Търсене
Close this search box.

Основи на оцеляването, Част 10 „Земетресения, пожари, мълнии и др.“

Основи на оцеляването, Част 10 „Земетресения, пожари, мълнии и др.“

Основи на оцеляването, Част 10 „Земетресения, пожари, мълнии и др.“

Основи на оцеляването, Част 10 „Земетресения, пожари, мълнии и др.“


Направи дарение на училище!



***

 

(Текстът е по епизод от видео поредицата на БГ Наука с доц. д-р инж. Борислав Александров “Основи на оцеляването”)

 

Предвид климатичните промени за в бъдеще понякога ще се налага да се изправяме пред все по-екстремни природни условия, отколкото сме свикнали. Като това важи и за градската среда, където имаме пресен пример с фатален завършек от миналата 2022 година, когато мълния уби трима души по време на буря насред София. Това достатъчно ясно показа, че не бива да неглижираме подобни природни стихии, като гръмотевичната дейност, дори и когато сме в центъра на столицата.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Как да се предпазим от мълнии?

Най-добрият начин да се предпазим от такова нещо е превенцията, като просто наблюдаваме небето. Както знаем гръм от ясно небе не може да падне.
Когато облачността започне да се вплътнява и развива повече във вертикална посока (т. нар. кумулонимбуси или купесто-дъждовни облаци) отколкото хоризонтална, тогава се създават условия за гръмотевична дейност, започва да става по-тъмно и да се чуват гръмотевици. Логично е, че нямаме работа на открито в района, в който са се развили такива атмосферни условия и съответно трябва да бягаме оттам.

В случай, че не сме напуснали навреме мястото, трябва да се спазват някои съвсем елементарни правила, които се учат по физика още в началното училище. Най-вече трябва да се знае, че за да се разтовари към земната повърхност, електрическият мегазаряд търси метал, високи, изпъкнали, по-обострени форми и влажна среда. Така че трябва да се стремим да махнем металните неща от себе си, това включва и телефоните. Ако е толкова опасна ситуацията просто хвърляме раницата си и бягаме някъде настрани, докато не премине бурята.

Също така не трябва да се крием под дървета, защото именно те привличат мълниите, особено пък ако е някое самотно дърво. Най-малкото дърветата няма да ни предпазят ефективно от дъжда, тъй като все в някакъв момент листата им ще се намокрят и короните им ще започнат да прокапват. Далеч по-практично е когато сме в градска среда да притичаме до магазин, кафене, вход, където ще е далеч по-сигурно и против мълнии и против намокряне. Практично е също така да се скрием и в автомобила си, който въпреки че е метален, е изолиран от земята чрез гумите.

В случай, че няма как да се влезе в сграда, постройка, под навес, в автомобил, градски транспорт или на друго сигурно закрито място, тогава е препоръчително да се прибегне до клякане или привеждане, за да не стърчим нагоре с цялата си височина, особено ако имаме метални предмети по нас. Като е важно в случая да не правим контакт със земята едновременно и с четирите си крайника. Ако мълнията падне близко до нас, тя може да направи някакъв контакт с тялото през крайниците. При това положение ако премине през двата крака не е толкова страшно, но целта е да не преминава през горната част на тялото ни.

Какво да правим при земетресения?

Земетресенията са едни от най-страшните и най-трудно предвидимите бедствия, които могат да ни сполетят в града. Но и тук има опция за прилагане на превенции, адекватни действия по време на труса и след него.
Балканите и България са земетръсни зони, така че винаги трябва да сме подготвени за правилна реакция при евентуален земен трус. Лошото в този случай е, че е много трудно да се предвиди кога точно ще се случи силен трус. Затова е добре по принцип да държим, някъде на достъпно място, подготвен багаж с медикаменти и всичко най-необходимо при такива случаи, който бързо може да бъде взет. Второто нещо е да не държим дома си подреден, така че при едно земетресение да не могат разни предмети да паднат и да ни затрупат. Тоест не е хубаво да има тежки неукрепени предмети на по-високо, като огромни тонколони, масивни книги и други, или ако ги има там – то да сме сигурни, че те са добре укрепени и няма да паднат при разлюляване.

Също така не трябва да си задръстваме изходите на апартамента или къщата с натрупване на вещи и неумело подредени мебели. Всичко трябва да е аранжирано така, че ако се наложи да се бяга, да не се налага тепърва да си търсим и пробиваме път към изхода. Тогава обикновено настъпва паника, много често прекъсва тока, и в тъмното и хаоса от предмети и мебели може да се загубят ценни секунди за да успеем да излезем от сградата.

Започне ли силно земетресение, е важно да се има предвид, че напускането на постройката трябва да стане само ако е възможно да е в рамките на десетина секунди. Ако преценим, че излизането би ни отнело повече време, е по-добре да останем вътре, на място, което е по-стабилно. Това ще рече – далеч от външни стени, балкони и прозорци. Вместо това търсим място под носещи колони или греди (трегери), под маса, под легло или под касите на вратите, където е най-безопасно откъм срутвания. Като позицията, в която се застава, е приведени на земята и с ръце прикриващи главата от евентуални падащи предмети и отломки. 

При напускането на сградата задължително трябва да се слиза само по стълбите и в никакъв случай да не се ползва асансьор. По стълбите обикновено настъпва паника, особено ако е тъмно. Тук не трябва да забравяме едно много важно нещо, а именно човешкият фактор. Ако се стигне дотам, трябва да направим път на майки с деца, на възрастни, болни и на хора в неравностойно положение, за да преминат те с предимство. 

След като е минал първият трус, със сигурност ще има известно време до втория, през което да се напусне сградата. Когато излезем навън трябва да застанем на разстояние не по-малко от височината на сградата, в случай че конструкцията ѝ се срути. Също така не е хубаво да заставаме под електрически кабели и жици на трамваи или тролеи, тъй като те могат да паднат върху нас, а по тях тече високо напрежение.
Ако сме в кола – спираме да шофираме, паркираме на безопасно място и не излизаме от автомобила докато опасността не премине. 

Ако по време на евакуацията видим или чуем, че някъде има паднали или затрупани хора и не можем да им помогнем в момента, е хубаво да запомним мястото, за да може след края на трусовете да се върнем при тях или да насочим натам спасителните екипи.

Когато земетресението премине е важно да се следи информацията на властите и да не бързаме да влизаме обратно в сградата, особено ако има видими пукнатини, паднали комини и мазилки. По-добре е първо да дойдат специалисти, да огледат конструкциите и да кажат дали е безопасно да се влиза. 

И накрая трябва да се има предвид, че при такива ситуации рязко се покачва престъпността, тъй като се появяват мародери, склонни да крадат, възползвайки се от трагичната ситуация. И за подобни случаи също трябва да се внимава.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 171 на списанието.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.