Основни заплахи, стоящи пред създаването на един по-сигурен свят

 Основни заплахи, стоящи пред създаването на един по-сигурен свят

 д-р Елица Петрова, подп. д-р Николай Ничев

 Резюме

 Основна цел на настоящата разработка е да информира научната общност относно набелязаните основни проблеми и да предложи размисли, идеи, виждания относно взаимовръзките между тях и решаване на част от поставените проблеми. Тя се позовава на официални международни източници, като „Доклада на ООН по заплахите, предизвикателствата и промяната” и препоръките на генералния секретар на ООН по повод бъдещите заплахи, пред които е изправен света.

 Ключови думи: заплахи от високо ниво, ООН


РЕКЛАМА:

***

 JEL: F: International Economics, F0: General, F01: Global Outlook

 

Въведение в проблема

 Основна цел на настоящата разработка е да информира научната общност относно набелязаните основни проблеми и да предложи размисли, идеи, виждания относно взаимовръзките между тях и решаване на част от поставените проблеми. Тя се позовава на официални международни източници, като „Доклада на ООН по заплахите, предизвикателствата и промяната” и препоръките на генералния секретар на ООН по повод бъдещите заплахи, пред които е изправен света.

 Представената разработка има следната структура:

 a.       Кратко въведение в проблема

 b.      Обособяване на основните заплахи, идентифицирани от „Доклада на ООН по заплахите, предизвикателствата и промяната”, стоящи пред създаването на един по-сигурен свят бедност, инфекциозни заболявания, влошаване на околната среда, конфликти между и в рамките на държавите, геноцид и други жестокости, оръжия за масово унищожение, тероризъм и транснационална организирана престъпност

 c.       Някои размисли относно взаимовръзките между световна сигурност и икономика и решаване на част от поставените проблеми

 d.      Заключение

 

Основните заплахи, стоящи пред създаването на един по-сигурен свят

 

Основните заплахи, идентифицирани от „Доклада на ООН по заплахите, предизвикателствата и промяната” [1] и препоръките на генералния секретар на ООН[2] коренспондиращи с него, могат да се обособят в следните групи:

 

1.            Бедността като заплаха пред цялостната колективната сигурност

 2.            Инфекциозни заболявания

 3.            Влошаването на околната среда

 4.            Междудържавни конфликти и граждански войни

 5.            Геноцид и други жестокости

 6.            Оръжия за масово поразяване (ядрени, радиологични, химически и биологични оръжия)

 7.            Тероризъм

 8.            Транснационална организирана престъпност.

 Бедността е липсата на възможност за задоволяване на основни човешки нужди от чиста вода, храна, здравни грижи, образование, облекло и подслон.[3]

 Според определение на Световната банка: „Бедността включва ниски доходи и невъзможността да се придобият основни стоки и услуги, необходими за оцеляването на индивидите с достойнство…ниски нива на здравеопазване и образование, липса на достъп до чиста вода и канализация, недостатъчна физическа сигурност…недостатъчен капацитет и възможност за живот на човека.”[4]

 Според ООН: „В основата на бедността стоят липсата на избор и възможности, нарушаването на човешкото достойнство…липса на достъп до храна и дрехи, липса на достъп до образование и здравеопазване, липса на работа. Това означава несигурност, безпомощност и изолация на отделни лица, домакинства и общности. Бедността предполага повишени нива на  насилие, лоши жилищни условия, липса на достъп до чиста вода и канализация.” [5]

 Бедността е състояние, характеризиращо се с невъзможност за задоволяването на основни човешки нужди, включително прехрана, безопасна питейна вода, подслон, санитарни съоръжения, здраве, образование и липса на достъп до информация. Тя е свързана както с доходите, така и с достъпа до услугите. Тя включва липса на доходи и ресурси за устойчиво осигуряване на поминък; глад и недохранване, заболявания; ограничен достъп или липса на такъв до образование и здравеопазване; нарастване на заболеваемостта и смъртността; нарастване на бездомността; пребиваване в неподходящи жилища и опасна среда, социална дискриминация и изолация на индивиди, групи и части от обществото. Характеризира се и с липсата на участие във вземането на решения и  невъзможност за участие в гражданския, социалния и културния живот на страната.[6]

 Нарастването на разходите за живот правят бедните хора по-малко способни да си позволят определени стоки и услуги. В същото време именно те отделят по-голяма част от бюджета си за храна в сравнение с богатите хора. В резултат на това, бедните домакинства и тези около прага на бедността, могат да бъдат особено уязвими по отношение на повишаване на цените на хранителните продукти. Световната банка предупреди, че 100 милиона души са застрашени от потъване в бедност. Свръхнаселеността също опосредства бедността[7]. Очаква се населението в света да достигне почти 9,0 милиарда през 2040.

 Инфекциозната болест е клинично заболяване в резултат от присъствието на патогенни биологични агенти, включително вируси, патогенни бактерии, гъбички, протозои, многоклетъчни паразити. Инфекциозните заболявания се наричат заразни болести или заразни заболявания, дължащи се на техния потенциал за предаване от човек на човек или вид на друг с възпроизвеждането на агент (за разлика от токсини). [8]

 По-долу е представена информация за смъртните случаи според Международната класификация на болестите по категории от Световната здравна организация. Таблицата показва списък на най-смъртоносните инфекциозни болести, които са причинили над 100 000 смъртни случаи през 2002 г.[9], [10]

 

Ранг

Причина за смъртта

Починали 2002
в милиони

Процент от
всички смъртни случаи

всички инфекциозни заболявания

14.7

25.9%

1

Инфекции на долните дихателни пътища

3.9

6.9%

2

ХИВ / СПИН

2.8

4.9%

3

Стомашно-чревни разстройства

1.8

3.2%

4

Туберкулоза

1.6

2.7%

5

Малария

1.3

2.2%

6

Морбили

0.6

1.1%

7

Коклюш

0.29

0.5%

8

Тетанус

0.21

0.4%

9

Менингит

0.17

0.3%

10

Сифилис

0.16

0.3%

11

Хепатит В

0.10

0.2%

12-17

Тропически болести

0.13

0.2%

 

 

 Други причини за смъртни случаи включват майчини и перинатални условия (5.2%), хранителни дефицити (0,9%), незаразни условия (58.8%), и наранявания (9.1%).

 Видно е, че главните причинители на смъртни случаи са инфекции на долните дихателни пътища, ХИВ/СПИН, диария, туберкулоза.

 Влошаването на околната среда се свежда до намаляване и замърсяване на въздушните, почвените и водните ресурси, унищожаване на екосистеми и изчезване на дивата природа.[11] То се определя като промяна или нарушаване на околната среда, считана за вредна или нежелана. Замърсяването е важен елемент от деградацията на околната среда и е свързано с внасянето на нови, нехарактерни за нея вещества или превишаването на нивото на нормалната им средногодишна концентрация. Замърсяването може да бъде предизвикано от естествени или антропогенни фактори. Различават се радиоактивно, шумово, светлинно, електромагнитно, топлинно и химично  замърсяване.

 Института за световните ресурси, Програмата на Организацията на обединените нации за околната среда, Програмата на ООН за развитие и Световната банка оповестиха съвместен доклад за запазването на околната среда света през май 1998 година. Организацията на обединените нации определя увреждането на околната среда като намаляване на капацитета на околната среда и невъзможност да отговори на социалните и екологичните цели и нужди на обществото. [12]

 Войната представлява организиран насилствен акт,който се характеризира с изключителна агресия, сътресения в обществото, приспособяване към неговите последици, както и висока смъртност. Съществуват известни спорове относно другите характеристики, но в общи линии има съгласие, че войната включва най-малко две организирани групи, като поне една от групите използва насилие срещу другата. [13] Целите на войната се различават в съответствие с ролите на страните в конфликта: целите на настъпателните бойни действия обикновено се заключават в подчиняване, асимилация или унищожение на друга група, докато целите на отбранителните такива са просто отблъскване на настъпателните сили, а често и просто оцеляване.

 Мотивацията за началото на една война може да бъде различна. Така например в Третата пуническа война вероятно Рим е искал да воюва с Картаген с цел елиминиране на възраждащ се съперник, а отделни войници може да са били мотивирани от желанието да натрупат богатство. Икономическите предпоставки за началото на войни в миналото са били главно свързани със завземане територията, природните ресурси и богатството на отделната нация.

 Марксистката теория за причините за войната е типично икономическа, като посочва, че всички съвременни войни са предизвикани от конкуренцията за ресурси и пазари между великите сили, като твърди, че тези войни са естествен резултат от свободния пазар.

 Част от психологическите теории за войната я представят като продължение на поведението на животните, като резултат на разпределение на териториите и на конкуренцията. Някои психолози (Дърбин и Боулби, 1939) твърдят, че човешките същества са по природа склонни към насилие. [14] Тази агресивност се подхранва от пристрастия и омраза срещу други раси , религии, нации или идеологии.

 Италианският психолог Франко Форнари счита, че войната и насилието произлизат от нашата „нужда от любов“, с която се свързва изумителното желание на хората да умрат за родината си.

 Според Макиавели мирът не съществува в действителност. Периодите, които се възприемат като мир са всъщност периоди на подготовка за война.

 Теорията на Морис Уолш сочи, че  войните се появяват само, когато лидерите с необичайни психически качества и потребности, като незачитане на човешкия живот, са поставени на власт. Тези лидери най-често идват на власт по време на криза, когато народът е предпочел по-решителен лидер, който след това въвлича нацията във война.[15] Примери за това са Наполеон и Хитлер.

 Поддръжниците на теорията на Малтус виждат в увеличаването на населението главен източник на военни конфликти.  Така папа Урбан II през 1095, в навечерието на Първия кръстоносен поход пише: „Тази земя, на която сега живеете и която е затворена от всички страни от морета и планински върхове, е твърде тясна за населението си и едва ли би могла да изхрани всички ви. Убийствено е да се мразите и водите войни един срещу друг. Нека тази омраза не е помежду ви. Въведете по пътя към Божи гроб и изтръгне земята от нечестивата раса и я подчинете на себе си“. Тезата на папа Урбан Втори е една от най-ранните прояви на военните теории, според които войните са причинени от увеличеното население на земята и последващия недостиг на ресурси.  Томас Малтус (1766-1834) пише, че хората винаги ще се  увеличават, докато не бъдат ограничени от война, болест или глад.

 Рационалистическите теории за войната предполагат, че двете страни с военен потенциал са рационални, което означава, че всяка страна иска да получи възможно най-добрия резултат за себе си с възможно най-малко човешки и имуществени загуби. Базирайки се на тази хипотеза, ако и двете страни знаеха предварително какви ще са резултатите от войната то те ще приемат резултата, без да се налага да плащат в действителност разходите за провеждане на войната. [16]

 Гражданската война е противоборство между групировки в рамките на една държава. [17] Целите на различните страна в гражданската  могат да варират от поемане на контрол върху цялата държава или отделен регион до промяна на държавната политика. Гражданските войни се характеризират с висок интензитет на конфликта и водят до голям брой жертви сред цивилното население и социален и икономически срив и дестабилизация.

 През 2003 г., носителят на Нобелова награда Ричард Д. Смолей идентифицира войната като един от десет най-големите проблеми, които стоят и ще стоят пред обществото на човечеството през следващите петдесет години.

 Геноцидът е умишлено и систематично унищожение на индивиди, групи, нации, изцяло или частично на етническа, расова или религиозна основа. Въпреки че различните учени дават различни определения на понятието, най-изчерпателно понятие се открива в Конвенцията за превенция и преследване на геноцида на ООН.

 Конвенцията е приета на 9 декември 1948 г. и вла в сила на 12 януари 1951 г. (резолюция 260 (III)). [18], [19] Нейните цели са: да се запази съществуването на определени човешки групи и да се утвърдят основни принципи на човечност и морал. Член 2 от нея съдържа международно признато определение за геноцид, което е включено в националното наказателно законодателство на редица страни.

 

чл.2 Всяко от следните действия, извършени с цел да се унищожи, напълно или частично, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:

 (А) умъртвяването на членове на дадена група

 (Б) причиняване на сериозни телесни или душевни щети на членове на група

 (В) умишлено налагане на дадена група на условия на живот, целящи физическото му унищожаване изцяло или отчасти;

 (Г) налагането на мерки за предотвратяване на ражданията в рамките на група

 (Д) насилствено прехвърляне на деца от една в друга група. [20]

 

Оръжията за масово поразяване (ОМП), включват съвкупност от оръжия, способни да доведат до множество човешки жертви и нанесат сериозни щети върху природата, икономиката и социалната среда на живот.

 САЩ [21] определят ОМП като оръжия за масово унищожение към които се отнасят: any weapon or device that is intended, or has the capability, to cause death or serious bodily injury to a significant number of people through the release, dissemination, or impact всяко оръжие или устройство, което е предназначено или има възможност да причини смърт или тежка телесна повреда на значителен брой хора чрез освобождаването, разпространение, или въздействие наtoxic or poisonous chemicals or their precursors токсични или отровни химикали или техните прекурсори, a disease orgradiation or radioactivity [ 25 ] радиация или радиоактивност. [22]

  За целите на Наказателно си право на САЩ, оръжията за масово унищожение, са дефинирани като:

 ·               any destructive device defined as any explosive, incendiary, or poison gas bomb, grenade, rocket having a propellant charge of more than four ounces, missile having an explosive or incendiary charge of more than one-quarter ounce, mine, or device similar to any of the devices described in the preceding clauses [ 29 ] разрушителни устройства – взривни, запалителни устройства, бомби с отровен газ, гранати, ракети, мини, или друго устройство със заряд на повече от четири унции

 ·                всяко оръжие, което е проектиранои или предназначено да причини смърт или тежка телесна повреда чрез освобождаване, разпространение и въздействие на токсични или отровни химикали, или техните прекурсори

 ·               any weapon involving a biological agent, toxin, or vector всяко оръжие с биологичен агент, токсин

 ·               any weapon that is designed to release radiation or radioactivity at a level dangerous to human life [ 30 ] всяко оръжие, което освобождава радиация и довежда до радиоактивност над нива, опасни за човешкия живот[23]

 Федералното бюро за разследване добавя към горепосочените иany device or weapon designed or intended to cause death or serious bodily injury by causing a malfunction of or destruction of an aircraft or other vehicle that carries humans or of an aircraft or other vehicle whose malfunction or destruction may cause said aircraft or other vehicle to cause death or serious bodily injury to humans who may be within range of the vector in its course of travel or the travel of its debris. „всяко устройство или оръжие, проектирано или предназначено да причини смърт или тежка телесна повреда, причинявайки неизправност или унищожаване на въздухоплавателно средство или друго превозно средство.” [24]

 По-широко известно сред обществото е разграничаването на ОМП на: биологично, химическо, ядрено и радиологично оръжие, като всички те са използвани с цел да се убие, нарани или направи противника неспособен да воюва, като причиняват физически и психически щети върху противника и цивилното население, водят до разрушения на изградената инфраструктура на засегнатата територия.Тъй като биологическото оръжие обикновено е предназначено да въздейства върху голям брой хора и трудно се поддава на контрол, то се счита за оръжие за масово унищожение .

 Тероризмът може да се определи като системното използване на насилие, като средство за принуда. [25]Въпреки че липсват дефиниции, установени с международни договори, налице са научни определения за тероризъм. Терорът служи като средство за натиск и за разпространение на несигурност или страх. Днес тероризма се счита основно за комуникационна стратегия, стремяща се към промяна на съществуващия ред, не завземане на територия по военен начин, а завземане на мисленето. [26]

 През 1994 г. Общото събрание на ООН многократно осъди терористичните актове, като се използваха следните определения на тероризма: „престъпни деяния, целящи да предизвикат състояние на ужас в широката общественост, в групи лица или в конкретни лица, за цели, които не могат да бъдат оправдани  по съображения от политически, философски, идеологически, расов, етнически, религиозни или друг характер. “ [27]

 Според Б. Йотов разглежда явлението тероризъм. Йотов тероризмът е „обществено опасно деяние, извършено виновно и обявено от вътрешното и международното право за наказуемо, при което е използвано сила или заплашване за постигане на конкретни политически цели“.[28]  Американските автори Малисон допълват, че насилието се употребява системно и актовете са крайни [11] . Политическата цел се постига с ерозиране на държавните структури и внушаване на обществеността, че властите са неспособни да поддържат реда. Конкретните актове често са обикновени криминални действия, но извършени внезапно, от тайни групи (стр. 239), понякога водени от националсоциалистически, анархистични, религиозно фанатични идеи.

  Според Г. Стоянов „Тероризмът е организирана или индивидуална дейност за нанасяне на телесни повреди, за прилагане на насилие и задържане на хора, отвличане на моторни превозни средства или оказване на психологически натиск чрез заплаха с насилие с цел удовлетворяване на конкретни политически искания и най-вече отслабване и дестабилизиране на съществуващото държавно управление.” „… накратко … характеристиката на явлението, тя е криминална насилствена дейност, мотивирана от политически подбуди.” В книгата си „Тероризмът” той извършва дефиницията на базата на триединството цел – средства – обекти. Стоянов „Тероризмът е организирана или индивидуална дейност за нанасяне на телесни повреди, за прилагане на насилие и задържане на хора, отвличане на моторни превозни средства или оказване на психологически натиск чрез заплаха с насилие с цел удовлетворяване на конкретни политически искания и най-вече отслабване и дестабилизиране на съществуващото държавно управление „,“…тя е криминална насилствена дейност, мотивирана от политически подбуди. “ [29]

 Българският Наказателен кодекс чл. 108а дава следните определения и пояснения относно тероризмачл. 108а – тероризъм: Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление [убийство, тежка телесна повреда, отвличане, унищожаване, неверни повиквания за тревога, палеж, взрив, наводнение, неправомерна дейност или притежание на оръжия, повреда на транспортно средство, залагане на вредно устройство на самолет, завладяване на самолет, премахване/поставяне на пътен знак, повреда на електрическа или съобщителна уредба, незаконно радиоразпространяване, отравяне на водоизточник, на храна за общо ползване, замърсяване на води, разполагане с отровно вещество, повреждане на йонизиращи съоръжения, нарушаване на ядрената безопасност…] се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт – с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замян: който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции, извърши престъпление (убийство, тежка телесна повреда, отвличане, унищожаване, неверни повиквания за тревога, палеж, взрив, наводнение, неправомерна дейност или притежание на оръжия, повреда на транспортно средство, залагане на вредно устройство на самолет, завладяване на самолет, премахване/поставяне на пътен знак, повреда на електрическа или съобщителна уредба, незаконно радио-разпространяване, отравяне на водоизточник, на храна за Общо ползване, замърсяване на води, разполагане с отровно вещество, повреждане на йонизиращи съоръжения, нарушаване на ядрената безопасност …) се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт – с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

  Според Наказателен кодекс сенаказват се и приготовлението, опитът и помагачеството. наказват и приготовлението, опитът и помагачеството при осъществяване на терористични действия, а индивидуалнитечл. терористични действия и случаите на масов терор се регламентират отчл. чл. 96, ал. 96, ал.1, 2 и 3 – т.нар.3.

 Транснационалната организирана престъпност се характеризира с редица негативни ефекти. Тя може да подкопае демокрацията, да наруши функционирането на свободния пазар, да доведе до изтичане на национални активи и до спиране развитието на устойчиви общества. Националните и международни престъпни групи представляват заплаха за сигурността на всички народи.

 Сериозните прояви на международната престъпност, като престъпления срещу човечеството, се разследват от Международния наказателен съд, но той не разполага с достатъчно правомощия и разчита на подкрепата за прилагането на закона и военна сила в съответните страни.

 ООН прие Конвенция за борбата срещу транснационалната организирана престъпност през ноември 2000 година, като държавите-членки на ООН признават, че това е сериозен и нарастващ проблем, който може да бъде решен само чрез тясно международно сътрудничество.

 Според Луиз Шели, директор на „Центъра по тероризма, трансграничната престъпност и корупцията” в Университета „Джордж Мейсън”, транснационалната организирана престъпност ще бъде определящ проблем на 21-ви век за политиците, както Студената война за 20-ти век и колониализма за 19 век. „Терористите и транснационални престъпни групи ще се увеличават, защото тези престъпни групи са основните бенефициенти на глобализацията. Те се възползват от свободното придвижване, свободната търговия, бързия оборот на капитала и движението на парите, телекомуникациите,  информационните, компютърните системи…” [30]

 Световна сигурност и икономика – някои размисли

 Пониженото ниво на здравеопазване и образование, инфекциозните болести, злоупотребата и зависимостта от наркотични вещества, в това число алкохолизмът и наркоманията водят не само до застрашителни за здравето последици, но и практически до отклоняване на икономически ресурси, намаляване производителността на труда, намаляване растежа на БВП, довеждане до бедност и водят до застрашаване на световния мир и сигурност.

 

Защитата на правата на бедните слоеве на населението и подпомагане развиващите се държави може да бъде важна стратегия за намаляване на бедността. В известна степен гаранция за социална сигурност е предоставянето на финасова и нефинансова помощ под формата на безплатно образование, подобряване на здравеопазването, предоставяне на социални помощи (за отопление, за покриване на основни жизнени нужди), подпомагане на социално слаби семейства сами да отглеждат децата си или отдаването им в приемни семейства, с цел превенция на негативите съдържащи се в социалните институции, подпомагане на младежите (подпомагане образованието, обучението им, намирането на работа, установяване на трайна професия).

Един от начините за подпомагане на бедните страни и развиващите се икономики е намаляване или опрощаване на дълга им към останалия свят. Ако бедните страни не отделят огромните средства за плащанията по външния си дълг, те могат да пренасочват парите за приоритети, като основни здравни грижи и образование, които водят до намаляване на бедността.

 Една трета от смъртните случаи в света – около 18 милиона души на година или 50 000 на ден – се дължат на причини свързани с бедността. [31] Според Световната здравна организация, глада и недохранването са един най-сериозните заплахи за общественото здраве на света, като недохранването е най-големият фактор за детската смъртност, присъстваща в половината от всички случаи. Застрашаващи физическото и психическо здраве на индивида са и разгледаните по-горе в статията инфекциозни заболявания и съпътстващите ги отрицателни последици.

 Научните изследвания в социалната сфера потвърждават, че съществува риск от изоставане в образователно отношение на деца, чиито родители са с ниски доходи. Тези деца са изложени на по-висок риск от задържане в един и същ клас и незавършване на образованието си. При деца, произхождащи от семейства с ниски доходи, са налице рисковите фактори като младежка престъпност, ранна бременност и други. [32]

 От своя страна войните, политическата нестабилност и престъпност, обезкуражават инвестициите в икономиките на държавите, на чиято територия се водят. Те водят след себе си огромни поражения върху населението, околната среда, икономиката. Известно е, че гражданските войни и конфликти в Африка струват на континента около 300 милиарда щатски долара за периода между 1990 и 2005 година.  [33]

 Последици от войната не трябва да се разглеждат само като пагубни за мира, околната среда и световната икономика. Те засягат най-силно човешкия фактор, а именно участващите във военни действия и засегнатите цивилните лица. Предмет на настоящата статия не е да изследва тези последици, тъй като те са обект на организационната и военна психология, но е необходимо да се посочат поне част от тях, за да се обоснове по-горе изказаното становище. Така например по повод  Първата световна война, Стефани Аудоин- Розеу и Анет Бекер пишат, че войниците посвещават живота си на борбата, с нищожна вероятност да възвърнат способността да живеят успешно като обикновени граждани.Една десета от мобилизирани американски мъже са настанени в болница за умствени разстройства между 1942 и 1945 г., и 98% от тях проявяват психични нарушения в различна степен.” [34]

 Почти всички войни са придружени със значителни смъртни случаи сред войниците и цивилно население. Данните за общия брой жертви на Втората световна война се различават, но повечето показват, че 60 милиона души са загинали във войната, включително около 20 милиона войници и 40 милиона цивилни граждани. Съветския съюз е загубил около 27 милиона души по време на войната, което представлява половината от всички жертви във войната. Най-голям брой цивилни жертви е даден в Ленинград – около 1 милион мъртви граждани, по време на 872-дневната му обсада. [35], [36]

 Обикновено войните са преплетени с икономиката или дори причините за началото им са изцяло икономически. Като основна причина за възникването им се сочи разпределянето на ограничения брой природни ресурси. В някои случаи войната стимулира икономиката на страната, но в много случаи води след себе си единствено щети. Финансовите разходи по Втората световна война се оценяват на около $ 1,944 трилиона щатски долара в световен мащаб.До края на войната европейската икономика се е срутила и 70% от промишлената и инфраструктура е унищожена.

 В много случаи военните действия са преплетени с различни форми на жестокости, включително и геноцид. Последният вече се определя като координиран план от различни действия, целящи унищожаването на важните основи на живота на национални групи и/или унищожаване на самите групи. Целите на този план са разпадането на политическите и социалните институции, на култура, език, национални чувства, религията, на икономическото съществуване на национални групи и в крайна сметка на физическото им съществуване.

 Към геноцида можем да се причислят и различни форми на уронване, подкопаване, унищожаване на лична сигурност, свобода, здраве, достойнство и дори живота на лицата, принадлежащи към дадена група или националност, както и някои особени видове престъпления и жестокости срещу личността. Примери за това могат да бъдат:[37] т[ edit ] Human traffickiрафика на хора (включително деца),  сексуално робство, пMain article: Human trafficking [ edit ] Commercial sexual exploitation of children[ edit ] Forced prostitutпринудителна проституция  и порнография, д[ edit ] Child prostitutiддетска проституция и порнография, туризъм с цел възползване от сексуални услуги, търговия с човешки органи и други.

 В тази връзка е необходимо да се обърне внимание и върху някои икономически зависимости като натрупани дългове, бедност и други водещи до злоупотреба с алкохол и наркотици, проституция, продажба на деца и човешки органи, трудова експлоатация.

 В съвременния свят ядреното оръжие има двойнствено значение – то е едновременно заплаха за пълно унищожение, поради което е и сдържащ фактор, който спира войните между притежателите му. Когато се обръща внимание върху геноцида не може да се забравят престъпленията срещу човечеството по време на Втората световна война. Начин за прилагане на геноцид над индивиди и нации е и използването на оръжия за масово унищожаване. През 1947 г. с оглед на бързо все по-разрушителни последици и разходите на новоразработената атомната бомба, първоначалният разработчик на концепцията за нея, Алберт Айнщайн заявява: „Аз не знам с какви оръжия ще се води Трета световна война, но Четвъртата световна война ще се води с тояги и камъни. „[38]

 В съвременния свят сИкономически и социални въздействия [ редактиране ]Създаването и натрупването на ядрено оръжие е само по силите на големи, технологично напреднали и идеологически сплотени общества (или обществени групи)ъздаването и натрупването на ядрено оръжие е само по силите на големи, технологично напреднали и идеологически сплотени общества и групи, които притежават значителни икономически ресурси, като световния опит доказва, че не е задължително те да са икономически развити държави. Процесът изисква големи икономически усилия и висока степен на монополизация и строг контрол над големи сектори от индустрията и други обществени структури – химия , металургия , фундаментални научни изследвания, военни структури.Ядрената сила не може да си позволи и социална нестабилност в размери, които биха довели до гражданска война.Единствената страна, унищожила собствения си ядрен потенциал е Южна Африка и причината за това е опасността от граждански размирици при смяната на режима на апартейд с демократично управление.

 За щастие е налице следното икономически обосновано виждане: предвижданите разходи за евентуална трета световна война не се считат за приемливи от повечето нации, като поставяне началото на такава война се счита за социално, екологично, хуманно и най-вече икономически неизгодно.

 И след като войните и използването на оръжия за масово унищожения явно са не само финансово неизгодни и поставят определени морални и чисто човешки въпроси относно жертвите, през 20 век все по-пълно започват да се проявяват организирани явления и конкретно насочени действия като тероризма и транснационалната организирана престъпност. Те са предназначени за предизвикване на терор и психически страх чрез насилие,  преследване и унищожаване на главно на цивилни цели. Подобни действия се провеждат от незаконни нелегални организации и имат за цел да изпратят съобщение към обществото и правителството, което е на власт в дадена държава.

 Действията на тези организации днес целят да се окаже въздействие върху огромна аудитория. Терористите атакуват национални символи, за да покажат силата си и да се опитват да разклатят основите на държавата или обществото, на което се противопоставят. Това повлиява отрицателно на правителството, икономиката и обществото като същевременно увеличава престижа на дадена терористична организация и идеологията, която изповядва.

 Заключение

 Разглеждайки основните заплахи от Доклада на ООН относно заплахите, предизвикателствата пред съвременния свят и необходимостта от промяна, откриваме взаимната връзка и зависимост между тях, а именно: бедността, нарастващите заболявания, влошаването на околната среда, конфликтите между и в рамките на държавите, геноцида и други подобни жестокости, оръжията за масово унищожение, тероризма и транснационалната организирана престъпност. Всички те са тясно преплетени и водят до дестабилизация на световния мир, световната сигурност и безопасност.

 Това навежда на мисълта, че задълбоченото им проучване, разглеждане и представяне пред академичната аудитория и обществото би могло да бъде само положително и да доведе до иницииране на градивни дискусии и конкретни действия и мерки насочени към превенцията и успешното преодоляване и справяне с посочените негативни явления.

 

Литература

 

                  1.                        Agence France-Presse Report, Population growth driving climate change, poverty: experts, September 21, 2009

                   2.                        Audoin-Rouzeau, St., Annette Becker,  World War One, A New Kind of War | Part II , From 14 – 18 Understanding the Great War

                   3.                        Bockstette, Terrorismus и asymmetrische Kriegsführung ALS kommunikative HerausforderungIn: Carsten Bockstette, Siegfried Quandt, Walter Jertz (Hg.) (2006) Strategisches Informations- und Kommunikationsmanagement. (2006) Strategisches Informations-и Kommunikationsmanagement. Handbuch der sicherheitspolitischen Kommunikation und Medienarbeit ; Bernard & Graefe Verlag Handbuch дер sicherheitspolitischen Kommunikation и Medienarbeit; Bernard & Graefe Verlag

                   4.                        CBC News Report, Wars cost Africa $18 billion US a year, October 11, 2007

                   5.                        Dorland’s Medical Dictionary for Healthcare Consumers, Elsevier 2007, http://www.mercksource.com/pp/us/cns/cns_hl_dorlands_split.jsp?pg=/ppdocs/us/common/dorlands/dorland/three/000030962.htm . Retrieved 2010-02-03

                   6.                        Durbin, EFL and John Bowlby, Personal Aggressiveness and War, 1939

                   7.                        Encarta Poverty definition http://encarta.msn.com/encnet/features/dictionary/DictionaryResults.aspx?lextype=3&search=poverty, Retrieved 2010-10-24

                   8.                        FBI gov, What is A Weapon of Mass Destruction, http://www.fbi.gov/about-us/investigate/terrorism/wmd/wmd_faqs/, Retrieved Retrieved 2010-08-0505/08/2010

                   9.                        Fearon, James, Rationalist Explanations for War International Organization 49, 1995

               10.                        Heuser, Beatrice, Misleading Paradigms of War: States and Non-State Actors, Combatants and Non-Combatants, War and Society Vol. 27 No. 2 (Oct. 2008), pp. 1-24

               11.                        Geoffrey A. Hosking, Rulers and victims: the Russians in the Soviet Union, Harvard University Press, 2006, p.242, ISBN 0-674-02178-9

               12.                        Heuser, Beatrice, Misleading Paradigms of War: States and Non-State Actors, Combatants and Non-Combatants, War and Society Vol. 27 No. 2 (Oct. 2008), pp. 1-24

               13.                        Hironaka, Ann, Neverending Wars: The International Community, Weak States, and the Perpetuation of Civil War, Harvard University Press: Cambridge, Mass., 2005, p. 3, ISBN 0674015320

               14.                        Huston, AC, Children in Poverty: Child Development and Public Policy, Cambridge: Cambridge University Press, 1991

               15.                        ISDR : Terminology, The International Strategy for Disaster Reduction, http://www.unisdr.org/eng/library/lib-terminology-eng%20home.htm, Retrieved 2010-06-09

               16.                        Johnson, DL, SH Ambrose, TJ Bassett, ML Bowen, DE Crummey, JS Isaacson, DN Johnson, P. Lamb, M. Saul, and AE Winter-Nelson, Meanings of environmental terms,  Journal of Environmental Quality 26: 581-589, 1997

               17.                        Merriam-Webster’s Dictionary, Terrorism, 1795, http://www.merriam-webster.com/dictionary/terrorism

               18.                        Note by the Secretary-General, Оutcome of the Millennium Summit, Fifty-ninth session, Agenda item 55, General Assembly, United Nations A/59/565, 2 December 2004

               19.                        Nuclear Age Peace Foundation paper, Albert Einstein: Man of Imagination, http://www.wagingpeace.org/menu/action/urgent-actions/einstein/ . Retrieved 2010-02-03

               20.                        Report of the High-level Panel on Threats, Challenges and Change, Transmittal letter from the Chair of the High-level Panel on Threats, Challenges and Change addressed to the Secretary-General, A more secure world: our shared responsibility, dated 1 December 2004

               21.                        Report of the World Summit for Social Development A/CONF.166/9

               22.                        Secondworldwar’s paper, World War II Fatalities, http://www.secondworldwar.co.uk/casualty.html . Retrieved 2007-04-20 

               23.                        The World Health Report 2004 (Annex Table 2), http://www.who.int/whr/2004/annex/topic/en/annex_2_en.pdf   

               24.                        The World Health Report, World Health Organization (Sannex table 2), http://www.who.int/whr/1999, Retrieved 2010-10-24   

               25.                        UN General Assembly on 9 December 1948, (Resolution 260 (III)), came into effect on 12 January 1951

               26.                        United Nations Convention on the Prevention and Punishment of the Crime of Genocide CPPCG, 1948

               27.                        United Nations Declaration on Measures to Eliminate International Terrorism annex to UN General Assembly resolution 49/60, UN Doc. A/Res/60/49,  1994

               28.                        US CODE: 50, ch. 40, § 2302. Definitions, http://www4.law.cornell.edu/uscode/50/usc_sec_50_00002302–-000-.html,Retrieved 2010-08-05 Retrieved 05/08/2010

               29.                        US CODE: 50, ch. 40—Defense Against Weapons of Mass Destruction, http://www4.law.cornell.edu/uscode/50/usc_sup_01_50_10_40.html, Retrieved 05/08/2010

               30.                        US CODE: Title 18, § 2332a. Use of weapons of mass destruction, http://www4.law.cornell.edu/uscode/html/uscode18/usc_sec_18_00002332–a000-.html, Retrieved 2010-08-05 .Retrieved 05/08/2010

               31.                        Walsh, Maurice N, War and the Human Race, 1971

               32.                        Williams, P. & Savona, The United Nations and Transnational Organized Crime. Abington, Oxon.: Frank Cass Publishers, EU, 1996

               33.                        World Health Organization, Age-standardized DALYs per 100,000 by cause, and Member State 2004, http://www.who.int/entity/healthinfo/global_burden_disease/gbddeathdalycountryestimates2004.xls 

               34.                        Йотов, Б., Международно наказателно право. Международно наказателно право, С., Фенея, 2004

               35.                        Стоянов, Г., Тероризмът, (Генезис и проявление.), С., Военно издателство, 2003

 

 

 

 


[1] A more secure world: our shared responsibility, Report of the High-level Panel on Threats, Challenges and Change, Transmittal letter dated 1 December 2004 from the Chair of the High-level Panel on Threats, Challenges and Change addressed to the Secretary-General

[2] Follow-up to the outcome of the Millennium Summit, Note by the Secretary-General

Fifty-ninth session, Agenda item 55, General Assembly, United Nations A/59/565, 2 December 2004, 04-60231 (E) 301104

[3] „Encarta Poverty definition“ . Encarta Poverty definition . Encarta.msn.com . http://encarta.msn.com/encnet/features/dictionary/DictionaryResults.aspx?lextype=3&search=poverty . Retrieved 2010-10-24 .

[4] Poverty and Inequality Analysis

[5] A more secure world: our shared responsibility, Report of the High-level Panel on Threats, Challenges and Change, Transmittal letter dated 1 December 2004 from the Chair of the High-level Panel on Threats, Challenges and Change addressed to the Secretary-General

[6] A/CONF.166/9 Report of the World Summit for Social Development

[7] “ Population growth driving climate change, poverty: experts „. Agence France-Presse . September 21, 2009.

[8] „Dorland’s Medical Dictionary for Healthcare Consumers“ . Elsevier. 2007 . http://www.mercksource.com/pp/us/cns/cns_hl_dorlands_split.jsp?pg=/ppdocs/us/common/dorlands/dorland/three/000030962.htm . Retrieved 2010-02-03 .

[9] World Health Organization (February 2009). „Age-standardized DALYs per 100,000 by cause, and Member State, 2004“ . http://www.who.int/entity/healthinfo/global_burden_disease/gbddeathdalycountryestimates2004.xls .  

[10] „The World Health Report (Annex Table 2)“ (pdf). 2004 . http://www.who.int/whr/2004/annex/topic/en/annex_2_en.pdf .  

[11] Johnson, DL, SH Ambrose, TJ Bassett, ML Bowen, DE Crummey, JS Isaacson, DN Johnson, P. Lamb, M. Saul, and AE Winter-Nelson. 1997. Meanings of environmental terms.  Journal of Environmental Quality 26: 581-589

[12] „ISDR : Terminology“ . The International Strategy for Disaster Reduction. http://www.unisdr.org/eng/library/lib-terminology-eng%20home.htm . Retrieved 2010-06-09

[13] Beatrice Heuser, „Misleading Paradigms of War: States and Non-State Actors, Combatants and Non-Combatants“, War and Society Vol. 27 No. 2 (Oct. 2008), pp. 1-24.

[14] Durbin, EFL and John Bowlby . Personal Aggressiveness and War 1939.

[15] Walsh, Maurice N. War and the Human Race. 1971.

[16] Fearon, James D. 1995. „Rationalist Explanations for War.“ International Organization 49, 3: 379-414.

[17] Ann Hironaka, Neverending Wars: The International Community, Weak States, and the Perpetuation of Civil War , Harvard University Press: Cambridge, Mass., 2005, p. 3, ISBN 0674015320

[18] United Nations Convention on the Prevention and Punishment of the Crime of Genocide CPPCG, 1948

[19] UN General Assembly on 9 December 1948, came into effect on 12 January 1951 (Resolution 260 (III))

[20] за повече информация – разгледайте посочената конвенция

[21] „US CODE: 50, ch. 40—Defense Against Weapons of Mass Destruction“ . .law.cornell.edu. 2010-03-23 . http://www4.law.cornell.edu/uscode/50/usc_sup_01_50_10_40.html . Retrieved 2010-08-05 . Взето 05/08/2010

[22] „US CODE: 50, ch. 40, § 2302. Definitions“ . .law.cornell.edu. 2010-03-23 . http://www4.law.cornell.edu/uscode/50/usc_sec_50_00002302–-000-.html . Retrieved 2010-08-05 . Взето 05/08/2010.

[23] „US CODE: Title 18, § 2332a. Use of weapons of mass destruction“ . .law.cornell.edu. 2010-06-28 . http://www4.law.cornell.edu/uscode/html/uscode18/usc_sec_18_00002332–a000-.html . Retrieved 2010-08-05 . Взето 05/08/2010.

[24] „What is A Weapon of Mass Destruction“ . Fbi.gov. 2007-03-30 . http://www.fbi.gov/about-us/investigate/terrorism/wmd/wmd_faqs/ . Retrieved 2010-08-05 . Взето 05/08/2010.

[25] „Terrorism“ . Merriam-Webster’s Dictionary. 1795 . http://www.merriam-webster.com/dictionary/terrorism

[26] Bockstette, Карстен: „Terrorismus и asymmetrische Kriegsführung ALS kommunikative Herausforderung“. In: Carsten Bockstette, Siegfried Quandt, Walter Jertz (Hg.) (2006) Strategisches Informations- und Kommunikationsmanagement. В: Карстен Bockstette, Зигфрид Кванд, Уолтър Jertz (Hg.) (2006) Strategisches Informations-и Kommunikationsmanagement. Handbuch der sicherheitspolitischen Kommunikation und Medienarbeit ; Bernard & Graefe Verlag Handbuch дер sicherheitspolitischen Kommunikation и Medienarbeit; Bernard & Graefe Verlag

[27] 1994 United Nations Declaration on Measures to Eliminate International Terrorism annex to UN General Assembly resolution 49/60 ,“Measures to Eliminate International Terrorism,“ of December 9, 1994, UN Doc. A/Res/60/49 .

[28] Йотов, Борислав. Международно наказателно право. Международно наказателно право. София, Фенея, 2004. София, Фенея, 2004 г. с. стр.238

[29] Стоянов, Георги Ст . Тероризмът. (Генезис и проявление.) . (Генезис и проявление) . България, Военно издателство, 2003. България, Военно издателство, 2003 г. ISBN 954–509–245–9. ISBN 954-509-245-9. Посетен на 2009-12-20.

[30] Williams, P. & Savona, EU (1996). The United Nations and Transnational Organized Crime. Abington, Oxon.: Frank Cass Publishers

[31] „The World Health Report, World Health Organization (See annex table 2)“ . Who.int . http://www.who.int/whr/1999 . Retrieved 2010-10-24   

[32] Huston, AC (1991). Children in Poverty: Child Development and Public Policy. Cambridge: Cambridge University Press

[33] “ Wars cost Africa $18 billion US a year: report „. CBC News. October 11, 2007

[34] World War One – A New Kind of War | Part II , From 14 – 18 Understanding the Great War , by Stéphane Audoin-Rouzeau, Annette Becker

[35] „World War II Fatalities“ . http://www.secondworldwar.co.uk/casualty.html . Retrieved 2007-04-20 . Взето 04.20.2007.  

[36] Geoffrey A. Hosking (2006). “ Rulers and victims: the Russians in the Soviet Union „. Harvard University Press . p.242. ISBN 0-674-02178-9

[37] за повече информация Римския статут (Член 7 (2) (в) pp. 29–30)

[38] „Albert Einstein: Man of Imagination“ . 1947 . http://www.wagingpeace.org/menu/action/urgent-actions/einstein/ . Retrieved 2010-02-03 . Взето 03.02.2010.   Nuclear Age Peace Foundation paper

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: