Организация на клетката.

 

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА КЛЕТЪЧНАТА ПРОТОПЛАЗМА

Жизнената дейност на клетката се осъществява на основата на множествобиохимични процеси, които протичат в нея: приемане на вещества отоколната среда, тяхното вътрешно преработване, при което става синтезана едни и разграждане на други органични вещества, отделяне на отпаднивещества и пр. Всеки от тези толкова разнообразни процеси изисквасъответни условия, свои специфични ензими и т. н. Тяхното едновременнои съгласувано протичане не може да стане в хомогенна среда. Заради товаклетъчната протоплазма (цялото съдържание на клетката) притежававътрешно диференциране, т.е. в нея са обособени различни части,органели, всяка от които е свързана с изпълнението на определенифункции.


Схема на типична животинска клетка. Органели: (1) Ядро (2) ядро (3) рибозома (4) vesicle, (5) гранулиран ER, (6) апарат на Голджи, (7) цитоскелет, (8) гладък ER, (9) митохондрий, (10) вакуола, (11) цитоплазма, (12) лизозома, (13) центриола

Едновременното протичане на множеството разнообразни биохимични процеси е възможно благодарение на сложно вътрешно диференциране на клетъчната протоплазма.


РЕКЛАМА:

***

Общите принципи, на които е подчинена организацията и функциите, а клетките не означават, че всички клетки са еднакви. Клетките са различни както в зависимост от равнище то, до което са достигнали в еволюционното развитие, така и в зависимост от това за какви условия на съществуване и за изпълнение на какви функции са приспособени. Например бактерийните клетки са сравнително по-примитивно устроени: в тях няма оформено ядро и редица други вътреклетъчни структури, които са познати от клетките на по-висшите организми.


Фиг. 26. Схематично изображение на бактериална клетка (Escherichia coli), която съдържа две хромозоми: 1 — хромозома, дълга около 106nm, прикрепена към клетъчната мембрана; 2 — поли-рибозоми; 3 — свободни ензими; 4 — свободна рибозома; 5 — молекула на разтворима РНК; 6 — малка молекула; 7 — ензими на дихателната верига; 8 — клетъчна мембрана с дебелина 10 nm9 — клетъчна стена с дебелина 10 nm.

Те се казват прокариотни за разлика от другия тип клетки (на по-висшите организми), които се означават като еукариотни. Организмите, изградени от единия или от другия тип клетки, се наричат съответно прокариоти и еукариоти.
В типично развитите еукариотни клетки се различават преди всичко три части: цитоплазма, ядро и клетъчна мембрана. Цитоплазмата и ядрото притежават свои вътрешни структури – цитоплазмени и ядрени клетъчни органели, които също се характеризират с определена локализация, състав, устройство и функция.
Някои от клетъчните органели изпълняват основни биологични функции (например биосинтеза на белтъци, окислително разграждане на въглехидрати и пр.). Те са присъщи на всички клетки и се наричат общи, или универсални клетъчни органели. Такива са митохондриите, рибозомите, ендоплазматичната мрежа, апаратът на Голджи и др. Друга част от клетъчните органели участвуват във функции, характерни само за определен тип клетки. Тези органели се наричат специфични. Към тях се отнасят например неврофибрилите в нервните клетки, миофибрилите на мускулните клетки, ресничките, камшичетата и др.
Обособяването на различните микроскопски и субмикроскопски органели в клетката се дължи на способността на белтъците да се свързват помежду си и с други органични и неорганични съединения в надмолекулни комплекси. Едни от тези надмолекулни структури са нишковидни — например миофибрилите, колагеновите нишки и др. Други са във вид на мембрани — така наречените елементарни биомембрани (цитомембрани).
Елементарните биомембрани са една от основните структурни единици на клетката.
Те са съставени от белтъчни и липидни молекули с характерна ориентация: белтъчните молекули образуват двете повърхности на мембраната, а липидните молекули се разполагат в двоен междинен слой. Елементарните биомембрани са основна структурна единица в изграждането на клетъчната и ядрените мембрани, на ендоплазматичната мрежа, апарата на Голджи, митохондриите и други клетъчни органели.
Форма и големина на клетките.
Размерите на клетките са различни. Най-малки са прокариотните клетки (най-често 0,5 до 1,2 µm). Размерите на еукариотните клетки са обикновено в порядъка от няколко микрометра до няколко милиметра. Макар и рядко, срещат се и клетки, големината на които се измерва в сантиметри. Такива са например яйцата на птиците и влечугите, клетките на растителните влакна и други.
Формата на клетките е разнообразна. При някои подвижни клетки, например амебите, тя може да се мени.
Броят на клетките в многоклетъчните организми обикновено е много голям. В човешкото тяло например той се изчислява на около 325 милиарда.


Европейска нощ на учените 2022 г.: