Направи дарение на училище!

Преди около 60 хиляди години съвременните човеци напускат Африка и тръгват да изследват другите континенти. По пътя си срещат други древни човеци, например неандерталците и се случва да се кръстосват с тях. Това стана известно преди няколко години, когато учените доказаха, че 1.5 до 4% от ДНК при днешните европейци е неандерталска. В Източна Азия този дял варира между 2 и 5%. До съвсем скоро обаче нищо не се знаеше за връзката между това неандерталско наследство, кодирано в гените ни, и предразположението към определени здравословни проблеми. Екип от учени на университета Вандербилт са изследвали специфични части от ДНК при 28 000 души и са открили връзка между наличието на неандерталската ДНК и 12 различни болестни състояния, включително депресия и кожни или кръвни проблеми. Изследването им е публикувано в Science.

Учените са идентифицирали 135 000 алела, т.е. алтернативни функционални състояния на гените, които днешните хора са наследили от неандерталците. Те потърсили тези алели у страдащи от над 1500 здравословни проблема, като използвали електронните им медицински досиета.

Така неандерталски алели се оказват в корелация с повишена вероятност за депресия, пристрастеност към тютюнопушене, кожни рани вследствие излагане на слънце, забавен метаболизъм, повишена съсирваемост на кръвта и една мутация, която се свързва с болестта на Паркинсон.

Изброените недъзи няма как да допринесат за благополучието ни в наши дни. Но може би не винаги е било така. По времето, когато човеците и неандерталците споделяли скитническия начин на живот из Европа, ускореното съсирване на кръвта е затваряло раните по-бързо, съответно инфектирането им било рядкост. Забавеният метаболизъм бил от полза когато храната бивала оскъдна или с по-ниска калорийна стойност от днешната.

Намерените корелации показват как се отблагодарява използването на огромен масив данни. Разбира се, трудностите не са били малки – част от данните не са били в подходящ за директна обработка формат, а и не за всички пациенти е имало генетична информация. Системата на електронните досиета обаче се възприема все по-широко и генетичните тестове са на път да станат обичайни, с което ще се създаде възможност и за други подобни изследвания.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Превод: Рада Мутафчиева

Източник: Popular Science

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!