Направи дарение на училище!
Аралско море изчезва и на мястото, където трябва да има синя, дълбока вода, в днешни дни е останало изсъхнало бяло езеро. Погледнато от космоса, през обектива на радарния сателит, Арал изглежда като абстрактна цветна картина.
Допреди няколко години Аралско море беше четвъртото по големина безотточно езеро в света, намиращо се в Централна Азия. В езерото се вливаха две големи реки, които бяха отклонени за напояването на пустинния пейзаж и отглеждането на растителни култури, което даде началото на края на Аралско море. Този съветски проект стартира през 1960 г. и само за 50 години езерото сви масата си с 90%.
Последиците от човешката намеса не спират до тук.
След като Аралско море, започнало да се свива, местната търговия, развиваща се главно от риболов пострадала сериозно. Пресъхващото езеро повишило солеността си, а замърсяванията със селскостопански тор и пестициди се напоили в пясъците му, което направило пясъчните бури отровни и още по-опасни за местното население.
Новите радарни снимки на Аралско море, лежащо на границата между Казахстан и Узбекистан, са направени от Европейската космическа агенция (European Space Agency’s Sentinel – 1A)
Снимката всъщност е комбинация от три различни радарни сканирания. Червените сенки на Арал са от 17 октомври 2014 г., зелените от 28 декември 2014 г., а сините от 14 февруари 2015 г. Смесените цветове са промените, които се очаква да настъпят в най-скоро време.
Тъмната област в горния ляв ъгъл на изображението, показва местата, където все още има вода. На снимката се вижда и петно, наподобяващо бумеранг, което според Европейската аосмическа агенция е територия от морското пресушено дъно, която се пълни с вода.
На снимката са хванати и следи от човешка дейност като автомобилен път и няколко неидентифицирани структури, създадени от човешка ръка.
Радарният сателит Sentinel – 1A стартира своето едногодишно наблюдение на Земята на 3 април 2014 г., за да ни осигури радарни снимки, следящи промяната на времето и осигуряването на информация ден и нощ.
Превод: Елена Господинова
Източник: Live Science