Ортодонтията – един малко познат или непознат дял от денталната медицина

Автори: Михаела Варнева(1), Ани Атанасова(2) 

(1)Доцент, Факултет „Медицина“, Катедра „Клинични медицински науки“

(2) Преподавател, Медицински колеж, Учебно-научен сектор „Зъботехник“

Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов”- Варна


РЕКЛАМА:

***

Медицината възниква в самата зора на човечеството и следва отблизо развитието на човешкото общество. В сянката на общата медицина, мястото на денталната медицина и зъботехниката за дълго остава скромно. Потребността от лечение на заболелите зъби и от възстановяване на целостта на зъбно-челюстната система е стара като човечеството. Загубата на зъбите и тяхното неправилно разположение е свързана с нарушения в храносмилането, затруднения в говора и увреждане на външния вид и лицето. Още от дълбока древност социалният характер на човешкото съществуване е наложил да се търсят начини и средства за възстановяване, заместване и подреждане най-вече на предните зъби от естетически съображения. През VI век пр. Хр. Херодот свидетелства, че зъболечението се е тачело като изкуство (2, 3, 4, 14, 15).

Думата ортодонтия има древногръцки произход и се превежда като наука за изправяне на зъбите.

Според исторически данни археолозите са открили мумии, на чиито зъби са били привързани тънки метални ленти. Конец от различни здрави влакна пък е бил използван за „затваряне“ на разстояния между зъбите, връзвайки ги стегнато един за друг. Около 400-500 г.пр.н.е. Хипарх и Аристотел свидетелстват за прилагането на различни методи за „изправяне“ и „подреждане“ на зъбите (5, 24).

По време на „златната епоха“ на Древна Елада, етруските (предшествениците на Римската империя) погребвали своите аристократи с прикрепени златни ленти по зъбите, които са били използвани, за да се предотврати разместването на зъбите в по-напреднала възраст. В римска гробница в Египет е открита мумия с многобройни зъби, фино опримчени с тънка златна тел, което е първият документиран случай на шиниране на зъбите с цел тяхното запазване и подреждане (2, 5, 10). Познаването и употребата на металите датира от преди 6000-7000 години. Първо са били употребявани металите, които са се намирали в самородно състояние, като златото, среброто, отчасти медта и метеоритно желязо. Преди около 5500 г. (бронзовата епоха) китайците са стопявали и смесвали тези метали (1).

Първите писмени източници от н. е., достигнали до нас, датират от 23 до 70 година, когато Гаиус Плиниус Секундус съобщава за лечение на удължени зъби чрез тяхното набиване. Доста по-късно през 625-690 година Паул Регина е описал лечението на свръхбройни зъби (4, 10).

През 1742 г. Фошар обяснява как през 1723 г. излекувал дъщерята на М. Роланд, чийто латерален резец бил в силна лингво-позиция. След като осигурил необходимото място чрез изпиляване, той лигирал зъба към вестибуларна сребърна лента. За три седмици положението на зъба било коригирано (5, 27). Фошар е привърженик на бързия резултат от лечението. Наред с използването на пеликана (1746 г.), той съобщава и за използване на устройство (наречено „Bandeau“), изработено от фин лист метал от злато или сребро с многобройни отвори.  През тях е прекарвал малки телчета или конец, намазан с восък, чрез които е привързвал отделните зъби и така ги е подреждал (4, 5, 10).

Днес ортодонтското лечение е поставено на научна основа и е продължителен процес. Силите, които се използват при лечение са механични (приведени отвън), мускулни сили (активиране на един мускулен пояс за сметка на друг) и комбинирани (механични и мускулни).

С ортодонтското лечение се направлява челюстният растеж при подрастващите и се подреждат естествените зъби. По този начин се създава правилна захапка, красива усмивка и красиво лице. Ортодонтското лечение има естетичен и здравен ефект:

1) Естетичен ефект – подреждането на всички струпани зъби и установяването на правилните челюстни взаимоотношения води до красива усмивка и хармонично лице.

2) Здравен ефект – подредените зъби, без струпвания или завъртания, правят устната хигиена по-лесна, а така се ограничават пародонталните проблеми и развитието на кариеси. Правилната захапка предпазва зъбите от претоварване и травмиране на челюстните стави, от смущения в дъвченето, гласообразуването, гълтането и дишането. Всичко това влияе на цялостното здраве и самочувствие (30).

Лечението на зъбно-челюстните деформации зависи от редица общи и местни фактори. По-важните от тях са: големината, посоката, редът и динамиката на развитието на постоянните зъби преди и по време на поникването; взаимоотношението на развитие между зъбите и челюстите; количественото и качественото им нарастване в зависимост от развитието на апикалната база; подобряването или влошаването на равновесието между действието на различни външни и вътрешноустни мускулни групи; нервно- мускулната дейност; съотношението между развитието на меките и костните части в лицево-челюстната област; факторите на нарастването, свързани с конституционалния тип, ендокринната дейност, проявата на наследствена обремененост и др (13).

Обект на Ортодонтията са профилактиката и лечението на зъбно-челюстните деформации (ЗЧД) и аномалии. Те могат да бъдат свързани с отклонения от нормата на отделни зъби, на отделната зъбна редица, и в оклузията (25).

Най-често срещаните ЗЧД са:

     
Отворена захапка – в контакт са само страничните зъби. Дълбока захапка – горните предни зъби покриват изцяло долните. Обратна захапка – долните предни зъби са напред и покриват горните.

 

     
Кръстосана захапка – горните странични зъби са навътре спрямо долните. Овърджет – горните предни зъби са твърде издадени напред. Разминаване в средната линия на горната и долната челюст.

 

   
Диастема – разстояние между горните централни резци. Струпване – горните и долните зъби са струпани.

(Архив И. Горялов, 29)

Изучаването на отклоненията от нормалната форма и функция на дъвкателния апарат, ще осигурят на лекуващия пълна и точна представа за наличната деформация. Това ще му позволи да набележи най-правилния план на лечение и да избере най-точния метод, с който да се постигне най-бързо и резултатно лечение (11).

Ортодонтските казуси са много разнородни по отношение на етиология и патогенен механизъм на развитие на деформацията, което предполага от своя страна индивидуален подход за избор на терапия (18).

Ортодонстките апарати са снемаеми (шини) и фиксирани (брекети и др.) апарати. Брекетите са малки ключалки, които се залепят върху зъбите. Могат да бъдат метални, керамични, златни или комбинация от тези материали. Всяка от тях е проектирана специално за зъба, върху който се залепя и така го придвижва в идеалната за него позиция. Брекетите са свързани чрез дъга. Дъгата упражнява лек натиск и така премества зъбите в новото положение. По време на ортодонтското лечение с брекети е възможно пациентите да имат дискомфорт при хранене и болка. През този период е добре да се консумират меки храни и да се избягват лепкави и твърди (ядки, чипс, дъвки, хрупкави ябълки, корички хляб, и т.н.). Зъбите трябва да се мият след всяко хранене. Неспазването на добра хигиена може да предизвика кариес и заболяване на венците.

Шините се състоят от пластмасова пластина и различни телени елементи. За ортодонтско лечение няма ограничения във възрастта, но може да отнеме повече време при възрастни пациенти.

След приключване на активното ортодонтско лечение, съществува възможност зъбите да се върнат към първоначалното си положение преди лечението (31). За да се получи задържане на новата форма до възстановяване на промените в твърдите и меките пародонтални тъкани и получаване на съответствие с новата функция, е необходимо лечебният апарат да не се активира за известен период от време или да се използват специални ретенционни апарати. Времето, през което деформацията е отстранена, но зъбите имат тенденция за връщане към неправилното си положение и пациентите носят ретенционни апарати, се нарича ретенционен период. Затова може да се каже, че ортодонтското лечение се дели на два периода: период на активно лечение и ретенционен период. Има различни проучвания и твърдения относно продължителността му. Едни автори казват, че той трябва да продължи толкова колкото е бил лечебният период, други поддържат становището, че трябва да е два пъти по-дълъг, а трети твърдят че трябва да е три пъти по-дълъг. В крайна сметка продължителността му зависи от тежестта на деформацията и от това дали е приключил, или не лицевият растеж. От значение са възрастта на пациента, състоянието на пародонта и приложените при лечението сили. Установихме, че в достъпната литература съществува голямо разнообразие от ретенционни апарати, които се разделят на два основни вида: специални и лечебни, на които е преустановено действието (не се активират). Според начина на задържане в устната кухина, са неснемаеми (фиксирани) и снемаеми (1,6,7,8,10,12,13,17,20,21,22,23,25, 26).

Според Мутафчиев, за съжаление понякога изборът зависи от това дали пациентът има възможност да заплати ретенционния апарат, или като ретенционен ще остане лечебния, поради финансови затруднения. Според него най-често използваните подвижни ретенционни апарати са лингвалните пластинки. Те могат да се ребазират след завършване на лечението или да се изготви нова пластинка (23,24).

В последните няколко години теорията и практиката се обогатиха с навлизането на термоформинг технологията, чрез която се изработват ретенционни апарати от специално твърдо фолио. Те обхващат напълно зъбната редица (изцяло) или са с освободени дъвкателни повърхности, за да не пречат на контакта с антагонистите. Носят се 10-12 часа в денонощие и позволяват естествени микродвижения на зъбите в алвеолите. Препоръчително е използването им при млади пациенти със запазен пародонт (17,28).

Успешните ортодонтски лечения са тези, които постигат ортогнатно подреждане на зъбите и оклузията и са добър отговор на пациентските функционални и естетични очаквания. Най-често тези пациентски желания за добро лечение са свързани с това, лечението да протече без вадене на зъби и без да се виждат апаратите. В хода на лечението пациентите често установяват, че не желаят да се включват активно и ако е възможно апаратите сами да си свършат работата (18).

От всичко казано до тук, следва да вдигнем завесата и разкрием хората участващи в лечението. Във всички случаи това е мултидисциплинарен екип от: дентален лекар, зъботехник, мед. сестра/дентален асистент и разбира се не бива да забравяме пациента. Всеки от членовете на екипа отговаря за своите дейности, които са част от екипната работа. Ръководител на екипа е денталният лекар, който носи цялата отговорност за лечението. От съществено значение е не само професионализма на всеки член от екипа, но и комуникацията и отношенията между тях (професионални и лични). Все по-често, пациента се разглежда като важна част от екипа. Неговата нагласа, мотивация и желание за съдействие, до голяма степен предопределят изхода от лечението.

Общуването на членовете на екипа е важен инструмент за постигане на сплотеност, градивност и проверяване на резултатите от работното общуване (16).

За пациента е важно да вярва на членовете на екипа и да им съдейства в продължителния период на ортодонтското лечение. Поради факта, че по-голяма част от пациентите в ортодонтията са деца е важно да бъде засилена и поддържана мотивацията и желанието им за съдействие. Всеки екип си има методи и начини, които никога не бива да бъдат пренебрегвани и забравяни.

Цялостната грижа за пациента и цялостното впечатление, което пациентът запазва след лечението, зависят не само от зъболекаря, но и от работата и участието на всеки един член в екипа (9, 19).

Извод

Потребността от лечение на заболелите зъби и от възстановяване на целостта на зъбно-челюстната система е стара като човечеството. Загубата на зъбите и тяхното неправилно разположение е свързана с нарушения в храносмилането, затруднения в говора и увреждане на външния вид и лицето. Обект на Ортодонтията са профилактиката и лечението на зъбно-челюстните деформации (ЗЧД) и аномалии. Те могат да бъдат свързани с отклонения от нормата на отделни зъби, на отделната зъбна редица, и в оклузията. Ортодонтските казуси са много разнородни по отношение на етиология и патогенен механизъм на развитие на деформацията, което предполага от своя страна индивидуален подход за избор на терапия. Важни условия за успешно ортодонтско лечение са редовните посещения в зъболекарския кабинет, информираността на пациентите за продължителността му още при започването, поддържане мотивацията на пациента през целия период, защото кооперативността на пациента е важен елемент от него.

За да бъде лечението успешно, всеки от членовете на екипа трябва да обича своята работа, да се стреми към професионализъм и добри човешки отношения.

Удовлетвореността на пациента и членовете на екипа зависи от крайния резултат и успеха на лечението.

Литература:

  1. Балабанов, М., Т. Христозов, Ц. Делчев, П. Ервант, Ръководство за зъботехници, Учебник за полувисшите медицински институти, МФ, София, 1978
  2. Варнева, М., Ретроспекция и развитие на денталната медицина и зъботехниката, чрез проучване на чуждия опит, Сестринско дело, бр. 1, 2013, 41-48
  3. Варнева, М., Възникване и развитие на денталната медицина, зъботехниката и обучението по специалността в България до 1997 година, Сестринско дело, бр. 2, 2013, 58-62
  4. Варнева, М., Зъботехниката (някога и сега), Славена, Варна, 2014
  5. Варнева, М., М. Москова, Св. Пенева, Исторически сведения за ортодонтията, Здравни грижи, бр. 3, 2015, 45-51
  6. Варнева М., Изработване на специален, снемаем ретенционен апарат (тип пластинка) след приключване на ортодонтско лечение (случай от практиката), Зъботехническа лаборатория, бр. 1 (5), ISSN-2367-6329, ИНФОДЕНТ-БГ ООД, 2016, 27-31
  7. Варнева М., Приложение в ортодонтической практике полезной модели № 2145 (специальный сьемный ретенционный аппарат), VIII Международная научно-практическая конференция „Актуальные проблемы науки XXI века“, Сборник статьей част 2, ISSN 3684-8976, International scientific organization „Cognitio“, Москва, 2016, 8-13
  8. Варнева М., Полезная модель № 2145 – ретенционный аппарат, ISI-journal, выпуск № 6, ISSN 4684-1407, Центр научного сотрудничества „Международные научные исследования“, Москва, 2016, 123-128
  9. Варнева, М., Комуникация и екипна работа зъболекар – зъботехник, Сестринско дело, № 2/2012, 3-5
  10. Гешева, Н., Б. Николов, Л. Декова, Ортодонтия, Медицина и физкултура, София, 1978
  11. Гешева Н.,Ръководство за практически упражнения по ортодонтия, Медицина и физкултура, София, 1973
  12. Гешева Н., Л. Декова, К. Атанасов, Ортодонтия, Медицина и физкултура, София, 1985
  13. Декова Л., В. Апостолова, Д. Младенова, Атлас по ортодонтия, Медицина и физкултура, София, 1988
  14. Иванов, Ст., Материалознание за стоматолози, Полиграф, Пловдив, 1997
  15. Иванов, Ст., Материалознание за зъботехници, Алианс Принт, Пловдив, 2016
  16. Илиев, Й., Управление на човешките ресурси, Абагар, Велико Търново, 2005
  17. Йорданова, Св., М., Йорданова – Чапрашикян, Ръководство по ортодонтия за зъботехници, ИК-ВАП, Пловдив, 2012
  18. Йорданова – Костова, Г, Клинични възможности при лечение с апарата –Pendulum, Дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „Доктор“, Медицински университет–София, Факултет по дентална медицина, Катедра ортодонтия, 2013
  19. Катрова, Л., Обществено дентално здраве,дентална професия, дентална практика, WINI 1837, София, 2011
  20. Коев, Ж., Зъбно-челюстни деформации, Медицина и физкултура, София, 1961
  21. Копейкин, В. Н., Л. М. Демнер, Зубопротезная техника, Медицина, Москва, 1985
  22. Крумова, В., под редакция, Ръководство по ортодонтия за студенти, Медицина и физкултура, София, 2012
  23. Мутафчиев, В., Лингвална пластинка, НЕМЕЗИДА, София, 1997
  24. Мутафчиев, В., с участието на В. Крумова, В. Йорданов, Ортодонтия за общопрактикуващия стоматолог, НЕМЕЗИДА, София, 2003
  25. Пеев, Т., под редакция, Зъбни протези и ортодонтски апарати, Медицина и физкултура, София, 1997
  26. Персин, Л. С., и колектив, Ортодонтия-руководство для врачей, Медицина, Москва, 2004
  27. Philippe, J., Оrthodontia, Quintessence, година I, брой 1, март 1993, 5-8
  28. http://orthodontia-bg.com/retencionen-period-i-retencionni-aparati
  29. http://www.breketiplovdiv.com/untitled-c1ko0, Горялов, И., Ортодонтия за деца и тийнейджъри
  30. http://usmivki.com/article-1/%D0%9E%D0%A0%D0%A2%D0%9E%D0%94%
  31. http://www.davidovadental.net/ortodontiia

Европейска нощ на учените 2022 г.: