Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Завърших МГ в Добрич (тогава Толбухин) през 1982 г. и след това ФМИ на СУ през 1989 г., специализация Алгебра и теория на числата. Защитих дисертация под ръководството на проф. Стефан Додунеков през 1993 г. и започнах работа в ИМИ веднага след докторантурата. През 1997 г. станах доцент (тогава старши научен сътрудник II степен), през 2004 г. защитих дисертация за доктор на математическите науки и през 2010 г. станах професор (тогава старши научен сътрудник I степен) в ИМИ. Тематиката, с която се занимавам, привлече млади хора, и вече са защитени 5 дисертации на мои ученици, предстоят и още защити. През 2014 г. съвместно с колеги от САЩ намерихме нови приложения на идеи и техники от 1990-те години и оттогава активно работим и развиваме нова за мен област. Занимавам се и дейности, свързани с олимпиади по математика, като бях ръководител на националния отбор през 2014-2018 г. През 2015 бях избран за зам.-директор на ИМИ, а през февруари 2021 г. за директор. Бил съм гост професор в Университета Пърдю Форт Уейн, САЩ, имам изследователски визити в Швеция, Холандия, Русия, САЩ, Унгария. 

С какво се занимава един директор на институт?

Имах представа, преди да започна, но ще трябва да си призная, че не съм бил наясно с обема и интензивността на натоварването. Директорът подписва всички документи и следователно трябва да е наясно с всички дейности в института – като се започне с обществените поръчки за техника и се приключи с най-важното – осигуряването на оптимални условия за научните дейности. При нас е традиция директорът да е достъпен за всички проблеми – всеки може да дойде, да си изложи притесненията и да получи съдействие. За съжаление, и коронавирусът ни удари много силно.

Може ли да разкажете накратко за историята на института?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Институтът е създаден през 1947 г. с три комисии – Комисия за демографски изучавания с ръководител акад. Кирил Попов, Комисия за математически изучавания на репрезентативния метод в статистиката с ръководител акад. Никола Обрешков и Комисия за финансово математическо проучване на държавните и гарантираните от държавата външни облигационни заеми с ръководител акад. Кирил Попов. През 1961 г. към института е създаден първият в България изчислителен център. Съвременната си структура със секции придобива през 1970-те, а през 1980-те настъпва истински разцвет в Единен център по математика и механика, на практика обединение с ФМИ на СУ. В момента ИМИ е един от водещите институти в БАН, заема достойно място и на международната сцена. Ще посъветвам интересуващите се да посетят Музея на математиката и информатиката в България на http://mmib.math.bas.bg/ 

С какво би се похвалил институтът и защо това е важно за науката?

Както вече стана дума, ИМИ е водещ в БАН и играе важна роля и в международен план. Освен с очакваните от нас резултати, публикувани в престижни международни списания, можем да се похвалим със силна проектна дейност и с работата си с млади таланти в областта на математиката и информатиката. Създаденият преди две години от акад. Благовест Сендов Международен център за математически науки (https://icms.bg/) вече се утвърждава с нови за нас тематики и привлича млади хора. В момента имаме обявени позиции за постдокторанти и получаваме отлични CV-та, нещо, за което можехме само да мечтаем преди 2-3 години. След няколко седмици ще проведем Първа годишна среща на млади български математици https://icms.bg/first-annual-meeting-of-young-bulgarian-mathematicians/ с участието на млади колеги от САЩ, Канада, Швейцария и, разбира се, България. 

Как да обясним на обществото, че Вашата наука е важна?

В обществото е широко разпространено погрешното схващане, че математиката се състои в научаване и прилагане на формули. Всъщност една от основните функции на математиката е да развива логическото мислене на хората, да ги приучава към спазването на правила, анализ на ситуации и вземане на решения, към подготовка на планове (план А, план Б и т.н., както е модерно да се казва). Животът е динамичен и всеки от нас попада в ситуации, в които се налага бързо да се направи оценка и да се вземе решение. Разбира се, това не е директно приложение на математиката, но начинът на мислене, създаден или поне с принос от изучаването на математика, ни помага. 

В по-тесен план – да отбележа, че в нито една съвременна област на природните науки (а и до голяма степен в хуманитарните) не може да получи значим резултат без участието на математика и начина на мислене, за който стана дума по-горе. Примерите на приложения във физиката са класически, а аз ще спомена още и модерните приложения в биологията, медицината и други области чрез работата с големи данни, машинно обучение и изкуствен интелект. Едва ли някой счита, че Интернет и мобилните телефони биха станали възможни без силна математика и информатика зад тях.

Накрая професионално – математиката е изпреварила с много всички други науки и знае много отговори, които не могат да бъдат приложени само защото още не е развита съответната технология. Това състояние на нещата не е нещо ново – класически е примерът с GPS, където се решават, на практика моментално, системи по метода на Нютон (дали навремето някой е казал на Нютон, че неговият метод е безсмислен, защото не се вижда никакво приложение). Друг пример са съвременните и повсеместно използвани криптографски системи с публичен ключ, много от които са основани на резултати от теорията на числата, известни от над 200 години (пак – прави ли са били тези, които тогава са казвали за математиката и в частност за тези резултати, че са безсмислени и ненужни). В математиката винаги е имало саморегулиране, което е слагало нещата на местата им и в апела математиците просто да бъдат оставени да си гледат работата, като им се създадат съответните условия, има огромен смисъл. 

Този отговор важи ли за политиците или бихте добавили нещо и за тях – защо трябва да се увеличат средствата за наука?

Отговорът е за всички, не мисля, че трябва да добавям нещо. Със сигурност има хора, които биха го казали и по-добре, но се надявам и с горното да допринеса, макар и малко, за по-правилното разбиране на ролята на математиката в съвременното общество.   

Може ли да опишете типичния научен работник в института?

Не бих казал, че имаме типичен „научен работник“ и смятам това за наше предимство. Имаме хора, които сигурно отговарят на представата за типичен математик – разсеян, но по своему фокусиран в своите задачи, способен да стане посред нощ да провери идея (т.е. да се опита да докаже), която му е дошла внезапно. Имаме специалисти, които умело съчетават възможностите на компютрите с прецизни математически разсъждения. Колегите, които се занимават с математическо моделиране, показаха в пандемичната ситуация, че могат бързо да приложат знанията и уменията си за важен за обществото въпрос. Не на последно място, имаме специалисти по работа с културното наследство (цифрофизация) и други важни за другите науки области. 

Има ли бъдеще науката в България?    

Аз съм оптимист. България не разполага с много природни ресурси, нито с голямо население и територия. Единственият начин да оцелеем и успеем в динамично развиващата се международна общност е да развиваме науката си и да запазим културата си. Политиците може и да имат разногласия по много въпроси, но според мен разбират горното и ще намерят начини да взимат правилните решения за науката. 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!