Страбон, IX, 1, 15 сл. (С. 395 сл.)

15. Мунихия е хълм, подобен на полуостров, до който се идва по един малък провлак. Този полуостров е до голяма сте­пен хлътнал и изкопан както от самата природа, тъй и от чо­вешка ръка, за да може да бъде застроен с жилища. . . В под­ножието му са разположени три пристанища. Още от най-ста­ри времена хълмът Мунихия подобно на град Родос бил зао­биколен от стена и включвал в тази околовръстна стена Пирей и препълнените с корабостроителници пристанища, към които принадлежал и построеният от Филон оръжеен склад. Самият хълм Мунихия бил значително пристанище. То побирало не по-малко от 400 кораба, които атиняните били в състояние да стъкмят и изкарат. Със стените на Мунихия били свързани и подобните на бедра стени; това били четиридесет стадия дълги стени, които свързвали Атина с Пирей. Многобройните войни обаче бяха унищожили стената и крепостта на Мунихия и бяха свели Пирей до степента на едно малко селище, което се про­стираше [само] около пристанищата и около храма на Зевс Спасителя. В покритите помещения на този храм се съхраня­ват чудни картини, творби на най-знаменитите майстори, а от­критото му преддверие се краси от две статуи. Разрушени са тъй също и Дългите стени. Най-напред ги съборили лакедемон, ците, (През 404 г. пр. н. е., в края на Пелопонеската война) а след тях и римляните, когато Сула завладял Пирей и Атина след обсада. (През 86 г. пр. н. е., по времето на т. нар. Първа война на Рим с Митридат VI Понтийски.)

47. Кратко описание на Атина и на нейните забележителности

Страбон, IX, 1, 16 (С. 396 сл.)

Разбери повече за БГ Наука:

***

Самият град Атина представлява една скала всред рав­нина, която е обитавана навред наоколо. На тази скала се на­мира светилището на Атина и старият храм на Полиада, в който гори неугасващ светилник. Също и Партенонът се на­мира тук, който е построен от Иктин (Прочут атински архитект, който заедно със своя колега Каликрат построил Партенона.) и който е творба ща Фидий. Но след като се натъкваме на множеството възхвалени и прославени забележителности на града, не се решавам да дам тяхното подробно описание, за да не би моето съчинение да надхвърли поставените си цели.

Атина и Средна Гърция през III в. пр. н. е.

Хераклид, Пътни картини, I, 1—4

Откъсите, които даваме по-долу в български превод, са от съчинението на гръцкия автор от втората половина на III в. пр. н. е. на име Хераклид. Трудно е да се каже нещо за неговата личност освен това, че той е един от типичните даровити и образовани представители на пътеписната литература от късната елинистическа епоха, от която са се запазили твърде малко образци до наши дни.
Фрагментите от съчинението на Хераклид, което е било озаглавено, както изглежда, „Пътни картини“, са издадени напоследък заедно с подробен коментар и немски превод от Fr. Pfister, Die Reisebilde des Herakleides, Osterr Ak. der Wissenschaften, Sitzungsber., 227. Bd., 5. Abh. Wien 1951 стр. 12 сл
Българският превод е направен по текста, установен и възприет от Пфистер.
1. Оттук се отива към града на атиняните. Пътят е приятен и води изцяло през обработени поля, като предоставя на окото, гледка, която радва сърцето на човека. Градът [Атина] е съвършено сух и съвсем не е снабден с вода добре, като е прорязан некрасиво от криви улички, тъй като е построен в старо време. Повечето къщички не са особено скъпи и само малък брой от тях отговаря на по-високи изисквания. Едва ли някой чужденец би повярвал, че това е „градът на атиняните“. Не много след това обаче той ще се увери в последното. И наистина там се намират най-красивите неща на земята: театърът, който е забележителен, голям и предизвиква удивление; сетне великолепното светилище на Атина, отделено от света и заслужаващо да бъде разгледано. То е разположено над театъра и предизвиква голямо удивление у зрителите. После Олимпейонът, макар и завършен наполовина, но произвеждащ силно впечатление даже само със своя строителен план, той би станал импозантен, ако би бил завършен. По-нататък три гимназии: Академията, Ликейонът и Киносаргът, които са засети с дървета и потънали в зелена морава. Многобройни и разнообразни празненства; привлекателности за душата и различни развлечения на духа от страна на различни философи; изобилно свободно време за развлечения и непрекъснати зрелища.
2. Плодовете на земята са извънредно ценни и превъзходни по вкус, но по количество са малко оскъдни. Престояването тук на чужденците обаче е известно на всички и е в хармония с желанията и склонностите им, та ги кара да забравят глада, като насочва мислите им към това да живеят за удоволствие. Посредством зрелищата и забавите градът, що се отнася до простия народ, е нечувствителен спрямо глада и той кара този народ почти да забравя, че е гладен. За онези обаче, които имат пари, няма друг град, който може да се сравни с Атина по удоволствията, които той им предлага. А градът притежава още много привлекателности, тъй като съседните градове на Атина са всъщност нейни предградия.

3. Жителите на града са твърде способни в това да отрупват с големи почести всички хора на изкуството, като при всеки техен успех те ги обсипват с аплодисменти; едно чудно учение за хората, според което човекът се смята за живо същество, което може да бъде мамено.
4. От жителите на града едни са атици, а други — атиняни. Атиците се проявяват като извънредно бъбриви; те са коварни наблюдатели и винаги готови да доносничат по отношение на живота на чужденците. Атиняните пък са великодушни и откровени по характер, както и благородни пазители на приятелството. Обаче из града се суетят известен брой доносчици, които ограбват по изнудвачески начин пребиваващите временно в Атина богати чужденци. Истинските атиняни са строги и претенциозни ценители на художествените постижения и неуморни зрители.