Най-достоверните и богати писмени извори за историческото развитие на  Гърция през „героическата епоха“ са безспорно „Илиада“ и „Одисея“,  които в древността, а и досега се приписват на слепия певец Омир. Като  един от най-характерните паметници за старата родово-племенна  организация на гръцкия обществен строй може да се смята значителна част  от II песен на „Илиада“, от ще черпим информация в няколко наши броя.  Особено съществени за разбирането на тези откъси са следните мисли на  Енгелс: „В гръцкия строй от героичния период виждаме още в пълна  сила-старата родова аристокрация, но виждаме и началото на нейното  подкопаване.“
При подбирането и подреждането на останалите места, от Омировия епос се  е държало преди всичко на това да се охарактеризира икономическият  строй на Омировата епоха, а след това да се илюстрират и основните  черти на социалния строй на това общество. Обърнато е и особено  внимание на това да се представи по-нагледно разположението на  първобитнообщинния строй, а именно да се очертае неравенството при  разпределението на клерите (поземлените дялове), индивидуалната  собственост върху добитъка, върху движимото имущество, обособяването на  занаятите и търговията, възникването и обособяването на родовата  аристокрация, свободните общинници, гетите, възникването най-сетне на  ранните (патриархални) форми на робство.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Тъй ние продължихме да плаваме по-нататък с наскърбено сърце и  стигнахме до земята на дивите и беззакония киклопи, които, като се  осланят единствено на безсмъртните богове, нито сеят с труда на своите  ръце, нито пък орат земята, а всички растения се раждат тук, не засети  и неразорани. Земята ражда и пшеница, и просо, и хубави лози, чиито  налени, набъбнали гроздове дават вино. Дъждът, дарен от Зевс, напоява и  подсилва лозите. Киклопите нямат народни събрания и закони, а всеки  един от тях живее по върховете на планините, в хралупите на скалите и  всеки разполага произволно с жените и децата си…

Никъде тук не пасе стадата овчар и никъде не оре орач. Неразорана и  незасята стои вечно земята на острова и отхранва само вресливи кози,  защото киклопите нямат кораби с червеноцветни носове и между тях няма  мъже-корабостроители, които да умеят да правят добре построени кораби,  та да могат да извършват всякакви работи с тях, като навестяват  селищата по света, както хората общуват помежду си обикновено по море.

Днес с право се смята, че т. нар. „Списък на корабите“ е вмъкнат  по-късно в рамките на II песен от Илиадата. Много от изброяваните в  него елински и неелински племена, както и от героите, които действат  като техни предводители, не се срещат в други места в Омировий епос.  Въпреки това обаче сведенията, които се съдържат в „Списъка на  корабите“, са от голяма важност за ранната история, география и  етнография както на Гърция, така на съседния с нея „варварски“ свят.

Кажете ми сега, музи, вие, които обитавате дворците олимпийски, вие,  богини, които присъствате на всичко й знаете всичко, кажете ми кои бяха  вождовете на заповедниците на данайците. А ние не знаем нищо и слушаме  само мълвата за славните дела. Кои бяха князете на данайците и техните  вождове? Аз не бих могъл да ги назова, нито да изчисля тяхното  множество дори да бях имал десет езика и десеторна уста и да бих бил  надарен с неотслабващ глас и бронзови гърди, ако олимпийските музи,  щерките на великия Зевс гръмовержец не ми казваха броя на онези, които  дойдоха пред Троя.

Предводител на локридците бе бързият Аякс, синът на Ойлей, на ръст  по-малък от Теламоновия Аякс. Но макар и дребен на ръст и облечен в  ленена броня, той се отличаваше измежду гърците по своето умение да се  сражава с копие. Неговите бойци обитават полята на Кин, Опунт, Калиар,  Бес, Скарфа, както и полята на приятната Авгея, на Тарфа и Троний, а  също и земите по течението на р. Боагрий. Следваха го 40 черни  боядисани кораба, пълни с локридци, които живеят срещу свещената земя  на Евбея.
След тях вървяха абантите, дишащи бойна ярост; те идеха от Евбея,  Халкида, Еретрия и от богатата с лоза Хистиея. От приморския Коринт, от  Дион, който се възвисява над долините; вървяха и онези, които живееха  около Карист или обитаваха Стира. Елефенор, синът на Халкодонт, потомък  на Арес, предвождаше сърцатите абанти, Вървяха след него бързите абанти  с развети назад коси. Те се сражават отблизо и копнеят от желание с  устремени напред ясенови копия да пронижат с трясък бронята на гърдите  на своите врагове. Този вожд бе следван през морето от 40 кораба.
Сетне вървяха онези, които идваха от Атина, великолепния град, в който  царуваше някога Ерехтей, оня великодушен вожд, когото роди плодородната  земя и когото отгледа Атина, дъщерята на Зевс, и го постави в своя  богат храм, в който в края на всяка изминала година атинските юноши го.  умилостивяват с обилни жертвоприношения на юнци и агнета. Петеевият син  Менестей предвождаше тези войски. От всички смъртни никой не можеше да  се мери с тоя вожд в изкуството да строява в боен ред конете и  щитоносните бойци. Само Нестор можеше да му оспорва тази слава, тъй  като беше по-стар и по-опитен от него. Петдесет кораба следваха  Менестей.
Аякс от Саламин пък водеше дванадесет кораба и ги разположи тъй до корабите на атиняните, че образуваха една редица с тях.

Бойците от Аргос и от укрепения с мощни стени Тиринт, от Хермиона и  Азина, които са разположени на дълбоки заливи, от Трезен, от Ейоне и от  пребогатия с лозя Епидавър, най-сетне бойците от Егина и от Масет,  предвождани от славния Диомед и от Стенел, сина на прочутия Капаней;  техният трети вожд беше Евриал, богоравен смъртен, синът на Мекист,  чийто баща беше юначният вожд Талайон. Начело на всички бе обаче  прославеният Диомед, подир когото следваха осемдесет черни кораба.
След това вървяха пък онези, които живееха в прекрасната Микена, в  Орнея и в приятната Аретирея; в Сикион, в който първо цаурвал Адраст;  също и онези от Хиперезия и от високия град Гоноеса, онези, които  живееха в Пелена: и Егион, в просторната Елика и по цялото крайбрежие  (Егиал), дойдоха със сто кораба. Техен вожд беше властният Агамемнон,  синът на Атрей. Племената, които го следваха, бяха най-многобройни и  най-храбри. Той самият бе надянал бляскавата си броня, бе най-личен от  всички герои, защото бе най-храбър и бе потеглил с най-многобройни  племена, които населяваха разположения в дълбока низина и обкръжен от  планински теснини Лакедемон,Фар, Спарта и многогълъбната Меса; сетне  онези от Бризия и от привлекателните поля на Авгея; онези които живеят  в Амикле, и жителите на крайморския град Хелос, както и онези, които  бяха съградили Лая и обработваха околностите на Етил, бяха изпратили  шестдесет кораба, предвождани от брата на цар Агамемнон, храбрия в  битки Менелай. Той държеше войската си отделена от Агамемновата и като  вървеше всред нея, уверен в своята сърцатост, той я подтикваше към бой,  защото неговото сърце гореше най-силно от желанието да отмъсти за  грабването на Елена и за нейните страдания.

Начело на троянците беше синът на Приам, великият Хектор, със своя  бляскав шлем. Около него бяха събрани най-миого и най-храбри бойци,  които, строени в бойни редици и с вдигнати копия, напираха стремглаво  напред, обзети от боен пламък.
Начело на дарданците пък бе благородният син на Анхиз— Еней, когото бе  родила Афродита в дебрите на Ида от прегръдката на смъртен човек. Но  той не бе сам, защото от двете му страни вървяха двамата синове на  Антенор — Архелох и Акамант, които бяха изкусни във всякакъв вид битки.
След тях вървяха онези, които обитават Зелея и самите поля на Ида,  богати троянци, които пият черните води на реката Езеп, предвождани от  Пандар, знаменития син на Ликаон,-чийто лък му бе подарен от самия  Аполон.
Бойците от Адрастия, от Апез, от Пития и от стръмната планина Терея  бяха предвождани от Адраст и Амфий, бойци, облечени в ленени ризници,  двамата синове на Мероп Перкосиев, който бе най-вещ от всички в  изкуството да гадае. Той не желаеше да позволи на синовете си да  потеглят в убийствената битка, но те не го послушаха, защото и двамата  бяха водени от парките, които орисват черна смърт.
След тях идеха онези бойци, които обитаваха около Перкота и Практий,  около Сест и Абид и около божествената Аризба, предвождани от Азий,  сина на Хиртак, вожд на бойци. Той бе дошъл тук от Аризба на брега на  реката Селеент с едри черни коне с лъскав косъм.
Хипотий пък бе довел тук пелазгийските племена, опитни в бой с копие,  които обитаваха тлъстопочвената Лариса. Предвождаха ги Хипотий и Пилей,  потомъкът на Арес, двамата синове на пелазга Лет, сина на Тевтам.

Начело на пафлагонците бе мъжественият Пилемен от страната на енетите,  където се въдят диви мулета. Това бяха бойците от Китора и от областтта  Сесам, пък и онези, които имаха славни селища по бреговете на река  Партений, както и онези, които населяваха Кромна, Егиал и скалистите  Еритини.
Ализоните имаха за вождове Одий и Епистроф; те идеха от далечна Алиба, земя среброродна.
Хромий н птицегадателят Еном пък предвождаха мизите. Но птиците не  можаха да го предвардят от черната смърт. Той загина при реката от  ръката на бързоногия внук на Еак [Ахил], който изби там и много други  троянци.
Форкис и богоподобният Асканий пък предвождаха фригите, дошли от далечна Аскания и жадни да се втурнат в боя.
А меонците бяха предвождани от Местъл и Антиф, синовете на Талеман,  родени от богинята, покровителка на Гигейското езеро . Те предвождаха  меонците, дошли от подножието на планината Тмол (Дн. Боздаг)
Наст предвождаше карийците, говорещи варварски [т. е. не гръцки] език.  Те бяха дошли от Милет и от многолистата планина Фтира. Това бяха бойци  от бреговете на р. Меандър и от високия нос Микале. Вождове им бяха  Амфимах и Наст. Наст и Амфимах, славните синове на Номий. Вторият от  тях потегли на бой, покрит със злато като мома. Неразумният! Златото  нямаше да може да отклони от него жестоката смърт. И той щеше да загине  при реката, сразен под ударите на бързоногия Еаков внук [Ахил] и  смелият Ахил щеше да отнесе със себе си всичкото това злато.

Главке, кажи ми, прочее защо ние сме на толкова голяма почит преди  всички други в Ликия, и то и по мястото, което заемаме във време на  пир, и по струпаното пред нас месо, и по пълните чаши? И погледите на  всички са обърнати към нас? И как, и защо владеем на брега на Ксант  обширно поле, което блести с плодове, гроздове и житородни ниви.

Не, наистина нашите царе не владеят и не управляват безславно  ликийската земя и не току-тъй те ядат угоени овци и пият сладко като  мед вино, което укрепва сърцето, защото и тяхната доблест е голяма и те  се сражават в първите редици начело на ликийските бойци.

На него [т. е. върху щита] Хефест изобрази просторно поле, тучна нива,  три пъти преорана, а на нея многобройни орачи подкарваха запрегнатите  волове, обръщайки се назад и напред, и колчем наближаваха до края на  нивата, всекиго от орачите посрещаше мъж с чаша сладко вино в ръка и му  я подаваше, а орачите, като се връщаха отново по своите бразди, бързаха  да дойдат отново до края на дълбоко набраздения угар. Нивата, макар и  да е от злато, се чернее зад орачите, като наподобява на разорана нива.  Такова чудо изобрази Хефест върху щита. След това той представи ниви с  висок посев; жътва: жънеха наемни жътвари, а в ръцете им лъскаха остри  сърпове. Тук на непрекъснати ивици падаха гъсти ръкойки, а там  сноповръзвачи връзваха снопи с въжета. Трима връзвачи крачеха след  жътварите, а подир тях деца събираха неуморно ръкойки, пренасяха ги на  ръце и им ги подаваха. Базилевсът е застанал мълчалив, изправен на  браздите, държейки жезъла в ръка, а сърцето му е радостно. Далеч там  под дъбовата’ сянка прислужниците приготвяха софра, като бяха заклали в  жертва вол и се суетяха около него, а жените месеха хляб от бяло брашно  за вкусната вечеря на жътварите.

Хефест изобрази на щита едно стадо волове с прави рога. Едни от тях  бяха изработени от злато, а други от калай. Със силен рев те се бяха  юрнали от двора за добитъка към пасбището по течението на шумящата  река, която се провираше надолу всред гъсталак от гъвкава тръстика.  Подир стадото вървяха четирима пастири, изработени от злато, а по  петите им следваха девет бързоноги кучета. Два лъва с гъсти гриви  връхлитат върху,предните волове. Те сграбчват мучащия тежък бик. И  псетата, и младежите се спускат на помощ. Лъвовете повалят бика на  земята, като му свличат огромната кожа. Те жадно поглъщат черната му  кръв и късове от търбуха му, а овчарите напразно се мъчат да изплашат  лъвовете, като насъскват върху тях псетата.

Петдесет робини-работнички сега се намират в дома ти, които ние всички  научихме работа да работят, вълна да влачат и да понасят робията.

А Одисеи тръгна нагоре по стръмната пътека от пристанището. Тази пътека  води през гориста планина нататък, където Атина му посочи божествения  свинепас [Евмей], който от всички роби, придобити от божествения  Одисеи, пазеше най-вярно неговото имущество.

Но аз ще запазя властта си над нашия дом и над  робите, които   е   придобил   като   плячка   благородният   Одисеи.

Робините, които Ахил и Патрокъл бяха придобили като плячка.

Но нека да извикат бързо моя стар роб Долий, когото баща ми ми даде,  когато аз дойдох тук, и който сега се грижи за дърветата в градината ми.

А имотът му беше неизмерно голям; никой от онези благородни герои,  които живеят на черната суша или пък на самия остров Итака, няма  толкова голямо имущество; дори и двадесет мъже заедно нямат такова  имущество и добитък; аз ще ти ги изброя сега; той има дванадесет стада  крави оттатък на сушата и толкова пръснати нашироко стада има той от  кози; и също толкова стада овци; и също толкова стада свини; пасат ги  наемни пастири, а отчасти и неговите собствени роби. Тук в Итака са  пръснати единадесет стада кози; пасат ги по покрайнините на града  доверени мъже.

Върви, нека робите ти запрегнат една висока кола с бързи колела и снабдена с плетен кош.

Кажи ми, без да ме лъжеш, кога тръгна той от Итака и кои другари го  следваха. Свободни момци или наемни гребци [тети], или пък роби?

Тъй пееше славният певец, а Одисеи се топеше от тъга и сълзи мокреха  ресниците и бузите му. Тъй плаче жената и се спуска върху милия си мъж,  който е, паднал пред стените на града и пред бойните си другари,  сражавайки се, за да отблъсне злокобната гибел от града и от децата си.  Тя го гледа как се бори със смъртта и се гърчи в предсмъртни тръпки,  прегръща го и ридае високо. А враговете стоварват диво върху гърба и  раменете й копието си, връзват и я отвличат като робиня, за да тегли  несгоди.

Смили се над мене, бедния, който още диша, над мене нещастника, когото  Зевс, синът на Кронос, е осъдил на прага на старостта да погине от  скръб и да изпита безкрайни страдания; да види синовете си да погиват и  дъщерите си да бъдат отвличани в робство.

Тогава Одисеи се зарадва от сърце, като чу наблизо до себе си гласа на  една робиня-мелничарка да звучи, оттам където бяха царските мелници. В  тях бяха заети ежедневно 12 робини-мелничарки; те мелеха пшенично и  просено брашно, главната храна на мъжете. Останалите мелничарки обаче  спяха вече, защото бяха смлели пшеницата. Само тя не почиваше още,  защото беше най-слаба от всички.

И тъй, след като плавахме непрестанно шест дни и шест нощи, стигнахме  до земята на лестригоните в Ламовия град Телепил. Тук пастирите се  редуват на смени, като онзи, който докарва стадото, извиква онзи  пастир, който го извежда; така че онзи, който можеше да издържа без  сън, получаваше двойна надница; първата — от пасенето на воловете, а  втората — от пасенето на белорунните овци.

Ахиле, много ще ти се сърдя, ако изпълниш туй, което казваш. Защото ти искаш да ми отнемеш наградата за борбата. …
Илиада, XXIII, 548—550
Гледай, ти имаш в палатката си много злато и мед; имаш и достатъчно овци, и робини, и якокопитни коне.
Илиада,  VII,   103—105.   Откъс  от  описанието  на  стопанството   па  Алкиной
А петдесет робини работеха в дома му. Едни от тях стриваха в ръчните  мелници златната ръж, други сучеха нишки и тъчеха, седейки на  становете.. .

Робите са лениви и ако господарите им не ги принудят със строга  заповед, те не желаят да изпълняват своите задължения, защото гърмящият  далеко Зевс убива наполовина добродетелите у онези хора, които изпадат  в робство.

Тъй висяха те; главите им бяха наредени една до друга с примка на  вратовете, за да загинат от най-жестока смърт; те потрепериха, макар и  за малко, с нозете си; след това извлякоха насила през преддверието на  двора козаря Мелантий; с безпощадно медно острие изтръгнаха ноздрите му  и изрязаха ушите му; отсякоха ръцете и нозете му и след това, като ги  накълцаха на късове, ги хвърлиха сурови на псетата да ги изядат.

А Одисеи често и нетърпеливо обръщаше главата си към лъчистото слънце,  , да може то да залезе, защото сърцето му копнее за родината. Тъй  копнее за обяд орачът, който от сутрин до вечер е браздил орната нива с  червенокафяви волове. С радост гледа той как бляскавото слънце потъва и  бърза за вечеря, а коленете му се огъват от умора.

И те сграбчиха изострения маслинен кол и го забиха в окото на циклопа,  а аз се наблегнах отгоре на кола и веднага го завъртях. И както  майсторът-дърводелец пробива със свредел греда на кораб, а неговите  помощници в същото време я крепят и теглят с ремъци, а свределът се  върти ли, върти неспирно и бързо, също тъй и ние, сграбчили в ръце  кола, го въртяхме в окото му, а топла кръв шуртеше около забитото  острие. Жежката жар на горящата очна ябълка обгаряше клепачите и  веждите, а дъното на очната ретина пращеше, горейки от огъня. Както,  когато опитният ковач натопи голямата брадва или пък теслата, която той  иска да кали в студена вода, а тя пръска и цвърчи бурно, тъй и неговото  око цвърчеше около острието на маслинения кол.

Щом като розовопръстата Зора се пробуди, Одисеи облече веднага ризата и  наметката си, а нимфата [Калипсо] си надяна сребристобялата дреха от  тънка и красива тъкан и опаса около кръста си златовезан пояс, а на  главата си сложи воал. След това тя подготви бързо изпращането на  Одисеи. Даде му голям топор, изкован от твърд бронз, с който се замахва  лесно с ръце и който беше с двойно острие. Топорът беше втъкнат на  тънка топоришка от маслиново дърво. Даде му след това и една грижливо  наточена брадва и го заведена онзи край на острова, който бе обрасъл с  големи сенчести дървета: тополи, елхи и високи до небето борове. Много  от тях бяха изсъхнали от времето и можеха да му служат лесно при  плаването. След като му показа тази местност, изобилстваща с високи  сенчести дървета, божествената Калипсо се завърна у дома си.
А Одисеи отсече дърветата и свърши бързо работата си. Той свали всичко  двадесет дървета, окастри ги с топора и ги одяла и изглади с брадвата;  след това ги възправи и ги нагласи по отвеса. В това време божествената  Калипсо му донесе свредели, с които той продупчи отделните греди,  сглоби ги една с друга, като ги скова здраво посредством клинове и  скоби. Така Одисеи си построи сал, чийто под по размери бе толкова  просторен, колкото би го направил и един опитен в корабостроителството  майстор. Той построи и палуба върху нагъсто поставени подпорки и я  покри с дълги и тънки дъски. Издигна върху нея и мачта, кръстосана с  върлина за прикрепване на платната. Най-сетне той си направи кормило,  за да може да управлява сала. Той покри двете страни на сала открай  докрай с преплетени върбови пръчки срещу удара на вълните и напълни  дъното му с много баласт. Сега божествената Калипсо донесе тъкан, за да  нареже от нея платната. Одисеи приготви сръчно и тях. Привърза въжетата  на мачтата и вървите, посредством които се обръщат платната, а след  това с помощта на лостове спусна сала в свещената морска шир.

Безумецо, колко лишено от разум е сърцето ти! Ти даже и не си спомняш  вече за злините, които ние двамата единствени от боговете изпатихме  около Троя, когато по заповед на Зевс ние дойдохме да се главим за цяла  година при високомерния Лаомедонт срещу уговорена надница. А той  властваше сурово над нас, като ни възлагаше работа. Аз издигнах на  троянците просторни и прекрасни стени, за да бъде градът непревземаем,  а ти, Фебе, пасеше тежко пристъпващите говеда по стръмните теснини на  хълмистата Ида. Но когато желаните Хори (Годишните времена ) донесоха  със себе си крайния срок на изплащането на обещаното възнаграждение,  тогава жестокият Лаомедонт ни отне цялата заплата, като ни изпрати да  си вървим със заплашвания. Тебе той заплашваше да окове нозете и ръцете  ти и да те продаде в робство на далечни острови, а на нас двамата ни се  заканваше да ни окастри ушите с медно острие. Тъй ние се разделихме с  него с възмущение в сърцето си, а вероломният цар ни измами, като  наруши поетите условия.

Страннико, ти навярно ще склониш да се главиш на работа при мене, ако  те взема, разбира се, там далеч на полето срещу добра заплата да ми  събираш трънаци за стобора и да засаждаш млади дръвчета. Аз бих ти  давал там всекидневната ти храна и бих те обличал, и нозете ти бих  обувал с обувки. Но тъй като си привикнал да вършиш само злодеяния, ти  не ще работиш охотно, а ще се скиташ из полето, за да тъпчеш лакомия си  търбух с изпросен хляб.

Злочести страннико, ти, както изглежда, не искаш да отидеш да нощуваш в  ковачницата или под стряхата на беседката, а си се разбъбрил тук тъй  безочливо в обществото на големците, без да се боиш от никого.

Бих предпочел да бъда аргатин и да работя на другиго, на някой  малоимотен стопанин, който живее оскъдно, отколкото да царувам над  всички тези бездушни мъртъвци.

Не мога да изброя, нито да опиша всички подвизи на многопатилия Одисеи.  Искам да ви разкажа само за една опасност, която храбрият херой издържа  в Троянската земя, когато вие, ахейците, бяхте обкръжени от бедствия.  Той си бе нанесъл върху тялото позорни белези от удари с бич и бе обвил  раменете си с отвратителни дрипи и се бе отправил, преобразен като роб,  към града на неприятеля. Тъй преправен, той наподобяваше на съвсем друг  човек: приличаше на просяк, какъвто въобще нямаше в лагера на арийците.

Многоброен народ се тълпеше на мегдана; там бе избухнал шумен спор;  спореха двама души заради възмездието за убийството на, един мъж;  единият се кълнеше, като заявяваше на събралия се народ, че е заплатил  всичко, а другият отричаше да е получил нещо. И двамата желаеха да  получат разрешение на спора, като представят свидетели пред  съдията-посредник. А насъбралият се народ викаше — едни в подкрепа на  единия, а други в полза на втория. Глашатаите укротяваха техните шумни  викове, а градските старейшини седяха мълчаливо върху дяланите камъни в  свещения кръг. Те поемаха жезлите от ръцете на гръмогласните глашатаи,  изправяха се с тях в ръка и един след друг произнасяха своята присъда.  А между тях се намираха два таланта злато — възмездието за оногова,  който защити правото си по най-справедлив начин.

Ставай, страннико, да отидем в града; аз ще те заведа до двореца на моя  мъдър баща, хероя Алкиной, където ти ще се запознаеш и с най-знатните  феаки. Само че ще вършиш онова, което ти кажа; не ми се виждаш глупав.  Гледай, докато вървим през полета и посеви, дотогава да вървиш бърже  пеша с моите слугини подир моята запрегната с мулета кола. Аз ще те  водя и ще ти показвам пътя. А щом като наближим града, заобиколен с  висока стена, ще видим: от двете му страни има красиви пристанища, а  входът до тях е стеснен от многото двойни извити кораби. Всеки кораб  има специално място за заслон. Пак там около красивия Посейдонов храм  се намира и площадът, по краищата, на който са донесени и поставени  големи каменни блокове, вкопани в земята. Тук се изработват  съоръженията за черните кораби: платна и въжета, и се на-дялват красиво  и изкусно гребла.

Гърците, както и всички останали народи, постепенно свикнали с морето.  Отначало (дори до края на VIII в. пр. н. е.) голяма част от гърците,  особено онези от тях, които населявали вътрешните земеделски райони на  Елада, направо са се боели от него. Следващите два откъса показват  нагледно как морето от елемент, опасен през VIII в., се превръща в  елемент, жизнено важен и спасителен в бита на гърците

.
Нима ти копнееш за трудното и изпълнено с опасности корабоплаване?  Спомни си за тогава, когато плеядите, като бягат от могъщата сила на  Орион, падат в морето. Това е времето, когато бушува диханието на  всички ветрове. Това е и времето също, помни това, когато те не бива  вече да отправят кораби по виненочервеното море, а да обработват  земята, тъй както аз те уча. Изтегли кораба на брега, огради го от  всички страни с камъни, които да спрат могъщото влажно дихание на  ветровете, и извади запушалката (цапфата) от дъното на кораба, за да не  може да прогние нищо от Зевсовата влага. Постави у дома си добре  подредени всички принадлежности на кораба (главно въжетата и платната).  Сгъни грижливо платната на мореходната ладия, като окачиш добре  изработеното кормило над дима (За да изсъхне и се запази сухо. ) на  огнището, а самият ти изчакай, за да настъпи отново времето, изгодно за  корабоплаване. Тогава изтегли бързия кораб при морето и приготви в него  желания товар, за да имаш печалба и за да закараш от нея в къщи. О, ти,  глупчо, Персе, по примера на нашия баща, който плаваше с кораби в  морето, понеже му липсваха средства и един прекрасен ден е пристигнал  тук на черен кораб, след като беше преплувал обширен простор и бе  напуснал Кима еолийски. Той не бягаше нит от изобилие, нито от  богатство, нито от благоденствие, а от гибелната бедност, с която Зевс  „дарява“ хората. И дойде той да живее близо до Хеликон в Аскра, едно  загубено село, което зиме има суров климат, лете е задушно и изобщо  никога не е приятно.
Що се отнася до тебе, Персе, помни, че трябва да вършиш всяка работа на  време. Това важи особено по отношение на корабоплаването. На думи хвали  малките кораби, но товари стоките си в голям кораб. Колкото по-голям е  товарът [на кораба], толкова по-голяма ще бъде и печалбата от неговата  продажба при условие, разбира се, че ветровете сдържат своето духане  противно на посоката на движението. Ако ти желаеш да насочиш своето  лекомислено сърце към търговия и да избягаш от дългове и от  нерадостната сиромашия, аз ще те науча (ще ти кажа) законите на силно  бучащото море, макар че аз не разбирам много нещо нито от  корабоплаване, нито пък от кораби. Никога аз не съм се качвал на кораб,  за да се нося по обширното море, освен за да отида до остров Евбея и до  Авлида, където някога изчакаха края на бурята, по времето, когато те  бяха събрали огромна войска, за да потеглят от свещена Елада срещу  Троя, прославена със своите красиви жени. Там именно, от Авлида, аз се  качих на кораб, за да отида в Халкида и присъствам на състезателните  игри [в чест] на великодушния Амфидамас…
… Най-подходящият сезон за корабоплаването на смъртните хора е  периодът от петдесет дни след слънчевия поврат, когато тежкото лято  наближи към своя край. Тогава ти не ще претърпиш корабокрушение, нито  пък морето ще погълне твоите хора, освен ако земетръсецът Посейдон или  пък Зевс, царят на безсмъртните богове, решат да ги погубят, тъй като в  техни ръце се намират едновременно всички добрини и всички злини.  Тогава ветровете са кротки и морето е безопасно. Тогава без всякаква  боязън се довери на морето. Изтегли бързия си кораб [от брега] в  морето, натовари в него всичките си стоки и бързай колкото можеш  по-скоро да се завърнеш в домашното си; огнище. Не чакай обаче нито  новото вино с дъждовете, които са характерни за късната есен, нито пък  приближаването на зимата със страшните дихания на Нотос, който  съпровожда обилните дъждове на есенното небе, като издига огромни вълни  и прави морето извънредно опасно.
Пролетта е друг сезон за корабоплаването на хората, а именно онзи момент, когато на
върха на смокинята видиш листа, големи колкото е следата, която оставя  със своите крака враната, когато стъпва на земята. Тогава морето е  достъпно; настанало е времето за пролетното корабоплаване. Аз обаче се  въздържам да го прехвалвам, защото то не ми е по сърце. Трябва да се  издебне и улови моментът за корабоплаване, а е трудно да се избягнат  нещастията. Хората обаче въпреки това го използват, защото техните  духове са слепи (т. е. лишени от мисъл). Парите, това е животът за  жалките смъртни люде. И все пак е тежко да загинеш във вълните. Върви,  повярвай ми и вземи всичко, което ти казах, присърце. Не слагай  всичките си материални блага на дъното на един сух кораб. Остави на  сушата по-голямата част от тези богатства, а на кораба натовари  по-малката част от тях.

Десетте хиляди гръцки наемници, предвождани от Ксенофонт, след  продължителен и пълен с опасности поход стигат до Черно море, недалеч  от Трапезунт (дн. Требзон).

.
На петия ден те стигнаха до планината, която се именува Техес. Когато  войниците от челната охрана (авангарда) се възкачиха на тази планина,  те нададоха силен вик. Като чуха този вик, Ксенофонт и войниците от  ариергарда помислиха, че някакви нови неприятели са нападнали елините,  които са в ариергарда. [Те помислили така], защото жителите на  опожарената област ги застрашавали в тила и войниците от ариергарда  убили няколко души, а неколцина взели в плен, като при това заловили и  двадесет плетени щита, покрити с космата волска кожа. Междувременно  обаче викът се усилваше, тъй като той започваше да се раздава от  по-близко разстояние. А това ставаше, защото прииждащите непрекъснато  гръцки части тичаха с усилен бяг към онези войници, които продължаваха  да викат през цялото време. Поради това и възгласите ставаха все  по-мощни, защото и числото на викащите растеше. Тогава Ксенофонт  разбра, че се е случило нещо по-значително. Той се метна на коня си и  придружен от Ликий и от конници, побърза да се притече на помощ. Скоро  те чуха, че войниците викат: „Морето, морето!“, и при това викат при  себе си и останалите. Сега всички изтичаха напред, включително и  задната охрана, (ариергарда), като се подкарваше – нататък и товарният  добитък, и конете. Когато всички стигнаха до върха, те започнаха да се  прегръщат един друг, и стратезите, и лохазите, като проливаха сълзи. И  изведнъж след това по нечия заповед войниците надонесоха камъни и  издигнаха голяма грамада с тях. На нея те поставиха множество току-що  одрани волски кожи, тояги и пленените от неприятеля плетени щитове, при  което сам водачът, [който им показваше пътя], сечеше щитовете и  подканваше и другите да правят същото. След това гърците освободиха  водача да си отиде у дома, като го дариха от общото имущество с кон,  сребърна чаша, персийско облекло и десет дарика. Той молеше обаче да му  дадат най-вече пръстени и можа да събере множество пръстени от  войниците. След като посочи на елините едно село, в което да се  разположат на стан, както и пътя, по който, като вървят, да стигнат в  земята на макроните, той, щом се свечери, ги напусна и изчезна.

Но Евриал му отвърнал тогава, подигравайки го в лицето: „Аз, чужденецо,  не бих те уподобил по нищо на опитен борец в състезания, които са  познати и стават между хората, а по-скоро бих те оприличил на човек,  който пътува често на многовесленни кораби, на водач на моряци, които  вършат търговски сделки, грижат се за товара на кораба и жадно дебнат  за всевъзможни стоки и за печалбоносни грабежи. Ти не приличаш обаче на  атлет-състезател.“

Такъв бях аз в битките; не ми беше обаче по сърце работата [на полето],  нито пък къщовността, която охранва прекрасни деца, а ми бяха винаги  по-мили корабите, снабдени с весла, и воините, и бляскавите копия, и  крилатите стрели, все страшни неща, които изпълват другите хора с ужас.

Останалите  пет  кораба  със  синьо  оцветени   носове  обаче
бяха  отвлечени  от  бурята  и  от  течението  към   Египет.  Така
Менелай събра голямо богатство и много злато, като странстваше всред друго езични хора.

Защото аз прекарах само един месец у дома си, радвайки се на децата си,  на младата си съпруга и на богатствата си. След това обаче сърцето ми  ме подбуди да стъкмя няколко кораба и заедно с богоравни другари да  отплувам за Египет. И аз стъкмих девет кораба, а необходимият за тях  народ се събра бързо. . .
С пристигането си в Египет Одисеи и спътниците му се отдали, както, и в  Тракия, на грабеж и насилия по крайбрежието. Те избивали мъжете и  отвличали в плен и робство жените и децата. Египетската войска обаче  скоро се справила с търговците-пирати и онези от тях начело с Одисеи,  които били оставени живи, попаднали в робство у египтяните.

А многобройните кораби, натоварени с вино, пристигат там от Лемнос,  изпратени от Язоновия син Евней, когото роди Там именно, от Авлида, аз  се качих на кораб, за да отида в (Хипсипила на пастира на племената  Язон. Само на Атреевите деца Агамемнон и Менелай той поднесе като-  специален почетен дар хиляда мери чисто вино. На корабите купуваха вино  къдраво косите ахейци, като даваха (срещу него) мед, други — лъскаво  сребро, трети плащаха с волски кожи, а други — със самите волове или  пък с роби военнопленници.

Аз останах в продължение на седем години при египетския цар и събрах  доста богатства от египтяните. Когато обаче с течение на времето  настъпи седмата година, тогава пристигна един финикиец, лош измамник и  пръв мошеник, който бе сторил на мнозина злини. Благодарение на  лукавството си той ме придума да отида заедно с него във Финикия,  където имал къщи и имоти. Там аз останах до края на годината. Но след  като изминаха месеци и дни и когато, наближа началото на новата година,  той ме взе заедно със себе си на мореходния кораб, като ме излъга, че  му трябвам при товаренето на кораба, макар и да се догаждах какво е  намислил, но по неволя го следвах. . .

Корабът на финикийския търговец-пират загива прн буря, но Одисеи се  спасява и попада в земята на теспротския цар Фейдон (в Епир), който му  оказва гостоприемство и му дава един кораб, за да се върне с него в  родината си. Теспротските моряци обаче намислят да го продадат в  робство.

На сърцето им се понрави обаче най-жестокият замисъл спрямо мене, за да  ме направят да изпадна в гибел. Когато мореходният кораб се отдалечи  доста от сушата, те замислиха да ме продадат в робство. Свлякоха от  гърба ми дрехите, наметалото и хитона и ми подхвърлиха дрипи — този  парцал, а също тъй и изпокъсания хитон, който ти виждаш със собствените  си очи. Привечер ние вече се приближихме до остров Итака, който се  виждаше отдалеч. Сега те ме завързаха здраво в добре построения кораб с  едно яко въже, а самите те слязоха на морския бряг.
‘

Раздаде ми хляба Месавлий, когото свинепасът Евмей бе придобил сам,  след като неговият цар [Одисеи] бе заминал, и без знанието на своята  господарка Пенелапа и на стареца Лаерт го бе купил оттафоски търговци  със собствени средства.

Има един остров, наречен Сирия, ако си слушал за него, който се намира  над остров Ортигия, там, където става повратът на слънцето.

Веднъж там [на остров Сирия] ни навестиха финикийци, прочути  мореплаватели и ловки мошеници, които носеха на черния си кораб  безбройни играчки и залъгалки. А в дома на баща ми имаше една красиво  сложена финикийска робиня, изкусна в ред дяволии. Нея именно оплетоха в  своите козни лукавите финикийци. Един от тях завързал любовни връзки с  нея, докато тя переше недалеч от кораба…
След това някой от финикийците, който имал любовни връзки с нея,  запитал коя е и откъде е дошла, а тя веднага посочила високия дом на  баща ми и рекла: „Аз съм от богатия с бронз Сидон и се гордея с това,  че съм дъщеря на богатия Арибант. Отвлякоха ме веднъж, когато се връщах  от полето, тафоски разбойници и ме доведоха тук, като ме продадоха в  дома на този мъж, който заплати достойна цена за мене.“

От разказа по-нататък се вижда как финикийката-робиня се наговорила със  своите земляци да отвлече малкия син на своя господар, в случая Евмей,  чиято кърмачка била тя, за да бъде продаден той в робство, като в  замяна на това те й обещали да я върнат в родината й.

Телемахе, никой хазяин не е приемал гости по-лошо от тебе. Този мръсен  и изгладнял просяк, който стои тук, мисли само за ядене и вино. За  работа обаче той няма нито воля, нито сила. Истинско бреме за земята е  той! Другият просяк пък седна да ни гадае. Но послушай ме и това ще  бъде най-доброто! Да натоварим двамата скитащи се просяци на  многовеслени кораби и да ги изпратим в Сицилия. Там ти ще можеш да ги  продадеш твърде на сметка.

От какво пък си недоволен, Атриде, и какво искаш? Твоята палатка е  препълнена с бронзови съдове и множество най-отбрани жени-пленници има  в нея, които ние, ахейците, даваме най-напред на тебе да си избереш,  когато превземаме и разрушаваме някой град. Или пък искаш още злато,  което да ти донесе някой от троянските конници от Илион като откуп за  своя син, който е бил вързан и ти е бил доведен от мене или от някой от  другите ахейци. Или пък желаеш нова жена, за да се наслаждаваш с нея на  любов и да задържиш и нея за себе си? Не подобава на предводителя на  ахейските синове да ги увлича в нещастие. Слаби и жалки страхливци сте  вие! Ахейки сте вие, не ахейци! Хайде да си вървим с корабите обратно у  дома! А него да оставим да се нагълта до насита с плячка, за да види  дали и ние сме му били от полза, или не.

Богинята на зората се изкачи вече на високия Олимп, за да възвести на  Зевс и на другите богове за завръщането на дневния светлик. Веднага  след това Атридът Агамемнон заповяда на гръмогласните глашатаи да  свикат на събрание дългокосите ахейци. Техният глас екна и ахейците  започнаха да се стичат бързо на тълпи. Той образува най-напред съвета  на великодушните старейшини при кораба на Нестор, стареца, който  властва над Пилос. Когато, те насядаха, той разви пред тях мъдрия си  план.

Тъй каза той [Агамемнон] и седна. След него стана отново Нестор, който  беше заповедник на песъчливия Пилос. Той започна своите добронамерени  слова и разви следните мисли: „Приятели, вождове аргивски, вие, които  се грижите за своите племена! Ако някой друг от ахейците ни бе разказал  за този сън, щяхме да го наречем лъжа и щяхме да му обърнем гръб с  презрение. Но този сън е сънувал онзи, който се слави като най-добър и  най-пръв измежду ахейците. Ето защо нека помислим как да въоръжим  незабавно синовете ахейски.“
В същото време той напусна пръв съвета, а базилевсите-скиптроносци станаха и се подчиниха на пастира на народите.

Сега вече започна да се стича народът. Както когато прииждат пчелите на  гъсти облаци, излетявайки от хралупата скала рояк след рояк, и се  събират на гроздове върху пролетните цветя, летейки безбройни едни  насам, а други нататък, тъй потеглиха и многобройните племена в гъсти  редици от корабите и от палатките си и на просторното вдадено навътре  крайбрежие се стичаха отряд след отряд на събрание.

А те се събираха там. Народното събрание се вълнуваше бурно и земята  стенеше под множеството на прииждащите племена, които сядаха. Шумът и  глъчката продължаваха. Девет глашатаи издигнаха гръмките си гласове, за  да усмирят бурната глъчка и за да могат да накарат племената да чуят  царете — потомците на Зевс. След като най-сетне народът насяда с мъка  на седалищата и според тях се образуваха редиците, а глъчката утихна,  стана от мястото си вождът Агамемнон, държейки с ръка своя царствен  жезъл, изделие на Хе-фест. . .

Приятели, херои данайски, вие, храбри служители на Арес! Великият Зевс,  синът на Кронос, ме уплете в тежка съдба! Този безмилостен бог, който  преди това сам ми обеща и даде съгласието си да се завърна в родината  си, след като разруша твърдините на Илион! Но той ме измами и аз трябва  да се завърна безславно в Аргос, след като ми изпозагина толкова много  народ. Такава е, изглежда, волята на този всемогъщ бог, който е  разрушил досега и ще разруши високите твърдини на още много градове,  защото неговата сила е непреодолима. И все пак колко голям ще бъде  срамът, когато потомството узнае как един толкова многоброен и храбър  народ като ахейския се е сражавал напусто толкова време с хора, които  са много по-слаби от него, и е воювал безуспешно с тях. А краят на  неговите усилия се все още не вижда!

През това време обаче богинята Атина се явява на Одисеи и му внушава по нареждане на Хера да възпре ахейците.

По пътя Одисеи срещна Агамемнон, сина Атреев. Той взе от ръцете му  наследствения вечен жезъл на неговите деди и с него в ръце тръгна към  корабите на обкованите с мед ахейци. Когато срещнеше там било някой  племенен вожд, било някой виден герой, той се приближаваше към него,  гледаше да го възпре с кротки упреци: „Нещастнико, не ти прилича да  трепериш като някой страхливец, а се спри и възпри и останалите бойци.  Ти не знаеш какви са намеренията на Атреевия син. В момента той подлага  на изпитание ахейските синове, но по-сетне ще ги накажа. Не всички  можахме да чуем речите, които той държа в съвета. Ако той се разгневи,  ще постъпи сурово спрямо синовете на ахейците. Страшен е гневът на  родените от Зевс царе. Цялата почит на такъв цар иде от Зевс; Зевс го  тачи и Зевс мисли за него.“
Когато срещнеше обаче някой обикновен боец от народа и го видеше, че  насърчава с гръмки викове своите другари, той го подгонваше с жезъла  си, като го гълчеше със строги думи: „Нещастнико, спри се и чуй думите  на другите, които са по-тачени от тебе, а ти си невойнствен и плашлив  мъж и нямаш никакво значение нито в съвета, нито в боя! Не всички,  които сме тук, ще можем да заповядваме като базилевси. Многоначалието е  вредно! Нека да имаме един-единствен базилевс, комуто мъдрият син на  Кронос [Зевс] е дарил жезъла и законите, посредством които той да  властва над всички.“

Синът на Атрей [Агамемнон] въведе всички старейшини вкугюм в своята  палатка и им предложи богато угощение, което радва сърцето на човека  със своето изобилие. И те протегнаха ръце към ястията, които им бяха  приготвени и сложени. И след като утолиха глада и жаждата си, пръв  измежду тях започна да развива мъдрите си мисли старецът Нестор, чиито  съвети бяха винаги най-добри. Обръщайки се доброжелателно, той разви  следните мисли пред тях: „Прославени Атреев сине, повелителю на  мъжете-бойци, Агамемноне! С тебе ще започна аз речта си и с тебе ще я  завърша. Защото ти властваш над много племена и на тебе Зевс е връчил  жезъл и закони, за да управляваш разумно. Ето защо твой дълг е да  говориш най-много от всички за тези неща, но и да слушаш за тях, както  и да изпълняваш понякога мъдрите съвети на другите вождове, щом като  сърцето им ги е подтикнало да говорят за благото на всички. От тебе  обаче ще зависи кое мнение ще предпочетем. Сега аз ще кажа онова, което  ми се струва най-добро. Никой от нас не ще може да измисли по-добър  съвет от този, който аз пазя в сърцето си от по-рано, а и сега, още от  деня, когато ти, потомъко на Зевс, отведе насила в палатката си  красивата Бризеида, като я отне на разгневения Пелеев син, макар че ти  извърши това против нашето желание. Колко много усилия положих аз, за  да те разубедя да не правиш това! Но ти отстъпи пред гласа на  надменното си сърце и обиди най-личния храбрец, когото даже и боговете  тачат. Ти заграби почетния му дар и го задържаш у себе си! Но хайде  сега, макар и късно, да помислим заедно как да го спечелим за себе си,  как да смекчим сърцето му с приятни дарове, с дружелюбни слова.“
На тези му думи отвърна и рече вождът на мъжете-бойци цар Агамемион:  „Старче, ти наистина напълно справедливо ме упрекваш заради моите  грешки. Аз не отричам тези грешки. Наистина този мъж, когато Зевс сам  обикна от сърце, когото той толкова много почете и в чест на когото  покосн толкова много ахейци, струва сам колкото цяла войска. Но тъй  като аз сгреших, искам да поправя грешката и му поднеса несметни  почетни дарове като откуп. Тези прекрасни дарове аз съм готов да изброя  и пред вас: седем необгореня от огън триножника, десет таланта злато,  двадесет котела, незасегнати още от огън, и дванадесет силни коне,  победили в надбягвания.

Всички дарове той ще получи още сега. А когато един ден боговете ни  позволяват да завладеем и разрушим мощния Приамов град и когато ние,  ахейците, си разпределяме плячката, нека тогава той натовари обилно  корабите си със злато
и мед. . .

А ако някой ден се завърнем в плодородните поля на ахвйския Аргос, нека  той да ми стане зет. И аз да го тача наравно с Орест, с този мой  единствен син, който отрасна в пълно доволство. А имам три щерки в моя  здраво построен дворец. ..
И нека той да отведе в бащиния си дом, която му допадне на сърцето без  откуп, а аз ще му дам пребогата прикя за нея, прикя, каквато никой не е  виждал досега за невеста. И ще му дам с дар седем от гъсто населяваните  там градове.

Всички тези градове се намират до песъчливия Пилос край морския бряг. В  тях живеят мъже, богати с овце и волове, които ще го честват с дарове  като бог и под скиптъра ще му носят богата дан. Всичко това аз ще  изпълня за него веднага щом той се откаже от своя гняв. Нека той  отстъпи, защото само Аид е непримирим и непреклонен! Но затова пък той  е за хората най-омразният от боговете. Нека не се свени да отстъпи пред  мене, защото аз и като цар стоя по-горе от него, пък се гордея и по  години да съм преди него“.
Тъй рече той, а на Атреевия син отвърна геренийският конник Нестор:  „Прославен сине Атреев, заповеднико на мъжете! Даровете, които ти даваш  на цар Ахил, съвсем не са за пренебрегване. Но нека побързаме и  изпратим веднага избрали пратеници в шатрата на Ахила Пелеев.“

Хектор уби микеиеца Перифет, сина на Копрей, който някога носеше и  предаваше поръченията на мъжествения Евристей на хероя Херакъл. Роден  от този толкова безславен баща, този воин се славеше всред микенците с  всички военни качества: той бе бърз в тичането, както бе неустрашим в  боя, а се славеше също тъй със своя ум наред с първите между микенците.  Сега обаче той увеличи още повече бойната слава на Хектор. Обръщайки се  назад, той се блъсна в ръба на своя достигащ до петите му щит, който  носеше, и зашеметен от удара, падна възнак.

Тъй рече Хефест, взема чашата с двойна дръжка, подаде я на майка си и продума.

Нестор подаде на Телемах красива чаша с двойна дръжка.

Илиада, XI, 632—637. Част от описанието на съдовете, употребявани от  Нестор, когато той гощавал Махаон в палатката си.

. . .също и една извънредно красива чаша, която старецът [Нестор] бе  донесъл със себе си от Пилос. Нейното гърло бе обковано със златни  гвоздеи, а дръжките й бяха четири на брой, поставени по две едни срещу  други. А две гълъбици от злато бяха представени, че кълват зърна.  Чашата бе с двойно дъно отвътре. Друг с мъка вдигаше от трапезата тази  чаша, когато беше пълна с вино, но старецът Нестор я вдигаше като на  шега.

.
Отвърна му храбрият старец Нестор, изкусен в бой с колесница:
„Драги мой, тъй като ти ми припомняш изпитанията и бедите, които вие,  необузданите в своята храброст ахейцй, понесохме в земята на троянците,  било като се лутахме с корабите си и дирехме плячка по мрачното  бушуващо море натам, накъдето ни водеше Ахил, било пък като се  сражавахме яростно с врага около силния град на Приам. Там загинаха
най-доблестните от всички ахейци! Там сложиха кости Аякс, героят, равен  по войнственост на Арес, там загина и Ахил, там падна най-сетне и  Патрокъл, равен по мъдрост на боговете. Там загина и моят любим син  Антилох, храбър и благороден, особено изкусен в тичане и оживен бой. Но  ние понесохме освен тези и много други беди и страдания. Кой смъртен е  в състояние да ги изброи всичките? Даже ако ти би останал тук пет или  шест години, за да ме разпитваш за патилата на божествените ахейци, пак  ще ти досадя и ще пожелаеш да се върнеш у дома си, без да можеш да  узнаеш всичко.“