Търсене
Close this search box.

Основният проблем е как историята бива представяна. В главната роля: Кристоф Калтер

 

Автор: Кристиян Ковачев

Той изследва модерния период в развитието на Западна Европа. Фокусира се върху транснационалните мрежи и глобалните контексти, които оформят френските и португалските общества през XX в. Заниманията му с история на идеите, история на политическите и социалните движения, история на миграциите и паметта, градска история и филмова история му позволяват да придобие една по-голяма представа за контекста на темите, които изследва. Това му позволява да осъзнае и един от основните проблеми в историческата наука: от каква позиция историците представят миналото на дадена общност – през очите на вътрешен или на външен наблюдател (и двете със своите плюсове и минуси). По този проблем той открито заявява в текста си за историците аутсайдери, преведен на български в началото на 2023 г.: „… Писането на историята на „другите“ означава липса на познания отвътре за културата, която изучаваме, и е свързано със значителни недостатъци. Това означава и навлизане в специфични властови отношения, които обикновено не можем да променим, но трябва да направим всичко възможно, за да се съобразим с тях и да бъдем честни“.

До този проблем проф. Кристоф Калтер стига в хода на заниманията си с историята на Португалия: „Когато реших да изследвам португалските „завръщащи се” – над половин милион колониални заселници, които след Революцията на карамфилите от 1974 г. неохотно се „завърнаха” от Ангола, Мозамбик и други части на разпадащата се отвъдморска империя на Португалия в страната, от където произхождат и чието гражданство носят — бях напълно неосведомен за португалците и тяхната история, било то в Африка или в Европа. Дори не бях посетил страната, нито пък бях срещал съзнателно някой португалец. Като „субект“ на моето проучване, аз нямах никаква предварителна връзка или познание за моя „обект“ на изследване“.

Калтер е професор по история в университета в Агдер, където продължава да изследва съвременната история на Западна Европа в нейния глобален контекст. Той е автор на „Откриването на Третия свят: Деколонизацията и възходът на новото ляво във Франция,  1950-1976“ (Cambridge University Press, 2016), публикувано за първи път като „Die Entdeckung der Dritten Welt. Dekolonisierung und neue radikale Linke in Frankreich“ (Campus 2011). Изследването е отличено с наградите Walter-Markov през 2011 г. и Geisteswissenschaften International през 2012 г. През 2022 г. издава новата си книга „Постколониални хора: Завръщането от Африка и преустройството на Португалия“. От 2022 г. е сътрудник в изследователски проект „Constellations of Memory. Connected (Hi)Stories of Postcolonial Migration“. Върху изграждането му като историк оказва силно влияние личността на Себастиан Конрад, професор по история в Свободния университет в Берлин, а книгата на Конрад „Какво е глобална история?“ (2016) Калтер определя като имаща силата да вдъхновява студенти, интересуващи се от различни области на историята. 

Португалските колонии през ХХ в. и годините на обявяване на тяхната независимост.

В изследванията си Калтер обръща особено внимание на езиковия фактор. В специално интервю професорът отбелязва, че при обучението на студентите историци трябва да се наблегне повече върху придобиването на езикови умения, необходими за изследване на темата, с която избират да се занимават: „Следователно опознаването на тази област, включително говоримия(те) език(ци), е от решаващо значение. Това е особено видимо при местните и националните истории. Казано просто: не мога да се правя на историк на България, без поне да чета български“.

Подхожда с внимание към големите лозунги за уроците от миналото: „В зависимост от това кой пред какво настояще и къде е изправен днес и от това кой какво бъдеще си представя за своята общност или за света, „уроците от миналото“ биха изглеждали много различно. И „следването“ на тези уроци ще се окаже много трудно, защото във фундаментален смисъл историята не се повтаря“. Калтер допълва: „Въобразяването на едно по-добро бъдеще изглежда по-неотложно от всякога, но доколко уроците от миналото ще ни помогнат да достигнем до него остава отворен въпрос“. 

Плановете му за бъдещите проучвания включват преместване на изследователския фокус към историята на деколонизацията в Африка и по-специално в Сенегал: „Искам да започна да работя по проект, който избира езика, посредством който да се направи исторически анализ и да се даде един нов поглед върху периода на африканската независимост. Чрез подбрани казуси, вероятно от Сенегал и Ангола, бих искал да изследвам употребата на европейските езици в Африка, а именно френският и португалският, от 50-те до 80-те години на миналия век“. 

 

Използвани източници: 

Калтер, Кр. Историята на „другите“: Историкът като привилигирован аустайдер. <https://www.marginalia.bg/istoriyata-na-drugite-istorikat-kato-privilegirovan-autsajder/>

Christoph Calter. <http://www.cambridgeblog.org/author-profile/christoph-kalter/>

 

Моля, не пропускайте това (1 минута четене)

БГ Наука моли за вашата подкрепа. Ние сме организация с нестопанска цел и се борим за каузата да направим науката по-близка до хората, като създаваме статии, видеа, аудио материали и други видове полезно и лесно разбираемо съдържание, безплатно в интернет.

Нямаме реклами в сайта и може да се чете приятно и лесно. Това пространство е ваше. 

Не бъдете от тези 99%, които подминават това съобщение. Бъдете от хората, които искат промяна.

Направете услуга на себе си и подкрепете БГ Наука, като се абонирате за 9 лв. на месец за сп. „Българска наука“

Ако можете да си позволите по-голяма сума може да направите Еднократен/Вечен абонамент за БГ Наука или да направите дарение към “Сдружение Форум наука” за повече безплатно полезно научно съдържание на български език. Повече тук >>

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.