

Приносът на етруските към римската цивилизация все още се дебатира. От етруски произход са някои от първите царе на Рим, а вероятно и самото име на града.

Въпреки това, не са много думите в латински с етруски произход. Изключение е persona oт phersu.

Без съмнение етруските са създали величествено изкуство. Между най-отличителните им произведения е Саркофагът на Невястата и Младоженецът (или Женената двойка), която е в музея в Рим. Той изобразява двама души с леко вирнати и чипи носове и с черти, подобни на елфи.

Знае се, че етруските са се опитвали да предсказват бъдещето като четат фигурите, образувани от светкавиците. Смята се, че те са въвели колесницита в Италия. Със сигурност са се хранили доста добре. Тоскана се слави с говеждото си месо, особено с това от долината Киана, което е известно още от антично време.

Друго генетично изследване на т. нар. “chianina” и други три тоскански породи едър рогат добитък открива, че те не са свързани с домашните италийски породи. Връзките им са открити в Турция и Балканите, по предполагаемият маршрут на едни от най-енигматичните имигранти в Италия.

Хронология

1200 г. пр. Хр. Първи следи от етруската цивилизация.

700 г. пр. Хр. Етруските заемат азбучното писмо от гърците и се превръщат в първия писмен народ в Италия.

616-579 г. пр. Хр. Рим се управлява от първия си, легендарен етруски цар – Луций Тарквиний Приск.

550 г. пр. Хр. Зенит на етруската сила. Три конфедерации държат долината на р. По и крайбрежието южно от Рим, сърцевината на южна Тоскана и западна Умбрия. Заедно с картагенците, етруските търгуват по цялото Средиземноморие.

535г. пр. Хр. При Алаия край Корсика картагенската и етруска флота побеждава гръцката. Въпреки това, картагенците са тези, които установяват контрол над моретата, не етруските.

510 г. пр. Хр. Последният етруски цар, Луций Тарквиний Суперб, е изгонен от Рим.

474 г. пр. Хр. При Куме край Неапол, гръцката флота разбива етруските, които започват да губят контрол върху териториите на юг от Рим.

396 г. пр. Хр. Римляните завладяват Вейи, етруско поселище северно от Рим; разрушаването му бележи началото на дълъг период, в който Рим постепенно анексира градове от сърцевината на Етрурия. До началото на I в. пр. Хр. Етрурия е напълно погълната от Римската република.

Превод: Иван Петров

Източник: The Guardian

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!