Орнитологът Георги Герджиков: С мечките от Централен Балкан се познаваме лично, срещали сме се много пъти

Credit: Георги Герджиков

Автор: Виктория Василева

Когато природата е твоята муза, когато сърцето ти е високо в планината, а очите ти винаги са вперени в небесата, за да търсиш нечии криле, значи  100% си орнитолог. Представям ви Георги Герджиков – докторант към БАН. Срещам се с него, естествено далеч от шумотевицата на града, в едно от селцата в полите на Родопите. Позитивен, усмихнат и готов да разказва.

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Георги Герджиков и съм докторант в Национален природонаучен музей към БАН със специалност Зоология и профил Орнитология.


РЕКЛАМА:

***

На каква тема е вашата дисертация?

“Хабитатни изисквания на южния белогръб кълвач в България”. Работата ми е свързана с изследване изискванията на вида към местообитанията, които обитава в страната ни. Това е вид с ограничено разпространение, както в България, така и в Европа. Включен е в Червените книги на много страни, тази на нашата страна и в Световния червен списък. Той е застрашен от изчезване в световен мащаб и опазването му и това на неговите местообитания е приоритет, както за Европейския съюз, така и за България като страна членка. 

Разкажете ни малко за белогърбия кълвач

Белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi), Credit: Георги Герджиков

Вида е стенобионтен, тоест нуждае се от строго специфични изисквания към местообитанията си, съответно и мерките за опазването му са специфични. Той обитава само стари широколистни гори, основно доминирани от бук, които са все по – редки в Европа, понеже са подложени на много интензивен горски мениджмънт. В нашата страна се среща почти във всички планини в различна степен. В Пирин, Рила и Родопите се среща рядко, а най-добре запазени  популации като численост и плътност има в Централен балкан, Средна гора и Странджа. 

Добре, знаем къде да го открием, но като отидем там как се случват нещата? Защото на мен ми звучи като да търсиш игла в купа сено или още по-точно като да си в ролята на търсач в игра на куидич. Така ли е? Като да търсиш златния снич?

Вида е труден – да. Обитава най-затънтените местенца в горите и планините, там където гората е почти недокосната от човека, терена е труден и недостъпен и това го прави още по-труден за намиране и изучаване. Търсенето се извършва по специализирана методика. Най-голямото предизвикателство беше изследването точно на местообитанието на вида, което бе свързано с подробното описание и измерване на няколко стотин хиляди дървета и още 10 фактора на средата. А освен чисто техническите измервания, комбинацията с трудният терен, постоянно променящото се време в планините, това че го правих сам и постоянната опасност от наранявания и срещи с хищници, направи изследването още по-трудно, интересно и ценно. Почти 4 години ми отне това събиране на информацията на терен, а тя е много важна и за съжаление до сега нямахме  такава информация за България.

Кое Ви вдъхнови да започнете да се занимавате точно с орнитология и кога се случи това?

Родом съм от едно малко градче в югоизточна България близо до границата с Турция – Тополовград.  Символът на града е Царския орел. На възраст 12-13 години в училище в час по Биология  имахме посещение от гост – лектор от Българско дружество за защита на птиците, който ни представи интересна информация за лешоядите, царските орли и други интересни птици характерни за района. Тогава всичко започна. Тогава се запалих. Последва, разбира се, продължаване на по-високо ниво, като записах и завърших магистър Екология и опазване на екосистемите в ПУ „Паисий Хилендарски“. Работих  почти 15 години по различни проекти за опазването и изучаването на птиците в България, Румъния, Гърция, Албания, Турция. И така интереса ми се засилваше. Колкото повече научавах, толкова по-интересно ми ставаше. След дипломирането ми като магистър, дойде логичното да продължа да се занимавам с наука, а след това и следващата стъпка – докторантурата.

 

Credit: Георги Герджиков

Разкажете ни интересна история от полевите наблюдения.

Историите от теренните наблюдения са много, като започнем от килограмите изядени боровинки, нараняванията от тежките терени. Последното ми проучване е свързано с дисертацията ми и може би като интересно мога да споделя за мечките от Централен Балкан, с които вече мога да кажа, че съм приятел и едва ли не се познаваме лично, срещали сме се много пъти. Историите на терен са толкова много, че може би трябва да направим още едно интервю (смее се) или да напиша книга.

 

Розов скорец храни малките си, (Pastor roseus) Credit: Георги Герджиков

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Като всеки млад учен последната ми публикация е свързаната с дисертацията ми и заглавието ѝ е ”Habitat requirements of the White-backed Woodpecker (Dendrocopos leucotos lilfordi) in Strandzha Mountain, Bulgaria“. А в момента работим по други две научни статии. Едната е свързана с проучването на разпространението на този вид в страната ни, има ли промяна и каква с разпространението на вида в страната. С мои колеги направихме проучването, което е свързано с моята дисертация и с написването на план за действие за опазването на вида. Проучването обхваща цялата страна, събрахме много данни, които обобщихме и в момента е депозирана научна статия. Такова сериозно научно изследване на вида в страната не е правено никога, и при сравнението с всички откъслечни научни данни от България, можем да кажем, че имаме устойчива популация на територията на нашата страна.

 Интересуват ли се младите хора в България от птиците?

Интересен въпрос. Когато аз започнах да се занимавам с това преди повече от 20 г. интереса на младите беше много нисък. А възрастните ги интересуваха само птиците, които са свързани с техния бит и ежедневие – щъркелите, лястовичките, ястребите. Но в последните години интереса както към птиците, така и към природата и екологията сред цялото население се повишава и хората стават все по-чувствителни на тема природа, опазване на околната среда. Важен фактор за това изиграха университетите, неправителствените организации, които чрез своята основна дейност ограмотяват населението в още един важен аспект от живота на човека. Важен фактор e, че вече има много достъпна информация. Другият положителен аспект е това, че обществото стана много чувствително на теми като  опазване на животни, без значение дали говорим за обикновено врабче или котка, куче или орел, които са намерили сред полето или паднало на терасата. Пример,  който мога дам е свързан с работата на Зелени Балкани в Стара Загора, в центъра за рехабилитация на диви животни – първите години след като бе открит имаха по няколко сигнала годишно, защото на никой не му правеше впечатление като види ранена птица на пътя, а сега колегите приемат и се грижат за огромен брой животни.  Аз съм ходил в училища и съм представял презентации пред учениците. Участвал съм в няколко екскурзии организирани от училища с цел опознаване на природата. Малките ученици са група изискваща специфичен подход на работа. Всичко им е интересно, палят се лесно по наука. Предизвикателство за мен е да обясня и убедя тези деца, че всеки вид е важен. Змията не е опасна, прилепа няма да им изпие кръвта, ястреба няма да се спусне към тях да ги кълве. Борбата с тези стериотипи, често насаждани от семейството е много трудна. Но с достатъчно примери се получава. А що се отнася до интереса на младите хора към изучаването на науката за птиците бих казал, че интереса е постоянен. Има желаещи млади хора, които искат да се занимават с тази наука в България, макар и не толкова много колкото ни се иска на всички.

Освен науката, вие имате още много разнообразни хобита – танцувате народни танци в 2 клуба, планинар сте, пътувате и се занимавате с фотография. Разкажете ни за страстта Ви към фотографията.

Породи се преди  около 10 години. Всичко се случи постепенно. Във връзка с работата ми и навлизането на тези технологии в нашето ежедневие все по-често се налагаше да документирам със снимка както съм регистрирал на терен. А тя, страстта към това изкуство винаги е присъствала в мен, но запознанството ми с няколко фотографи на диви животни изигра ролята на катализатор. Тези хора отключиха нещо в мен и така се запалих, че огъня гори вече 10 години. В началото снимах буквално всичко, което ми се изпречеше на пътя. Но след време започнах да чета и да събирам информация и много се промени стила ми. При мен сякаш екологичното образование, знанията в областта на орнитологията и зоологията  ми дават повече възможности във фотографията – кога, какво и как да направя за да заснема перфектния кадър. Фотографията е неизменна част от моят живот. Тя е носител на свобода и спокойствие за мен. Обожавам да търся естетичното и в същото време дивото. 

 

Скален орел (Aquila chrysaetos) Credit: Георги Герджиков

Как се отрази  периода на изолация на работата ви и в личен план. 

Това беше много интересен период, сигурен съм не само за мен. Използвах максимално времето за работа по дисертацията ми. Прибрах се в родния ми град и там имах възможността да съм социално дистанциран, но и близо до природата. Радвам се, че не бях затворен в апартамент в града.

Обикновен пчелояд (Merops apiaster)Credit: Георги Герджиков

Какво, според Вас, трябва да се промени В България по отношение на науката?

Според мен всичко – финансиране, по-добри условия на труд, признаване на научния труд на по-високи нива и използването на научните разработки, свързването на науката с бизнеса, стимулиране на младите кадри.

Какво бихте казали на хората , които  все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Трудно е: изисква много жертви, както в личен, така и в професионален план, но ако това е вашата страст – направете го. Няма да съжалявате!


Европейска нощ на учените 2022 г.: