Търсене
Close this search box.

Как опознахме новия враг („Сбогом на 2020“, част 1)

Как опознахме новия враг („Сбогом на 2020“, част 1)

Как опознахме новия враг („Сбогом на 2020“, част 1)

Как опознахме новия враг („Сбогом на 2020“, част 1)


Направи дарение на училище!



***

В една изключителна научна година изследванията върху covid-19 хвърлиха ярка светлина върху неизвестното.

Допреди началото на изминалата година никой дори не беше чувал за SARS-CoV-2 и болестта, която причинява – covid-19. Днес това е дума, която се споменава ежедневно в домакинствата по целия свят, благодарение до голяма степен на безпрецедентното научно развитие по този въпрос.
„Изследването по време на вече избухнала пандемия е наистина огромно предизвикателство“, казва Труди Ланг от университета в Оксфорд. „То се движи супер бързо и беше нещо невероятно.“

Само за по-малко от 12 месеца учени и медици запълниха многото празнини в знанията ни за новия глобален враг – от основната вирусология и имунология до това как да спасим живот в болница.
„Изследователите в световен мащаб са генерирали изумителен брой биомедицински публикации, свързани с пандемията,“ казва Джон Ингълс, изпълнителен директор на Cold Spring Harbor Laboratory Press в Ню Йорк.

Според непрекъснато разширяваща се база данни, съставена от Националните здравни институти на САЩ, от януари са публикувани над 80 000 рецензирани научни статии за covid-19 и SARS-CoV-2. Около 10 000 още предварителни статии са публикувани на сървърите за предпечат, където Ингълс е съосновател – bioRxiv и medRxiv, както и на други места.
Друга база данни – “Covid-19 Research Project Tracker”, изброява над 5000 активни covid-19 проекта с инвестирани 2,2 милиарда долара в тях.
Усилията за изследване не просто са били големи, но и са били умни. Голяма част от този научен прогрес се ръководи от списък със задачи, съставен от Световната здравна организация (СЗО) през февруари. С потвърдени случаи в 28 държави, макар все още да не беше обявена пандемия официално, тя свика група от стотици експерти на 11-12 февруари, за да постигне съгласие за набор от приоритети в научните изследвания.

В публикацията, изготвената на 12 март – деня след обявяването на пандемията, се идентифицираха пропуските в нашите знания и се изготви пътна карта за попълването им. Според Алис Нортън, ръководител на Covid-19 Research Coordination and Learning Initiative, това е „безпрецедентен документ за подобряване на глобалното сътрудничество в научните изследвания“.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Пътната карта е разделена на девет основни области, всяка от които описва дълъг списък с неизвестни. По времето, когато беше съставена, за няколко спешни запитвания вече имахме някои отговори.
Известно беше, че причинителят на болестта е нов коронавирус и неговият геном е секвениран, докато пазарът в Ухан (Китай) е идентифициран като възможен епицентър, въпреки че оттогава това е поставено под съмнение. Някои основи на заболяването, включително неговия инкубационен период и R номер – средният брой хора, които заразеният човек продължава да заразява – също са били изчислени.
И все пак имаше още редица други ключови въпроси, като например: как се предава вирусът? Каква е смъртността? Каква е пълната гама от симптоми? Имат ли имунитет оцелелите? Възможна ли е ваксина?

Според Ланг, която не е част от екипа на СЗО, но следи пътната карта, много от тези спешни запитвания вече са отметнати. Знаем например, че вирусът се разпространява най-вече чрез въздушни капчици и аерозоли и се предава по-лесно на закрито. Също така разбираме, че повечето хора, които хванат вируса, не се разболяват, но все пак могат да го разпространяват, знаем че хората имат имунен отговор и така ваксината е осъществима, както и че няколко съществуващи лекарства помагат, но много други – не.

И все пак все още не знаем откъде точно е дошъл вирусът, как се влияе от температурата и влажността, колко дълго трае имунитетът, точната смъртност и кои мерки за обществено здравеопазване – като носене на маски и социална изолация – работят най-добре. Добавени са и някои частични отговори на някои нови въпроси, включително дългосрочното въздействие на заболяването върху здравето. Вероятно ще възникнат и други неочаквани въпроси.
Като цяло обаче напредъкът е похвален. „Пътната карта е съставена много рано“, казва Ланг. „Но точно това трябваше да направим.“ Е, засега добре, но все още ни предстои дълъг и труден път.

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.