Опасностите от дезинформация и пренебрегване на малцинствата по време на пандемия

Стихийно развиващата се коронавирусна пандемия принуждава правителствата и здравните власти да действат бързо. Но често медицинските съвети и молбите за помощ са възпрепятствани от езиковите бариери и дезинформацията онлайн. Подобряването на комуникацията в частност на уязвимите общности се превърна в една надпревара с времето.

Пандемията доведе до такива мерки, че вече на приблизително половината от световното население, е наредено от техните правителства да останат у дома. Активността в социалните медии скочи значително при тези обстоятелства. Използването на услугата за съобщения във Facebook се увеличи с повече от 50% в най-силно засегнатите страни, а ежедневната употреба на Twitter – с 23%.

 

Но целият този увеличен трафик може да предизвика и негативни ефекти. Според доклад на OECD за 2018 г. по-широкият достъп до интернет всъщност е засилил дезинформацията. Докладът установява, че дезинформацията обезценява експертната информация и може да има “опустошително“ въздействие върху обществения ред, докато правителствата се борят да коригират слуховете.

 


РЕКЛАМА:

***

“Мисля, че един от проблемите със социалните медии е, че те са напълно неконтролирани по време на такава криза“, казва професор Харит Алани от Института Knowledge Media, Open University (UK). “Несигурността около коронавируса означава, че хората могат да станат жертва на дезинформация онлайн”, казва той. “Има тенденция дезинформацията да се изгражда около пропуските в нашите знания или да се основава на определени емоции и страхове. Хората започват да спускат все по-ниско бариерата пред това, в което вярват при нормални обстоятелства.“

 

Някои от фалшивите истории за коронавируса, на които проф. Алани е попадал, включват: пресен чесън като лек, че комари били предавали болестта, че вирусът умирал при температура над 25 градуса или е създадено от човека биологично оръжие.

“Повечето хора не разбират, че вирусите еволюират непрекъснато, което им позволява много бързо да се разпространяват по този начин, и предпочитат по-лесно обяснение, като например, че е направено от човека“, обяснява професорът.

Той предупреждава и, че не цялата невярна информация е лесно опровержима. “Опасността се състои в това, че ако хората им вярват, те вероятно няма да предприемат някои други предпазни мерки, които са истински ефективни.“

 

Проф. Алани и неговият екип събират фалшиви истории за Covid-19, като част от проект на Европейската комисия на стойност 47.5 милиона евро за овладяване на пандемията. Екипът работи по проект, наречен HERoS, който разглежда как определени градове и държави от Азия и Европа се справят с пандемията, когато става дума за комуникация с обществеността. Проектът цели да установи как може да се подобри ефективността на антикризисните действия.

Екипът му използва автоматични алгоритми, за да засича съдържания, свързани с коронавирус в социалните медии, и да ги сравнява с надеждни, базирани на факти източници, като Световната здравна организация.

Проектът има за цел да позволи на проектантите и учените да проследяват по-бързо как циркулира дезинформацията в хода на пандемията. Той също така разглежда как различните правителства се опитват да се справят с дезинформацията, свързана с коронавируса, като например възобновената от Великобритания кампания „Don’t Feed the Beast“ и специалната работна група към нея. Д-р Алани се надява, че проектът ще предостави повече доказателства за ефикасността на подобни политики за спиране на дезинформацията.

Алгоритмичните инструменти са разработени от проф. Алани като партньор в проекта Co-Inform и са създадени, за да помогнат на гражданите, журналистите и проектантите да се борят с дезинформацията. Пандемията, според него, показва необходимостта от повишаване на “информационната грамотност на хората“.

Проектът работи с благотворителни организации за проверка на факти като организацията FactCheckNI от Северна Ирландия. Алгоритъмът на Co-Inform може да забележи както дезинформация онлайн, така и бързо да обясни защо тя е подвеждаща или грешна.

Проектът вече пусна предварително уеб приложение, наречено MisinfoMe, което позволява да се засече дезинформация, свързана с акаунт в Twitter. Той също така разработва плъгин за уеб браузър, който ще предупреждава хората, че сайтът или връзката идва от ненадежден източник.

В предишен проект, наречен COMRADES, екипът на проф. Алани също е разработил алгоритми за автоматично откриване на полезната информация от социалните медии по време на кризи. 

Партньор по проекта е екип от университета в Шефилд, Великобритания, който разработи алгоритъм за проверка на истинността на слуховете за публикации в социалните мрежи по време на кризисна ситуация. За алгоритмите, достъпни на уебсайта на проекта, вече са направени заявки от множество агенции, казва той.

 

Въпреки че алгоритмите на COMRADES са многоезични, те могат да бъдат възпрепятствани, ако в дадени страни бъдат пренебрегнати жителите, говорещи неофициален език. 

“Това, което се наблюдава по време на криза, е, че съдържанието или съобщенията идват от хора на много различни езици, дори в една и съща държава“, каза проф. Алани.

Шарън О’Брайън, професор по преводачески изследвания в университета в Дъблин (Ирландия), казва, че в световен мащаб малко кризисни политики признават, че комуникацията трябва да бъде на повече от официалните езици, за да се достигне бързо до мултикултурното, многоезично население на дадена страна.

“Навременната и точна комуникация трябва да я има и на език, който може да бъде разбран от малцинствата във вашата страна“, казва тя.

Шарън и екипът на проект, наречен INTERACT, изследват как страните общуват с уязвимите културно и езиково разнообразни общности по време на криза. Те включват мигранти, бежанци, туристи, общности с жестомимични езици и хора в командировки. Екипът й бе консултиран от служители в Ухан в края на януари, за да се увери, че спазва най-добрите практики за чуждестранни граждани в града.

Тези практики включваха набиране на студенти-преводачи от местни университети и обвързване с посолства, които да помогнат при превода. За видеоклиповете с публична информация бяха изготвени субтитри на няколко езика.

Според нея европейските страни не са превели навреме медицинските си съвети за езиковите малцинства в хода на пандемията. 

Значението на официалните съвети също може да се загуби, ако се преведе буквално. “С Covid-19 започваме да чуваме мнения, че “социално дистанциране” не е понятие, което лесно може да се превежда за други култури“, казва тя, обяснявайки, че терминът англофон например става нееднозначен сред неанглоезичните култури, които редовно се социализират колективно.

Ако хората не разбират съобщенията, казва проф. О’Брайън, има по-голяма вероятност да се заразят с вируса и да го разпространят. За това неадекватният превод излага на риск много хора от мултиезичния пейзаж на Европа.

 

Правителството на Полша например, пропусна в техните преведени документи да отбележи факта, че тестването и лечението на коронавирус е безплатно и за чужденци. Лекарите в страната бяха помолили правителството да публикува тази информация. Езиковата бариера попречи и на един бангладешки мъж да получи помощ, след като се обади на спешните служби в Мадрид, Испания. По-късно той умря в дома си. В Германия пък активистите заклеймиха липсата на официална информация на немски жестомимичен език.

 

Проектът на проф. О’Брайън разгледа официалните насоки за реагиране при извънредни ситуации на Ирландия, Обединеното кралство, Съединените щати, Япония и Нова Зеландия, за да види какви многоезични политики за комуникация при кризи са най-добре обслужващи имигрантските и бежанските общности. Една от целите на проекта беше да покаже кои политики ускоряват комуникацията между първите респонденти и търсещите помощ.

От петте проучени държави, според Шарън, САЩ са разработили най-напредналата политика за преводи при кризи. Министерството на вътрешната сигурност на щатите, което отговаря за оказване на помощ при бедствия, разполага със списък на преводачите, които могат да бъдат извикани при спешни случаи. “Това беше най-добрата практика, която срещнахме“, казва тя.

За разлика от там обаче, неподготвените здравни власти в Европа се борят за преводачи по време на криза. Подходът на дадена държава зависи от това колко зрели са техните преводачески лобита и правила.

Тя дава примера на Ирландия, чиято липса на преводаческа политика доведе до ситуации, в които болници и адвокати се обръщат към членове на семействата, дори деца, да превеждат. Това се случва регулярно, а не само във времена на криза, припомня тя. “Ситуацията, предполагам, се влоши сега, когато коронавирусът в болниците ескалира“.

 

Етични проблеми възникват и когато неподготвени хора са помолени да превеждат, понеже някои от тях може да видят или да чуят там неща, за които не са подготвени и това да ги изложи на голям стрес.

Проф. О’Брайън отбелязва, че общностите на глухонемите могат да бъдат едни от най-уязвимите в криза, тъй като езикът на знаците често се споменава само протоколно при реагирането в извънредни ситуации. Но тя отбелязва, че все пак ирландското правителство е въвело добра услуга за устен превод за глухи хора.

 

Според Шарън машиналните преводи могат да променят точния смисъл на посланията и затова трябва да бъдат разработени специални подходи за местните езици преди следващата криза.

Проектът наскоро публикува собствени видео ръководства “Превод 101“, разработени заедно с новозеландския Червен кръст, за всички доброволци от общността относно основите на превода и взаимодействието с буквалния превод.

“Това е предназначено за организации, за които знаем, че молят хора без никакво обучение да превеждат в кризисни ситуации“, казва проф. О’Брайън. Тя се надява доброволците да изготвят субтитрите на съдържанието на курса за техните собствени езикови общности.

 

“Ако успеем да стигнем до момента, в който преводът не е мисъл, която ни хрумва впоследствие, а е част от планирането на стратегията и интегрирана част от политиката за комуникация при кризи, смятам, че бихме направили голяма крачка напред.“

 

Източник: horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров


Европейска нощ на учените 2022 г.: