Биология Икономика Общи 

От архива: Според изследване легализирането на търговията със слонова кост няма да спаси слоновете

Дали законното убиване на слонове е най-добрият начин да ги спасим? Спорната идея беше обсъдена в края на септември 2016 на голяма среща за опазване на видовете, която се проведе в Южна Африка, където богатите на слонове африкански страни отново дадоха тласък на идеята за отхвърлянето на продължителната глобална забрана за търговия със слонова кост и замяната ѝ с ограничена легална търговия на бивни, взети от внимателно управлявани популации на слонове. Има спорове, че законната търговия ще подбива бракониерството, което изтощава стадата и ще осигури финансово поощрение за опазването им.

Според едно проучване, обаче, съществува проблем: Африканските слонове растат и се възпроизвеждат прекалено бавно, за да се поддържа стабилна глобална търговия на материала, използван за резбарство и бижута. Търсенето на слонова кост е толкова голямо, че надминава това, което слоновете могат да произведат, казва биологът Дейвид Люсо от Университета в Абърдийн, Обединеното кралство, водещ автор на проучването. Според него опитът да се отглеждат целенасочено африкански слонове за техните бивни е вероятно равно на това да ги подложим на риск от изчезване.

Много африкански стада са в сериозна опасност: проучване на популациите на слонове в саваната оценява, че между 2007 и 2014г. бракониерите са убивали 30 000 животни годишно, намалявайки популацията им до по-малко от 400 000. Като цяло изследователите оценяват, че броят на африканските слонове е спаднал рязко с повече от 95% за последния век.

През късните 80 години на XX век подобни тенденции са подтикнали членовете на  CITES (Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора) да въведат забраната за добиване на слонова кост. То е преминало през неодобрението на южноафриканските страни с относително здрави популации на слонове, които са искали регулирана търговия. Но с изключението на ограничените продажби на слонова кост, която  CITES одобрява за периода 1999 – 2008г., забраната се е провела устойчиво и е помогнала за възстановяването на някои популации въпреки цялостния спад.

Става ясно, че легалната търговия със слонова кост никога няма да бъде устойчива.

Самюел Уосър – генетик по опазване на околната среда в Университета Вашингтон

Три нации – Зимбабве, Намибия и Южна Африка са представили предложения за повторното започване на легална търговия със слонова кост. Всички те твърдят, че някои популации на слонове са достатъчно здрави, за да бъдат подложени на добив на слонова кост. Предложенията включват вземането на бивни както от умишлено убити животни – понякога те биват убити при нарушения на обществения ред, стъпкани посеви/култури и заради хората, така и от тези, които умират естествено

Идеята подтиква Люсо и експертът по поведение на животните Филис Лий от Университета Стърлинг във Великобритания, да разработят модел за предсказване колко слонова кост може да бъде устойчиво добита. Поради това, че те се колебаят, че естествено умрелите слонове могат да задоволят търсенето, те базират своя модел на лова. Използвайки плодовитостта (раждаемостта), смъртността и растежа на база данни, събрани в националния парк Амбозели в Кения, където изследователите са изучавали слонове от 1972г., те съставят виртуално стадо от 1360 слона. Така те могат да изчислят колко слонова кост е възможно да се произведе устойчиво под влиянието на различни фактори и при различни сценарии.

Изследването е публикувано в 15-ото септемврийско издание на списание Current biology. При най-добрия сценарий, в който нито бракониерите, нито природните бедствия като сушата, намаляват или стресират стадото, само 100-150 кг. слонова кост могат да бъдат добити годишно. Това е приблизително еквивалент на отстраняването на само един голям мъжки всяка година.

Всеки опит производството на слонова кост да се увеличи или дори да се поддържа на същото ниво, ще се натъкне на два проблема, казва Люсо. Единият е, че най-големите мъжки (които биха произвели най-много слонова кост) много бързо ще свършат и така ще трябва да се жертват няколко по-малки животни, за да се набави същото количество на слонова кост, водещо до своеобразна спирала на смъртта. Друго нещо е, че големите мъжки са обикновено на 45-55 години и заместването им отнема десетилетия.

Такива въпроси означават, че добивът на слонова кост от управлявани стада би бил далеч под настоящото глобално търсене, оценено на 210 метрични тона годишно, предрича Самюъл Уосър, консервационен генетик в Университета Вашингтон, Сиатъл. „Става ясно, че легалната търговия със слонова кост никога няма да бъде устойчива“, казва Уосър. Дори при ниски добиви, управляваните стада в крайна сметка ще изчезнат.

Защитниците на легализацията казват, че проучването има недостатъци. Според Роуън Мартин, консултант по дивия свят в Рува, Зимбабве, един от тях е, че относително малкото стадо от слонове на Амбозели е далеч от реалната ситуация навсякъде в Африка. Мартин е част от екипа на CITES Зимбабве и помага с изработването на предложението за легализация. Въпреки това, авторите трябва да черпят информация от управляваните популации на 20 000 животни като тези в Южна Африка. Той оценява, че от бракуваните/отделените женски мениджърите могат да изменят стадата в услуга на мъжките и след 40 години производството на слонова кост да се покачи до 17 500 кг. годишно, предимно от естествена смърт.

Лий отговаря, че голям добив от стадото на Мартин не е реалистичен. Тя отбелязва, че според скорошно проучване Зимбабве има 82 000 слона, но много от животните живеят в малки стада от 5 000 до 7 000 животни всяко, по-близо до сценария в проучването.

Други изследователи се опасяват, че дискутираната легализация ще направи нещата по-лоши за слоновете. Имаме положителен сигнал за връзката между потенциалните купувачи и веригата на престъпниците, въвлечени в търговията, казва изследователят на поведението на слоновете Джойс Пуулмю, който е един от директорите на Гласовете на слоновете, група за опазване на слоновете в Найроби. Според него „трябва да запазим забраната и да елиминираме търсенето, не да го задоволим“.

Превод: Теодора Гецова

Източник: Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close