Операциите срещу Сърбия (1914 – 1915)

Именно покрай Сърбия и Сараевския атентат пламва искрата подпалила големия пожар на световната война. Подкрепени и подтикнати от съюзниците си Австро-унгария и Сърбия решително встъпват във война една срещу друга, като постепенно въвличат и всички останали Велики сили, както и по-малките европейски държави в нея.

Трябва да се признае, че първоначално сърбите самоотвержено и доста ефективно се отбраняват срещу настъплението на по-модерната австро-унгарската армия. Но е добре да се уточни и друго. Обикновено подчертавайки своя героизъм те изтъкват това, че Австро-Унгария имала в пъти по-голяма територия и население от Сърбия, както и доста по-мощна индустрия и възможности за снабдяване. Това е така, но трябва да се отчетат и другите също толкова важни фактори. Австро-Унгария се готви за война на Източния фронт срещу Русия, според първоначалния план именно тя трябва да изнесе тежестта на този фронт на свой гръб и съответно основните й сили се насочват натам. Отделно впоследствие се налага и към Румъния и Италия да се изпратят крупни сили.

Така че реално през кампания за 1914 г. по цялото протежение на Балканския фронт се бият сравнително съизмерими сили вариращи между 200-300 000 войници и от двете страни.
Колкото до ресурсите на храни и боеприпаси, действително сръбските са далеч по-скромни, но през ноември 1914 г. от Солун започват да им идват доставките пратени от Антантата, което дава възможност на изтощената им армия да удържи и дори да започне контраофанзива.

Освен, че мотивацията за бой не е като сръбската и етническия състав на австро-унгарската войска е прекалено пъстър. Голяма част от войниците дори не говорят немски или унгарски, като част от тези със славянски произход симпатизират повече на сърбите отколкото на Австро-Унгария, поради което и дезертьорствата не са рядкост.

 


РЕКЛАМА:

***

Първата офанзива на австро-унгарците е успешно задържана и отбита от сърбите. При втората през р. Дрин австро-унгарците изтласкват сърбите, напредват в дълбочина, като превземат и Белград. Но главнокомандващият ген. Потьорек се подвежда, че отстъпилите от столицата си сръбски войски бягат и са изтощени до крайност, поради което хвърля армията си в незабавно преследване за да ги доразбие, без да държи сметка за оголващите й се флангове. Сърбите обаче отстъпват смятайки да се прегрупират за ответен удар и за тяхно щастие точно тогава от юг пристигат жизнено важните за тях доставки (главно от Русия и Франция), които буквално спасяват на прага на идващата зима гладната, дрипава и останала без муниции сръбска армия.

Непредвиденият от австрийците приток на ресурси и успешното прегрупиране на врага водят до контраофанзива на сърбите, които успешно ги изтласкват, макар и на свой ред да пропускат възможността за преследване и доразвиване на успеха си. След тези неуспешни акции австро-унгарците се отказват от по нататъшни опити за атака на този фронт. Източният фронт и новоткритият Италиански фронт ги принуждават да изтеглят войските натам, така че срещу сърбите оставят само 2 армейски корпуса в дефанзивни позиции.

 

 

Когато обаче през есента на следващата година германците и българите нападат Сърбия, нещата коренно се променят. На 7 окт. 1915 г. Германските войски с известни австро-унгарски части, форсират Дунав и Сава под прикритието на мощен артилерийски огън и за 2 дни овладяват Белград. Стоящите срещу тях сръбски войски започват отстъпление на юг стремейки се да изтеглят поетапно фронта на по-задни позиции, в очакване откъм Солун да пристигнат обещаните й от Антантата подкрепления. Българските войски нападат Сърбия на 14 окт. 1915 г. в две основни направления по фронтът представляващ цялата тогавашна българо-сръбска граница – от Тимок до Струмица (близо 400 км). От другата страна на границата – срещу българската 1-а армия (ок. 145 000 души, 440 оръдия и 108 картечници) стоят Тимошката войска на ген. Гойкович (2 пехотни дивизии и 1 отряд от 9 батальона – 49 000 души и 88 оръдия.), разположена от Тимок до Княжевац и на юг от нея – 2-а Сръбска армия на ген. Степанович (3 пехотни дивизии – 44 000 души и 80 оръдия) – общо ок. 93 000 души, 168 оръдия и 94 картечници.

А зад тях – части от изтеглящата се на юг 1-а Сръбска армия, образуващи дивизионна група от 3 пехотни дивизии, командвани от ген. Милич, които също се бият против настъпващите български войски след изтеглянето на сърбите зад Морава. Включвайки и тях към бройката, защото взимат участие в боевете, балансът на воюващите сили в този участък е общо взето равен.

Първоначално българското настъпление тръгва бавно и изостава от сроковете поради ред затруднения с неблагоприятния терен и климатични условия. Но въпреки това и въпреки отпора на граничните ариергарди, до 14 окт. Българските войски влизат в Зайчар, Княжевац и Пирот. До 20 окт. сръбските войски са напълно изтласкани от граничната зона и се изтеглят към Нишкия укрепен район.

 

На 21 окт. 9-а Плевенска дивизия заедно с части от 1-а и 8-а дивизия достигат до редутите на Ниш (където се е изтеглило правителството след падането на Белград) отбранявани от Тимошката, Моравската и Шумадийската дивизия. Пробивът е направен от 8-а дивизия откъм вр. Калафат и на следващия ден части от нея влизат в Ниш. Самия крал Петър става свидетел на боевете и поражението на своите войски и заедно с щаба си и министрите се налага да се спасяват оттам с бягство към Прищина.

Българските и германските войски се съединяват при Криви вир.
В резултат на тройната офанзива сръбската армия понася катастрофални поражения, губейки близо 1/3 от състава си (40 000 убити и 60 000 пленени). Отваря се възможност за обкръжаване и унищожаване на остатъка й, но след като германците установяват сухопътната и речната връзка с Турция забавят настъплението, изтеглят част от силите си и се задоволяват с фронтално преследване на врага.

Всички сръбски сили отстъпват на югозапад към Косово.

 

Българските войски влизат в Македония на 14 окт. 1915 г., отхвърляйки успешно съпротивата на сръбските гранични отряди, но съпроводени със същите природно-климатични проблеми както и на север – придошли реки и снежни виелици по високите плата. До 20 окт. след като преодоляват сръбската отбрана на Страцинската позиция 3-а Балканска дивизия влиза в Куманово, а 7-а Рилска дивизия – във Велес, тържествено посрещнати с цветя и песни от населението. След кратък бой на 22 окт. 24-и Черноморски полк от 3-а дивизия влиза победоносно в Скопие. Навсякъде сръбските отряди отстъпват, като най-сериозен отпор дават при Струга, но на 26 окт. след ожесточени престрелки на предмостието и по улиците на града са прогонени и бягат към албанските планини. Конните разезди насочени към Удово с цел да прекъснат жп линията в този участък обаче са принудени да се изтеглят след като се натъкват на прииждащите от юг войски на Антантата – 38 френски батальона (ок. 56 000 души). При така създалата се ситуация се налага 2-а армия да бъде разделена за бой на два фронта – на север срещу сърбите и на юг срещу французите и англичаните, чието настъпление успешно възпира. 

 

 

Въпреки лошите атмосферни и теренни условия пред нас, солидните сръбски отбранителни рубежи и отвличащите атаки на англо-френските войски от юг, само 3 седмици след началото на българската офанзива целия фронт на сръбските войски се разсипва и те навсякъде се обръщат в отстъпление. Същото се случва и със северните им армии, опитващи се да спрат австро-немската офанзива.

След завземането на Тетово от българите, една колона от 3 батальона с планинска артилерия прави опит да прекоси непристъпната Шар планина за да излезе в гръб на сърбите при Прищина, но снежните виелици и затрупаните проходи провалят акцията, последвалите нови опити се пропадат до един поради същите причини. Когато Северната група на 2-а армия все пак излиза в полето южно от Прищина, освен че моментът вече е изпуснат, тя и няма достатъчно сили за подобно нещо. 3-а и 7-а пехотни дивизии плюс незначителни подкрепления водят боеве срещу Тимошката войска, Моравската І, Брегалнишката и Вардарската дивизия. Така че в началото на Северната група им се налага дори да се отбраняват, когато сърбите притиснати от основната маса на войските на централните сили от север се опитват да направят пробив на юг при Гиляне, но и техния опит пропада на свой ред. Въпреки яростните контраатаки, в отчаян опит да се спасят към Македония, сърбите не успяват да пробият през Северната група на 2-а армия, която решително ги отбива. Паралелно с това от изток войските на 1-а българска армия с масивен щурм превземат Прокупле и започват постепенно да изтласкват сърбите на запад. На 23 ноември без да срещнат особена съпротива конни полкове от 9-а Плевенска дивизия влизат победоносно и в Прищина. А на 29 ноем. 3-а Балканска дивизия взима Призрен с бой. Само ден по-рано града позорно напускат на коне крал Петър, престолонаследникът Александър, министър председателят Н. Пашич и руският посланик. В плен падат към 30 000 души и 200 оръдия.

С това сръбските войски са окончателно разгромени в най-голямата от всичките битки състояли се на Косово поле. Започва тяхното бягство към единствения останал възможен изход – Албанските планини. Навсякъде след оттеглящата се сръбска войска остават огромни ивици от трупове на хора и коне, захвърлени в реките оръдия, архиви и изгорени автомобили.

 

Кампанията през 1915 г. на Балканите завършва с пълен разгром на сръбската армия, нейното бягство от страната, заедно с това на кралския двор и правителството. И практически с унищожаването на Сръбската държава. България взима своя реванш за 1913-а и взима Вардарска Македония заедно с Източна Сърбия.

Остатъците от сръбската армия обаче са спасени, преустроени и превъоръжени от могъщите им съюзници и изпратени на новообразувалия се Солунски фронт отново да воюват срещу нас и занапред.

Спасени са и обърнатите в бягство англофренски войски със заповед от немския щаб за спиране на българската офанзива. Въобще заради решенията на немския щаб са пропуснати реални възможности за пълно унищожение на сръбската армия и прогонване на англо-французите от Балканите. Но това е третостепенен фронт за германците и с оглед на цялостната стратегическа обстановка те взимат за приоритет другите два, както и усилията за привличане на Гърция на тяхна страна. Поради това и българите се налага да платят своя дан за облекчаването на Западния фронт – задържайки крупни сили на Антантата на Македонския фронт в продължение на дългогодишни и крайно изтощителни окопни боеве.


Европейска нощ на учените 2022 г.: