Направи дарение на училище!

(Текстът е по видео поредицата на БГ Наука с доц. д-р инж. Борислав Александров)

Водата се явява един от най-важните фактори за оцеляването ни, особено ако се случи да бедстваме дълго в диви условия. Без храна човек може да издържи седмици, но без вода може да издържи едва около 3 дни, евентуално при идеални условия и много силен организъм – максимално до 5 дни. Затова е добре винаги да сме подготвени и запасени с вода, а в случаите когато я нямаме, трябва да знаем как можем да си я набавим от природата.

Хубаво е да знаем и колко точно вода ни е необходима когато сме в извънградски условия, на походи или когато се е случило така, че принудително сме останали в дивата пустош.
В ежедневието си човек изразходва средно ок. 2.5 до 3 литра вода при нормални обстоятелства. Това зависи от много фактори, включително мястото където се намираме, температурата, дали сме в покой или извършваме тежка физическа работа, така че при определени обстоятелства средните количества от 2.5 л вода на ден могат да стигнат до значително по-солидни. В литературата е описано, че човек може да загуби до 20 л вода на ден в горещо време и при тежка физическа работа.
Когато организмът ни изразходва много вода е логично да му я възстановим, в противен случай той започва да се обръща към “депата” си и да консумира от тях за да може да изпълнява своите функции, като нормално кръвообращение и нервни импулси. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Ако изразходваната вода не се възстанови, след определен период от време се появяват първите симптоми – с жаждата и сухата уста започва объркване, постепенно нарушаване на мисловната дейност, с увеличаващи се рискове да се стигне до колабиране. А случи ли се това, оттам нататък вече ставаме безпомощни – нито можем да се спасим със собствени сили, нито можем да сигнализираме за евентуални спасители. При такова положение, ако до 3-4 дни не се възстановява водният баланс, най-вероятно ще настъпи и смъртта.
За да не се стигне дотам, трябва да се приложи някакъв механизъм, с който да пестим водата, а ако тя свърши – да намерим начим да съберем нова.

Когато човек не разполага с достатъчно количество вода е добре да остави храненето, с изключение евентуално на малки количества въглехидрати колкото да поддържа организма си. Това се налага, тъй като при разграждането, особено на протеините, в тялото се използва много вода, което би намалило нашите и без това намалели ресурси в момента на оцеляването. Тоест правилото е такова – нямаш ли достатъчно вода, не яж и много храна или въобще, поне за ок. 24 часа докато няма някакво развитие с водно-солевия баланс.

Не е добре в такъв момент да се консумират диуретици, като газирани напитки, кафе и най-вече алкохол – той може да успокои човек за известно време, но автоматично започва да смуче от запасите вода на тялото и по този начин влошава още повече положението.
Има много спорове относно въпроса какви течности могат да се поглъщат при особено крайните случаи и най-вече за консумацията на урина или животинска кръв. Така може и да се възстанови част от течностния дефицит на тялото, но трябва да се вземе предвид, че това е свързано с много рискове и може да доведе до доста сериозни проблеми.

Желателно е когато сме на горещо място през топлата част от годината да се търси сянка и контакт с по-хладна повърхност. Да не се лежи върху по-топла земя и да се намали до максимум физическата активност за да се пести водата в тялото.
Разходът на вода идва от отделяне на течности от тялото, който средно може да достигне до над 2.5 л при нормални обстоятелства. Една голяма част от нея се отделя при активно дишане, само по този начин се губят ок. 300-400 мл вода на ден, отделно голямо количество се отделя и при потене през кожата. Тези начини на изпаряване на вода от тялото трябва да бъдат максимално спрени, чрез ограничаване на по-активните движения. Ако сме на по-голяма височина в планината и дишаме по-учестено, това води до още по-голяма загуба на течности, което предполага, че трябва да се стремим бързо да слезем на по-ниско. При големи височини от над 4000-5000 м над морското равнище, в условия на по-разреден кислород, липсата на водата се усеща особено тежко.

Въпреки, че в литературата има много описани случаи на хора, които са оцелели консумирайки солена вода, урина или кръв от убити диви животни, те обикновено са били с елементи на недоказаност и повечето автори и опитни хора съветват да не се прибягва до тези опции. Когато се пие солена вода жаждата не само, че не се утолява, ами точно обратното – организмът започва да иска още повече, така че това не ни спасява, а и допълнително натоварва бъбреците. 

Колкото до урината – тя е вид отрова, която се отделя от организма, така че също е вредна. Би могло да се направи компромис в краен случай. При нормална хидратация първата урина би трябвало да е сравнително бистра и да не ни навреди. Но с намаляване на хидратирането до ок. 200 мл дневно, тази течност започва да придобива други качества и да става все по-токсична и по-тъмна на цвят, а употребата ѝ може да доведе до натравяния и рани в устата. Това вече е твърде опасно, особено пък в момент на дехидратация и не е препоръчително да се прибягва до него освен като някаква крайна мярка при липса на каквито и да е други опции.

Не е препоръчително да се използва и кръвта на убит дивеч, независимо че тя предоставя някаква течност на организма. Но кръвта от мъртви животни винаги може потенциално да разнася някаква зараза, което да доведе до много сериозни последици. Другият проблем е, че човек не е свикнал да поглъща подобни течности нормално и това е вероятно да доведе до повръщане (или диария), което от своя страна пък е най-прекият път към обезводняването.

Хубавото е, че ние специално в България се намираме на територия с умерен климат и реално нямаме толкова откъснати райони, в които човек да пътува с дни и седмици, без да може да срещне други хора, водоизточници и някакви връзки с цивилизацията. В това отношение нашите планини и природа са доста по-милостиви към потенциалните оцеляващи, отколкото на други места по света. Нашите планини са сравнително водни, с изключение на Пирин, която е малко по-суха, но като цяло в тях има вода и ние винаги можем да я намерим стига да знаем къде да я търсим. Най-нормално е да я търсим в ниското. Ако се вижда къде са текли реки и поточета нещата са лесни. Но ако наоколо няма видим водоизточник трябва да тръгнем надолу търсейки къде е текла вода по т. нар. водни пътища и в ниската им част категорично все някъде ще има вода. 

Трябва да си отваряме очите и за водоизточници. Където има по-тъмна и по-влажна почва, вероятно надолу на близка подпочвена дълбочина има вода и чрез изравяне на неголяма дупка можем да достигнем до нея. Друг признак е наличието на свежа зелена растителност, което предполага, че под нея е достатъчно влажно за да може тя да расте там.
Трябва да се оглеждаме и за пътеки на животни. Тревопасните диви животни си имат изградени навици, сутрин или вечер те отиват на водопой. Особено ако следите не са от едно животно, а от група, това означава, че рано или късно те са отишли да пият вода и следите им трябва да отведат до някакъв водоизточник.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 166 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!