Направи дарение на училище!

(Текстът е по епизод от видео поредицата на БГ Наука с доц. д-р инж. Борислав Александров “Основи на оцеляването”)

Въжетата и особено възлите са интересна тема, която може да се окаже особено полезна и приложима в бита на хората, както и при трудни ситуации сред природата. Хубаво е да знаем някои основни видове възли, защото те наистина могат да ни облекчат живота, а в много случаи – и да го спасят. 

Възлите са едно фундаментално откритие на хората, което е било направено някъде в праисторията, може би дори още преди овладяването на огъня. Тогава първобитният човек е използвал някакъв вид върви с цел да укрепи инструмент или конструкция, или пък за да си направи ласо, с което да улови животно. Така постепенно е започнал да се научава как да прави различни видове възли с върви от сухожилия на животни и всякакви растителни нишки, докато се стигне до времето, в което вече използваме здрави сертифицирани въжета. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

По-късно, когато хората са се научили да плават и когато се е появило ветроходното плаване, се е наложило да се използват множество възли, с които да се управлява цялото ветрилно стъкмяване на един ветроходен кораб. Практически без понятието за възли един такъв кораб не би могъл да съществува или поне не би могъл да стигне почти до никъде, ако няма как да бъдат направени и управлявани неговите платна.

Във времената на ветроходния флот са се използвали конопени и манилени въжета, които в днешно време в голяма степен са заменени с такива от синтетичен произход. При тези за катерене и спасяване се използват съвсем различни нови технологии, които облекчават ползването, съхраняването и тежестта им. 

Впоследствие възлите започват да се използват в планинарската и изследователската дейност, понастоящем и за аварийно спасяване при най-различни бедствия. Реално всеки от нас ежедневно прави възли, най-малкото за да си върже обувките, колана или вратовръзката.

Има някои основни правила и изисквания, които е добре да се знаят от хората, работещи често с въжета и възли, но също така и от всички останали, в случай, че се стигне до оцеляване. Най-важното нещо е тези възли да не се учат в момента, в който е дошъл проблемът. Тогава няма да имаме време за това, така че ние вече трябва да имаме уменията, да сме си изградили навиците с известна практика и да можем директно да пристъпим към прилагането им при спешна нужда. За целта могат да се научат няколко основни възела, не повече от 10-15, които са достатъчни не само да спасят живота ни в критична ситуация, но и просто да го облекчат в ежедневието.

Важно е един възел да може да се връзва лесно и съответно да се развръзва лесно. Ако един възел се завръзва много бавно и трудно и после не може да се развърже, той вече започва от възел да се превръща в бреме.
Възлите трябва да могат да се правят както от края така и от средата на въжето, а също и при натегнато въже. Също така един възел не трябва да отслабва силата на въжето.

Според приложението им възлите се делят на няколко вида и някои от най-полезните сред тях ще разгледаме по-долу.

Възли за удебеляване на въже

Понякога се налага едно въже да бъде удебелено по някакъв разумен и правилен начин, за да може лесно да се вдигне дъска, кофа или друг предмет, поставен на него, без да се изхлузва. За целта може да се използва най-елементарният възел, практически известен на всеки, след като въжето бъде прокарано през тънък отвор в предмет, възелът се запъва в него и така въжето не може да пропадне надолу. Въпреки че е съвсем прост, това е стабилен възел, който единствено малко по-трудно се развръзва когато е бил под силно напрежение и особено ако е бил мокър при конопени въжета.

Малко по-високият клас възел за удебеляване на въжето се нарича осмица. При него за разлика от простия възел, въжето минава още веднъж по същия начин и пак се изтегля, при което се получава форма, приличаща на цифрата осем. Това отново удебелява края на въжето и не допуска изхлузване от него.

Възел тип “пожарникарска стълба”

Ако навиете въжето така, че то да образува “ухо”, после още веднъж и още веднъж и наложите ушите едно върху друго, така че между тях да остане отворено пространство, когато прокарате свободния край през него и го издърпате автоматично ще се получат множество възли. Толкова на брой, колкото уши сте навили преди това. Така се получава т. нар. “пожарникарска стълба” – изключително полезна, тъй като при спешен момент на спускане или изкачване тази поредица от възли се прави много бързо. Горният край се завързва за подходящо място, най-добре в конструкциите на радиатори, тръби или колони, но не за прозорци, врати или мебели естествено, а за нещо, което е много стабилно. След което тези възли спомагат човек да се изкачи или слезе сравнително спокойно, захващайки се за тях. 

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 167 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!