Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Доктор Божидар Орешков от Физически Факултет на Софийски Университет, в група Твърдотелни лазери и нелинейна оптика на доцент Иван Бъчваров.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Софийски Университет, Физически Факултет, катедра Квантова Електроника. В групата по Твърдотелни лазери и нелинейна оптика правим нов тип лазерни източници, които са новост за науката, и които целим да намерят приложение главно в медицината и в синтез на нови материали. Поради тази причина лабораторията ни е кръстена Лаборатория по твърдотелни лазери, като всъщност тя е Лаборатория по лазерна физика и приложения. Защото в момента човек не може да получи финансиране за някакъв голям проект само за лазери, без да има някакво конкретно приложение. Защото, в крайна сметка, лазерът е нещо много смислено за мене, защото аз се занимавам с лазерна физика и ми е много интересно. И за доста други хора е така. Но, в крайна сметка, той е един инструмент в ръцете на правилния човек. И точно поради тази причина приложенията и реалното използване на такива лазерни среди в ежедневието на човека е много много важно да се намери.

Конкретните приложения на повечето системи, които проектираме са директно в медицината. Основно в много прецизна инвазивна хирургия. Говорим за много висока прецизност, така че, ако може след като направим някакъв срез, процесът се нарича аблация, та след като направим аблация на тъкани, да има минимално увреждане в обема на тъканта странично от направения срез. Ако правим, разбира се, операция на кожа, може би няма да е толкова критично да имаме резолюция, т.е. да имаме зона на странично увреждане с размера на една клетка. На практика първоначалните експерименти с нашата система показват, че това е възможно. Представете си, че искате да премахнете ракова тъкан и да запазите околните здрави клетки, вместо да ги унищожите заедно с болните. Това е основен проблем при химиотерапията – там заедно с болните клетки се унищожават и много здрави. И е много важно, особено ако искаме да правим например мозъчна хирургия – на главния или на гръбначния мозък. Гръбначният мозък е само няколко милиметра. Тоест, ако искаме да правим операция там, с резолюция една клетка е много важно да се направи разлика между живи и ракови клетки. При вътрешносъдовата хирургия също, например сърдечно-съдова хирургия, също е много важно да направим разлика между живи и мъртви клетки, които искаме да премахнем.

Друго основно приложение, което целим е синтез на нови материали. По-голяма част от лазерите, които правим са в колаборация с други колеги от Германия, от Япония, от Русия. И говорим за много скъпа апаратура и за нещо, което е ново, което в повечето случаи не е създавано. Примерно, ние искаме да направим някакъв уникален лазер, който да излъчва на такава дължина на вълната, с такъв диапазон, който до момента не е правен. И, човек като се замисли защо тия неща не са правени, отговорът в общия случай е – защото просто нямаме достъпните материали до момента. Т.е., за да направим някакъв нов тип лазер, постоянно изследваме нови материали. А новите материали не са лесно достъпни, не са и евтини. Затова работим в колаборация с различни учени от цял свят, за да създаваме нов тип лазери и нови материали или нови техники за синтез на материали; както и за спектроскопия.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Теодосий Теодосиев – Тео. Учител по физика в Казанлък. Тео ме запали по физиката основно. Това беше между 7ми и 8ми клас. Тъкмо ми бяха минали всичките изпити и майка ми ме заведе при нейната класна. Майка ми е от Казанлък, завършила е Математическата гимназия 1 – 2 випуска преди Тео мисля, но съответно нейната класна е преподавала и на Теодосий. Чрез нея се запознах с Тео. Тогава тъкмо ме бяха приели в НПМГ, преди това цяла година само решаване на задачи, състезания, изпити и мислех че след като е минало всичко това ще ми е малко по-свободно. И се запознах с Тео и той ми казва “Ми вземи си 4-5 тетрадки 80 листа, може и да ти стигнат. Две седмици се изолираме там в планината и решаваме задачи по цял ден.” Отивам на школи и по цял ден решаваме диференциални и интегрални уравнения, смятаме производни и смятаме интеграли. Тогава нямаше как да очаквам колко интересно ще ми бъде по цял ден да го правя това. Начинът, по който Тео води, начинът, по който преподава, е уникален.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания?

„„ Не.„„

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

“Tm3+:LiGdF4 Laser, Passively Q-Switched With a Cr2+:ZnSe Saturable Absorber” – изследване на една нова лазерна среда. Това всъщност е в колаборация с колегите от Макс-Борн (институт по нелинейна оптика и спектроскопия с къси импулси) и колегите от Пиза. Изследвахме един нов тип лазерна среда с цел да генерираме къси лазерни импулси в диапазон от дължини на вълните около 2 микрометра. Това до момента е трудно да се постигне точно поради факта, че няма много нови материали. И точно тази “Тулий-дотиран Гадолиниево литиев флуорид” е един такъв нов тип среда, която изглежда обещаваща и съответно я изследвахме за получаване на къси импулси, донякъде успешно, донякъде не. По-скоро успешно бих казал, понеже се получиха добри резултати.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Това е малко грешно зададен въпрос според мен, понеже науката е глобално явление, а не локално. Първо трябва да работим заедно с хората навсякъде по света за развиване на науката. И второ: ако ние спрем тука и гледаме само нашето си, в Китай, в Америка, в Русия хората работят. Не трябва да си мислим, че ние сме уникални по някакъв начин и че това, което ние сме се сетили друг няма да се сети. Напротив, това доста често се случва – ако някой при нас не се сети, някой от Италия, от Германия ще се сети и ще започне да си работи. Когато хората работят заедно и не си гледат всеки своята паничка, има прогрес. Така че, има бъдеще науката, но не в България, а в целия свят.

А как виждате това бъдеще?

В момента живеем в такъв свят, в който всичко се развива много много бързо. Има много големи колаборации и научни проекти и мисля, че точно такива големи проекти и такива идеи на малко хора, които имат виждане и могат да се абстрахират от локалните си проблеми и да погледнат в бъдещето, са важни, защото успяват да разширят границите на колективното ни знание.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Има, да. Аз съм един от тях. Но сме малко. И трудно се получава мотивация за работа.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Да не се отказват. Науката е нещо, което е супер интересно. Тео имаше едно казване, че като си малък си играеш с играчки. Като пораснат, хората които се занимават с наука и с техника са големи дечица, които си играят с големи играчки. И често, когато човек работи с удоволствие и с желание и вижда това колко е вярно. Играем си с големи играчки наистина, но с някаква цел, с насоченост – да развием собственото си знание и знанието на околните и като цяло да подобрим начина на живот.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Доста труден въпрос. Коренно, може би най-трудното – начинът на мислене. Все повече учени трябва да се борят за финансиране на научни проекти, а не да се чака от държавата. И както в случая при нас – финансирането не работи много добре, трябва да се гледа към финансиране по програми от ЕС или САЩ. Също така науката става все по-интердисциплинарна и учени от различни сфери и с различни експертизи трябва да обединят своите ресурси и знание и да работят заедно. За щастие в последните години все повече учени в България осъзнават тези проблеми и се работи усилено в тази насока.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Работил съм по създаване на електронни уроци по физика, също така и като консултант по дизайн и изпитване на животоспасяващи настилки в спортното катерене. Колкото за свободното време – четене на книги, компютърни игри, футбол, катерене, ходене по планини са едни от нещата, които ми идват на ум. За жалост напоследък остава все по-малко време за тях.

Интервюто взе Ирина Петрова

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!