Направи дарение на училище!

Автор: Дилян Тотев

При хората съществува следната особеност. Те отдават по-голяма важност на информацията, когато тя представя негативния полюс на дадена тема. Много хора биха пренебрегнали информация, която им посочва ползите от дадено нещо. В същото време, ако темата показва вредите от липсата на същото това нещо, хората ще бъдат по-склонни поне да хвърлят едно око, за да избегнат евентуалната опасност.

В тази статия ще използвам този негативно ориентиран подход. Главен фокус ще бъде описването на основните вреди, съпътстващи нежеланието, страха, мързела на човек да (о)познава себе си.

Преди това нека разгледаме накратко самопознанието като феномен и някои условия за неговото реализиране.

Самопознанието може да се разглежда като процес на опознаване на собствената си същност и едновременно с това – резултатът от този процес. Самопознанието ни – като резултат, е необходимо за самопознанието като процес, както и обратното.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Във всяка област с колкото повече и по-достоверна информация разполагаме, толкова по-интелигентни решения можем да вземаме. Същото важи и в сферата на самия себе си, на своя вътрешен свят и живот. Затова колкото по-обширно, дълбоко и адекватно е самопознанието ни, толкова по-добре можем да се управляваме и грижим за себе си. Също така и да привличаме и разпознаваме по-лесно подходящите за нас хора, с които да споделяме частици живот.

Най-важните предпоставки за добро себепознание са: активен целенасочен живот, умение за учене от опита, наличие на достатъчно време и лично пространство за работа със себе си, т.е. – разговори със себе си, учене от себе си, споделяне със себе си. За тях е нужно спазването на принципите смелост, искреност, воля, постоянство, благодарност, любознателност и др.

В колкото повече и по-разнообразни ситуации участваш, толкова повече възможности имаш за развитие, учене, трениране и себепознание.

Стремежът към учене от опита си (включващ съответната нагласа и навик) е незаменимо условие за опознаването, обогатяването и подобряването на себе си. Повечето хора трупат множество разнообразни преживявания, но след това не правят нищо друго с тях, освен от време на време да си ги припомнят и споделят с другите. Така те се лишават от ценна информация и поуки, които могат да се извлекат от преживяното. Някои случки изглеждат така, сякаш няма какво толкова да научиш от тях за себе си и за живота, но това е просто една от илюзиите на хората, които съдят за нещо, което лично те не (успяват да) реализират.

Редовното (целенасочено) преразглеждане и анализиране на преживяното те прави по-наблюдателен и по-способен да извличаш полезна информация и уроци в сравнение с другите, които просто изживяват случките и като заместител на анализите и разсъжденията предъвкват отново и отново мислите и чувствата си, без да достигат до нищо ново. Редовната работа със себе си те прави по-жив, по-мобилизиран, непрестанно подобряващ се. Така започваш да виждаш и множеството връзки между нещата и процесите в реалността (в и около теб), да правиш полезни аналогии и да придобиваш една доста по-адекватна представа за себе си и живота. Чувстваш се по-дълбоко свързан с Цялото, по-хармоничен и уравновесен.

Затова количеството на преживяванията не е правопропорционално на опитността и себепознанието на човек, тъй като има и междинна променлива – ученето от опита. Тя от своя страна зависи много от умението на човек да се поддържа съзнателен (вместо на автопилот), да мисли аналитично, да прави аналогии и най-важното – да бъде смел и искрен със себе си.

Тъй като има хора, които винаги успяват да възприемат нещата някак си преувеличени, ще направя важно уточнение. Тази работа със себе си в никакъв случай не значи вманиачено и непрестанно анализиране на всичко случващо се в и извън теб. Преразглеждането на преживяното и ученето от него е най-добре да се прави вечерта след изминалия ден, но и един път на два или три дни не е лош вариант, стига човек да има добра памет.

Всеки иска да получава от другите внимание, разбиране, грижа, уважение, а понякога се опитва и той самият да ги раздава. Малко са обаче хората, които се сещат, че най-важно за живота и всички взаимоотношения е на първо място ти самият да си даряваш това добро, емпатично отношение. Ако можеш да го правиш със себе си, ще ти е много по-лесно да го прилагаш и с другите. И по законите на живота ти самият ще го получаваш в много по-голяма степен.

И така, нека преминем към основните вреди, които човек внася в живота си (в себе си), когато се откаже да опознава истински себе си.

* По-наивни и ограничени познания за човешката същност, податливост на илюзии.

Колкото повече си успял да опознаеш (от) собствената си същност, до колкото повече свои психични кътчета си се докоснал (осветил си ги), колкото повече от своята противоречивост, многопластовост и полярност си изживял, толкова по-добра представа придобиваш изобщо за човешката същност, психика, личност, поведение, индивидуалности, потенциал. И обратно – колкото по-ограничено себепознание притежаваш, толкова си по-склонен да възприемаш и другите като по-ограничени, повърхностни, лесни за опознаване, отколкото са всъщност. Много хора лесно отхвърлят, пренебрегват, омаловажават неща, които не могат да видят, разберат и оценят. Това, разбира се, не прави тези неща по-малко важни или реални. В този ред на мисли слабото самопознание те предразполага да ставаш роб и на множеството илюзии в психосоциалната сфера.

* Затруднена обективност на познанието и рационалното за сметка на завишена субективност и ирационалност.

Когато човек бяга от пълноценно и искрено общуване със себе си, когато съзнателно или несъзнателно прикрива и изопачава истината за себе си, опознаването на реалността (вън и вътре) придобива един лъжлив характер, силно повлиян от вътрешните емоционални импулси. Рационалното и обективното у него отслабват за сметка на ирационалното и субективното. Разбира се, всеки човек е обречен да бъде субективен в някаква степен, но тази субективност при някои е прекалено завишена и води до значително изкривяване и затрудняване на познавателните процеси (особено в личния и социалния живот). Който има смелостта, волята, постоянството да бъде честен и (доколкото може) безпристрастен относно своята личност, той ще бъде и по-критичен, съзнателен и адекватен в контакта си с външния свят. Напротив, страхът на човек да опознае своята същност води до непрестанно съзнателно или несъзнателно изопачаване и потискане на собствените възприятия, анализи и поведение.

* Трудности и ниска надеждност в предвиждане на собственото поведение и целеполагането.

Колкото по-слабо познаваш себе си, толкова по-трудно и ненадеждно ще бъде предвиждането ти за това как би постъпил в различни ситуации. Ограничените и прекалено субективни представи, анализи и предвиждания за себе си провалят и процеса на целеполагане, който изисква да можеш да отсяваш истински нужното за теб от неспирните капризи на Егото, както и това да знаеш в общи линии предела на своите възможности, умения, силни и слаби страни.

* Повече защитни механизми, съдене, критикуване и агресивност.

Психичният апарат като всяка самоподдържаща се система има своите защити – т.нар. психични защитни механизми (проекция, изтласкване, отричане, регресия, компенсация, рационализация и др.). Тук няма да разглеждаме темата в подробности. Който иска да научи повече, може да прочете за тях от А. и З. Фройд или Чарлс Бренър („Увод в психоанализата“), както и от други по-съвременни източници. Най-просто казано защитните механизми изопачават или потискат това психично съдържание (и изобщо информацията), което би причинило на личността вътрешен конфликт, стрес, тревога, страх, погнуса (от себе си). Следователно психичните защити не допускат до съзнанието опасните мисли, емоции, представи, фантазии в техния автентичен вариант, с което поддържат относително спокоен емоционален климат на вътрешния ни свят. Тази тяхна функция обаче вкарва Аза в самозаблуди и илюзии, с което се изкривява и ограничава себепознанието. По принцип тези процеси протичат автоматично и личността не ги осъзнава в момента на протичането им. От друга страна един по-осъзнат и добре познаващ себе си човек може да улови някои ефекти от защитните механизми на момента или по-късно в ретроспекция.

Много често срещан защитен механизъм е проекцията. При него Азът вместо да осъзнава и приема своите нежелани черти, желания, фантазии, мотиви, ги прехвърля (проектира) във външния свят, главно върху хората. Така човек вижда у другите собствените си негативни личностни характеристики и се самозаблуждава, че са техни. Обикновено човек е и доста критичен към тези уж чужди личностни особености. Хората са склонни лесно да стават агресивни и съдещи към този, в когото разпознават несъзнаваните си личностни особености. Та, колкото по-повърхностно и рядко човек се труди да се опознава (и подобрява), толкова повече проекции (и други защити) използва. Това увеличава у него тенденцията към импулсивност, неуравновесеност, враждебност, когато се докосне до нещо (неосъзнато като) свое, отразено в другите.

Не случайно Юнг е казал: „Всичко, което ни дразни в другите, може да ни помогне да разберем себе си.“

* Обидчивост и чувствителност.

Колкото по-слабо познаваш себе си и използваш повече защитни механизми, толкова по-чувствителен ставаш. Тук трябва да изясним за каква чувствителност става дума. От една страна психичните защити имунизират срещу потенциално опасни за вътрешния ни живот въздействия, като предотвратяват появата на фрустрация и силни негативни емоции. По-този начин човек става в известен смисъл по-слабо чувствителен (емоционално) към някои въздействия. От друга страна обаче изкривената или потисната информация за себе си (най-общо казано) продължава да стреми към изява, към придвижване в съзнанието. Човек става по-чувствителен, импулсивен, неуравновесен, когато нежеланото психично съдържание, което крие от себе си, бъде засегнато от някакъв дразнител. Ако спориш с някого, казвайки му спокойно, че проявява неразбиране и съдене (например), но той не осъзнава това за себе си, вероятно ще стане лесно избухлив, обидчив и в крайна сметка може да обвини теб в тези черти (проекция).

Затова, когато човек не познава достатъчно добре себе си, той лесно се обижда и наранява по някои специфични теми, които избягва да осъзнава. Обратно, човек, който има смелост и воля да бъде искрен със себе си и другите, трудно може да се обиди, когато му кажеш нещо негативно за него. Той по-скоро приема всяко мнение и критика като полезна обратна връзка, която да преразгледа, анализира и обсъди с теб (или сам) с цел да опознае още по-добре същността си.

* Предразположеност към повече междуличностни конфликти и трудности в намирането на близки хора.

От всичко казано до тук можем да заключим, че хората с повърхностно себепознание лесно влизат в междуличностни конфликти и са склонни да търсят грешките и негативното почти изцяло в другите (и света), но не и у себе си. Това е логично. Който не проявява искреност, смелост, готовност за признаване пред себе си, много трудно ще ги проявява в контакта си с другите хора. Такива хора обикновено трудно изслушват някого докрай или ако външно се правят, че слушат, то вътрешно просто отричат и омаловажават казаното, което не им харесва. Така те бранят своите илюзии за себе си.

Освен всичко казано, слабото себепознание силно затруднява човека в намирането на подходящи за него хора. Това е като да идеш в ресторант с огромно меню и да искаш да избереш нещо, което би ти харесало, но да не знаеш какво всъщност искаш и обичаш, как би реагирал на един или друг вкус.

* Фрагментирано и едностранчиво възприемане.

Човек никога не е само добър или само лош за каквото и да става дума. Той носи у себе си и преживява всички принципи с техните два полюса, които се проявяват по различен начин в хода на живота. Понякога си нежен, понякога по-грубоват. Понякога си мекушав, друг път си твърд и категоричен. Понякога си много забавен, друг път не можеш да кажеш нищо оригинално. Понякога си учудващо смел, друг път, без да знаеш защо, се плашиш от нещо уж нормално. В някои сфери си професионалист и знаеш много, в други си кръгла нула. Това е нормално и няма как да бъде по друг начин. Да отричаш, че преживяваш и двата полюса на даден принцип е огромно самозаблуждение и често срещана илюзия при хората. Обикновено те си избират единия полюс и заклеймяват противоположния като нещо лошо и неприемливо. Това често прераства в мания да се изживяваш като винаги прав (безгрешен), винаги успешен, винаги всезнаещ, винаги интересен, което води до много повече вреди, отколкото реални постижения. Освен това те прави и отблъскващ за околните.

Именно защитните механизми се включват тук и помагат на човек в болния му стремеж да изживява само едната от двете страни на себе си. Така той възприема някак фрагментирано, повърхностно, едностранчиво реалността у себе си и другите. Това в крайна сметка води до значително ограничаване на личностния растеж и живота в неговата пълнота и красота!

Въпреки всичко казано обаче, не трябва да приемаме защитните механизми като нещо вредно. Те са важен и полезен компонент на психичния апарат. Ако човек на съзнателно ниво действа смело, искрено, интелигентно, то при него няма да е толкова нужно включването и поддържането на защитни механизми. В обратния случай обаче защитната система действа постоянно и усилено, като го отдалечава от реалността и в крайна сметка хаби много от енергията му.

* Склонност към бързо омаловажаване и отричане на Цялото, заради неприемане на някой негов аспект.

Тази тенденция важи както по отношение на хората, така и по отношение да идеи. Слабо познаващият себе си е склонен да се откаже от контакта си с друга личност и да омаловажи нейната ценност и уникалност, когато тази личност е носител на нещо, което той не одобрява. Тук не става дума да се откажеш да общуваш с човек, защото например виждаш неговите ценности и действия като твърде неморални. Когато човек не осъзнава и не приема нежеланото, което носи в себе си, когато бяга от единия полюс на някой принцип, той е особено критичен, когато срещне тези неща у другите. Той реагира преувеличено на чуждите недостатъци и бързо се отказва от хората. Така се справя с опасността в тях да види това, което той притежава и крие от себе си.

Образно казано този човек вижда роза, заявява, че е грозна и бяга от нея, само защото тя има бодли или някое друго изсъхнало цветче! Същото важи и за отвореността (толерантността) и приемането на различни от своите идеи. Тук слабо познаващият се отново проявява завишен консерватизъм и механично отрича всичко, което би внесло промени във вече изградения му светоглед и образ за себе си (Аз-образ).

* Предразположеност към и формиране на различни физически симптоми.

В психотерапията и медицината отдавна е известно, че проблемите от психоповеденческо естество могат да се трансформират (соматизират; soma –тяло) в най-разнообразни физически симптоми и заболявания. Всичко, което преживяваме в психиката си, винаги има и свой невробиологичен корелат в тялото ни, т.е. изживяваме го и в своята телесна сфера, било то незабележимо или слабо/силно забележимо. Детекторите на лъжата измерват именно това – някои физиологични показатели, породени от психичните процеси. Щом една обикновена краткотрайна емоция може да внесе в тялото ни големи промени, то няма нищо чудно, че значимите и често повтарящи се психоповеденчески отклонения от хармоничното могат да нанесат тежки вреди върху тялото ни. В този смисъл всеки физически симптом носи конкретен смисъл и послание за личността и е ценен инструмент за самопознанието и себеусъвършенстването! Тази тема е отлично и подробно разгледана в книгата „Болестта като път“ (Далке и Детлефсен).

Колкото по-добре преработваме опита си и се стремим към искреност, хармония и себепознание, толкова повече се приближаваме към здравето и се предпазваме от различни заболявания. И обратно, колкото по-немарливо и невежо се отнасяме към вътрешния си свят, толкова повече ще се налага организмът ни да ни отправя забележки и съвети чрез тялото…

Ще спра до тук с описването на вредите от недостатъчното и посредственото самопознание. Със сигурност могат да се изброят още, но тези са най-съществените и са достатъчни да накарат човек да се замисли по темата.

Всяко едно подобрение в живота ни изисква на първо място разширяване на себепознанието и специфичен тип промяна в себе си. Външната среда винаги съответства (и откликва) на състоянието на нашето същество. Тази вечна закономерност може да бъде изразена на различни нива и чрез много научни закони (от физическите до психосоциалните).

Човек представлява много повече от това, което съзнателно знае и предполага за себе си. Той съдържа в себе си треви, дървета, пънове, цветя, семена и кълнове на всякакви психични процеси. Свикнали сме да ги оценяваме по координатите добро-зло, приемливо-неприемливо и съответно да крием, изопачаваме и потискаме тези, от които ни е страх, които не искаме да имаме и които не искаме другите да знаят. Тази стратегия не е особено разумна и както видяхме може да доведе до различни вреди. По-разумен и здравословен подход е да приемем, че винаги ще се намираме някъде между двата полюса на реалността. Всяко едно прекаляване с единия полюс или опит за потискане на противоположния нарушава цялостната ни хомеостаза, хармония, единство и здраве. Такова неравновесно положение трудно се поддържа в дългосрочен план и винаги води до различни здравословни и житейски проблеми. Полюсите страх, агресивност, ревност, слабост, незнание не са по-добри или по-лоши от техните противоположни. Каквото и да правиш винаги ще ги реализираш в някаква степен. Важното е да не ги потискаш или прикриваш, а да намираш начини да ги изразяваш здравословно, конструктивно, умерено!

По същия начин всички наши и чужди слабости, недъзи или невежество по различни въпроси не са нещо лошо, което трябва да се крие или да бъде повод за страх, критика, агресия. Все едно да се чувстваш глупав, нищожен, лош, защото не можеш да решиш една задача по математика и да търсиш начини да прикриеш това. Такова поведение е напълно безполезно и вредно. Животът е едно училище с безброй уроци и задачи. Най-нормалното нещо е човек да бъде винаги в състояние на незнаене на различни неща и да греши. Това е начинът, по който се учи и подобрява. Същото важи за опознаването на своята същност. Човек трябва да има волята, смелостта и честността да признава, споделя, развива и усъвършенства своята природа, а не да лъже себе си и другите, слагайки различни маски и използвайки механизми за криене и изопачаване на реалността.

Използвани източници: самопознание, живот и учене от опита. 🙂

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!