Направи дарение на училище!

Pоден като Гай Октавий и  осиновен от своя правуйчо  Юлий Цезар, поради това  по-късно наречен Гай Юлий Цезар Октавиан (на  латински: GAIVS•IVLIVS•CAESAR•OC TAVIANVS е първият римски император.  Управлява Римската империя 41 години – от 27  пр.н.е. до своята смърт през 14 г.

Ара Пачис  

Един от най известните монументи в Рим  

Почти никой от многобройните туристи не се спира да прочете издълбаните по външните стени думи. Там са записани Res Gestae Divi Augusti – подвизите на “Божествения Август”, които започват така: 

“На 19 години по моя инициатива и с мое финансиране сформирах войска, блгодарение на която върнах свободата на републиката, потискана от политически течения.” 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Август използва същите думи, които е използвал неговият баща-осиновител Цезар при преминаването на Рубикон, за да оправдае новия имперски ред, който въвежда. Тези Res Gestae са били написани във всяко кътче на империята, но едва след неговата смърт. 

Мавзолеят на Август в Рим.

Един ден в края на месец август през 14 г. от нашата ера, в Мавзолея на Август пристига  урната с праха на първият император – Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Последният му ден на човек и първият на бог.

Цифрите и фактите говорят красноречиво за величието на неговата фигура: 57 години във висшата власт, от които 45 години сам на власт. Това е една цяла историческа епоха! За сравнение – през последните 57 години начело на САЩ са заставали 11 президента – внушителен брой, нали?
Нека видим как Октавиан е успял да кумулира толкова голяма власт. Неговото изкачване може да се обобщи с четири действия: 

Първо действие:  

Името на бъдещия император все още е Гай Октавий, син на богат човек от Велетри, който е имал добрата идея да се ожени за далечна племенница на Юлий Цезар. Чичото усетил блестящите качества на племенника си и го държал близо до себе си, учейки го на политически трикове. Изпратил го да учи в един гръцки град в днешна Албания – Аполония. 

Гай Октавий е 18-годишен и се намира точно в Аполония, когато научава за убийството на чичо си. Както писмата на майка му, така и неговите приятели Агрипа и Меценат го съветват да се покрие и да не се връща в Рим, защото е опасно за роднините на Цезар. Историкът Светоний ни казва какво е решил да прави Гай Октавий: 

“ Веднага след получаването на новината за убийството на Цезар, който го е обявил за наследник, Октавиан остана да размишлява дали да поиска помощ от близките легиони, но изостави тези мисли като “прибързани и незрели”, завърна се в Рим и си пое наследството” 

Наследството, което получава Октавиан, се състои не само в едно огромно богатство, но и в името: Юлий Цезар го е осиновил като син, следователно Гай Октавий взима името на осиновителя си и става Гай Юлий Цезар Октавиан, който идва от рода на Октавиите. 

Името е много важно. Октавиан знае това и веднага иска да бъде наричан “Цезар”, въпреки че всички го съветват да не го прави.
Но името Цезар му дава възможност от първия момент да спечели симпатиите на легионите, верни на баща му, и да събере лична войска.
Въпреки това всички в Рим го подценяват. Защо? 

От Гай Светоний/ De vita Caesarum: 

“ Беше много красив, с привлекателен външен вид на всяка възраст, със светли блестящи очи и леко чупливи светло кестеняви коси . Беше малко нисък, но компенсираше посредствения си ръст за сметка на елегантност. През целия си живот страдаше от болести, понякога опасни.” 

Красив, болнав и много млад, Октавиан изглежда почти деликатен. Поради тази причина, когато пристигнал в Рим, политиците дори не му обърнали внимание – не го смятали за важен. 

Какъв е Рим, който заварва Октавиан? 

Един разпокъсан град: смъртта на Цезар била оставила дълбоки рани. От една страна били защитниците на старите институции – партията на заговорниците, с най-виден представител Цицерон, който нарича убийците на Цезар “нашите герои”. От другата страна са приятелите на Цезар – цезарианците, начело с Марк Антоний. 

В този конвулсивен климат в Рим пристига Октавиан – и измества всички. Изненадващо за всички се показва на страната на враговете на баща си – той е на страната на Сената и най-важното е, че спечелва доверието на Цицерон, който го определя като “момче, изпратено ни от Боговете” 

По този начин получава първото институционално признаване, както за себе си, така и за войската, която е събрал. Настига настоящите консули Авъл Хирций и Гай Вибий Панза в Модена и воюва на тяхна страна срещу Марк Антоний.
Марк Антоний е победен, но двамата консули умират. 

Има съмнения, че ги е убил Октавиан, за да ги замести. С оръжие в ръка постига номинацията в “консул”на 19 години, въпреки че минималната за един консул възраст е 42 години.
Сpед недоумението на сенаторите обявява убийците на Цезар – Марк Брут и Гай Касий – за “държавни врагове”. С този политически акт се предвещава смяна на позицията. Октавиан минава на страната на “цезарианите” и ги съюзява в триумвират. 

Втори триумвитат: политически съюз между римските политици Гай Юлий  Цезар Октавиан, Марк Лепид и Марк Антоний, който управлява Римската  република от 43 до 33 г.пр.Хр. 

Тримата триумвири получават власт, равна на консулската, за 5 години, а  след договора в Тарент през 37г. пр.н.е. срокът се удължава за още 5 години. 

Това е била една акробатична програма с голям риск да бъде убит във всеки един момент. Но тази програма била ли е в главата на Октавиан и дали той е знаел до къде иска да стигне, тоест, до съюзяването на цезарианците?
Изглежда, че отговорът е положителен защото след като победил Антоний в една битка е хванал един негов главнокомандващ нo го оставил на свобода да се върне при Марк Антоний и когато клетникът учуден го питал дали трябва да предаде някакво съобщение за намеренията на Октавиан той му отговаря така: 

“ Оставих достатъчно улики на който е в състояние да ги схване, но ако е тъп, не е необходимо да добавям други” 

Второто действие: Отмъщението 

Второто действие на Октавиан е най-тъмната страна: състои се във физическото отстраняване на анти-цезарианците. С помощта на арбитража на триумвирите той премахва голяма част от старата аристокрация. Като инструмент за ликвидиране на тези хора му служат “проскрипциите”.
Как са функционирали проскрипциите? 

Във форума били окачани списъци с имена и хората, които намирали имената си в тези списъци, загубвали незабавно всякакви граждански права: не само, че цялото им състояние бивало конфискувано, но и всеки един човек имал право да ги убие, като получи възнаграждение за това. 

Марк Антоний, Лепид и Октавиан публикуват един списък с имената на 300 сенатори и  2000 кавалери. Лепид включва собствения си брат в този списък, Марк Антоний – чичо си. И тримата са наясно с последиците от този техен жест и чувстват нужда да го оправдаят. Документът, в който обясняват мотивацията за това действие, е стигнал до нас. 

«Никой, виждайки онова, което Цезар и самите ние преживяхме, да не счита нашето действие зa необмислено, несправедливо и жестоко. На път сме да започнем война срещу убийците на Цезар на чужда земя и не е сигурно нито за нас, нито за вас да оставим живи врагове зад гърба си. 

Цезар е бил снизходителнен с победените си врагове – и те са го убили! Но ние няма да повторим същата грешка.» 

Апиян, който пише на гръцки, описва един “ценоразпис” в драхми: 

Ако свободен гражданин донесе главата на някой от проскриптите, ще получи 25000 драхми. Ако главата я донесе роб, ще получи 10000 драхми + свобода и римско гражданство. Първото име в списъка е на Цицерон. 

Марк Тулий Цицерон (на латински: Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул. Известен е като най-големия стилист на латинската проза. Животът му съвпада с упадъка на Римската република, а заедно с това е бил и важен фактор в много от най значимите политически събития на своето време. Роден е на 3 януари 106 г. пр. Хр. в Арпинум, Лацио.

Един път разрешени въпросите в Италия остават Брут и Касий които са на изток. Сразени във Филипи, в една от най-жестоките битки в Римската история и двамата виновници за смъртта на Цезар се самоубиват.
В този случай Октавиан се държи много лошо, ето какво пише Гай Светоний/ De vita Caesarum 

“Не прояви никаква умереност в победата си, изпрати главата на Брут в Рим, за да бъде поставена в краката на статуята на Цезар.” 

През 42 г пр.Хр. две години след мартенските иди Римската република вече не съществува. Триумверите си разделят империята: Лепид взима Северна Африка, Марк Антоний взима Изтока, Октавиан – Запада и Рим. 

Постепенно Лепид се оттегля от сцената и участниците остават двама:  Октавиан и Марк Антоний.

Трето действие: Да се отърве от последния съперник, Марк Антоний 

Преди всичко Октавиан настоява много силно за обожествяването на баща си Юлий Цезар. По този начин той може да бъде и да изисква да го наричат “divi filius” – Синът на Бога. Тази титла може да я притежава само той. След което обвързва със себе си Антоний, като го жени за сестра си Октавия, и накрая избира един терен на върха на Палатин, за да построи къщата си. Изборът на мястото е важен, защото близо до него се намира пещерата на Ромул и всъщност Октавиан се позиционира в родословното дърво на основателя на Рим. 

Kъщата на Октавиан 

Материалите за къщата били подбрани, но не луксозни. Октавиан живеел като един нормален богат човек. Леглото му било малкo и по-скоро твърдо, почти винаги се обличал в дрехи, ушити от жена му, сестра му, дъщеря му и племенничките.
По този начин той се е показвал като наследник на трезвите антични римляни. Така започва да измествa Антоний, който води напълно различен стил на живот – като започнем с личния му избор.
Антоний изоставя Октавия – сестра на Октавиан и добродетелна римска жена заради  чуждатa царица – Клеопатра.
Тяхната любовна история се е превърнала в легенда. Разказват, че Клеопатра не е била несравнима красавица, нито е поразявала очите, които са я гледали, но начинът, по който водела разговор, съдържал неустоим чар. Плутарх я описва като ерудирана жена, която говори много езици и никога няма нужда от преводачи. 

Антоний е войник, който обича да пие, а освен това е женкар. В решителната среща през 41 г пр.Хр. в Тарсо, днешна Турция, идеята на Клеопатра e, чe с подкрепата на този силен мъж от младата римска земя ще даде нова енергия на упадащото египетско царство. За да плени Антоний, царицата се представила по един спекулативен начин: на борда на позлатен кораб с червени платна и сребристи гребла, под златен балдахин, облечена като Афродита от една картина.
Прелъстен от това изображение и – според приказките, които разпространил Октавиан – чрез магически и вещерски напитки, Антоний загърбва Рим и се отдава на сладък източен живот. 

Двойката има три деца с неримски имена – още едно оръжие в ръцете на Октавиан. В уронването на авторитета на Антоний участва и Ливия, съпругата на Октавиан. Ливия е потомка на една много стара, благородна римска фамилия . Поради всичко, което се е случило в нейния живот, тя би трябвало да мрази Октавиан, но те се срещнали, влюбили се и се оженили.
Ливия Друзила била част от властната фамилия на Клавдиите. Дъщеря на Марк Ливий Друз Клаудиан, който с убедена позиция срещу Цезар участвал в битката във Филипи заедно с Брут и Касий и подобно на тях се самоубил след поражението. 

Ливия Друзила или Ливия Августа е римска императрица, съпруга на император Октавиан Август (38 пр.н.е. – 14), майка на император Тиберий, баба на император Клавдий, прабаба на император Калигула и прапрабаба на император Нерон. Обожествена от император Клавдий, Ливия Друзила е била най-могъщата и почитана жена в  цялата история на Древен Рим. Нейният първи съпруг Тиберий Клавдий Нерон бил против Цезар и в списъка на проскриптите, за тoва е трябвало да избяга от Рим. Ливия го придружава в бягството. Бащата на Ливия се самоубва, защото е бил враг на Октавиан, а тя самата заедно с мъжа си е живяла в изгнание. След амнистията и завръщането си в Рим Ливия и Октавиан се запознават и се женят. В деня на сватбата тя вече има един син от първия си мъж – бъдещият император Тиберий Юлий Цезар Август – и чака второ дете. Октавиан също е женен и женa му чака дъщеря. Говори се, че той изпратил на жена си договор за развод в деня на раждането.
Политическият смисъл е ясен на всички, Октавиан, синът на Цезар, мъжът, който преобърнал републиката, се обвързва с жена от фамилията на Клавдиите – един от най видните родове на стария републикански режим и най-вече дъщеря и бивша съпруга на врагове. 

Техния съюз e израз на търсената хармония между политическите течения. Всъщност Октавиан и Ливия представят старите и новите енергии в Рим, които се обединяват и застават в контрапозиция с Антоний, който според пропагандата на Октавиан е на Изток и е жертва на магическите способности на една вещица. Антоний е далече и не разбира колко е силна тази пропаганда, която действа срещу него, и продължава да подценява онзи, когото определял като “момчето, което дължи всичко на името си”. Дори се опитва да се примири с него и му пише едно приятелско и шеговито писмо: 

“Какво се е променило за теб? Фактът, че в леглото ми е една царица? Тa тя е моя съпруга от 9 години! А ти? Да не би да спиш само с Ливия Друзила? Пожелавам ти да се радваш на добро здраве, за да може, когато прочетеш това писмо, вече дa си бил с Тертула, Терентила и Руфила или Салвия, или с всички тях.” 

Докато Антоний пише писма, Октавиан се чуди какво да измисли, за да го дискредитира. Това не е проста работа, защото Антоний е много известен в Рим и защото никой не иска нов граждански конфликт.
За да му обяви открито война, е необходимо нещо повече от пропаганда – иска се официален документ. И тук изскача завещанието на Антоний!
Октавиан е измъкнал завещанието на Антоний от весталките, които го пазели, а дори е възможно и да го е фалшифицирал. Чете го в Сената, a това, както казва историкът Плутарх, е незаконно и проява на лош вкус : “Изглежда абсурдно, че един мъж трябва да дава отчет приживе за неща, които желае за след смъртта си” 

Октавиан се е хванал специално c написаното за след погребението: Антоний искал, в случай, че умре в Рим, след почетния кортeж във форума тялото му да бъде изпратено в Александрия и да бъде предадено на Клеопатра.
Тази клауза била скандална. Един истински римлянин не можел да претендира да бъде погребан в Александрия, при варварската царица. Но има и друго: източните римски доминии са разкъсани и предоставени от Антоний на неговия род. Това е голяма заплаха и Рим обявява война на Египет.

Антоний и Клеопатра са победени в морската битка при Ацио, на 02.09.31 г. пр.н.е. Те нямат изход – преследвани и обкръжени, те са принудени да се самоубият. Октавиан е снизходителен с техните по-малки деца – премества ги в Рим и ги възпитава в къщата си, но най-големият син на Клеопатра от Юлий Цезар – Цезарион, който е на 17 години, бива убит.
Елиминирайки Антоний и Клеопатра, Октавиан остава единствен господар и с един жест на институционна коректност формално връща властта на Сената, който му благодари, като през 27 г.пр.н.е. му дава титлата “Аугустус” – тоест «свят, почитан». В действителност Август държи в ръцете си цялата власт. Преди всичко командването на войските – “империум”. 

Август създава нова административна класа в провинциите, която отговаря само пред него. Взима титлата на “princeps” – «първи гражданин», този който има право да гласува пръв в Сената.
Момчето, което на 19 години пристигнало в Рим с личнатa cи войска, сега е на 35 г. и знае много добре колко кръв е била пролята, за да стигне там, където e, както и колко омраза е предизвикал. Знае много добре, че за да поддържа тази власт, има нужда от добър имидж. 

Ето и четвъртото действие: Построяването на монумент, посветен на себе си 

Изображението на Октавиан се променя коренно: будният младеж с навъсени вежди и войнствен поглед отстъпва място на авторитетния първи император. В най-известното от неговите изображения “Август от Прима Порта“ погледът му е спокоен, а ръката му е вдигната в жест на доминация. 

Аугусто ди Прима Порта, наричан още Аугусто Лорикато (от lorìca, кожената броня на легионерите) е римска статуя, която представлява император Август. Висока е 2,04 м. и е реализирана от мрамор. Намира се в Музеите на Ватикана. Статуята е била намерена във вилата на Ливия на Прима Порта. Вдигнатата ръка е жест за привличане на вниманието. Свързва се с позата, с която се е изисквало мълчание преди adlocutio (мотивационна реч към легионите от страна на генерал или император, когато предстояла битка. Произнася се «аделokутиo»). 

Освен статуи и фрески, последвало и изграждане на различни обществени постройки,  най-голямата от които е Форумът на Август. Целият форум представлявал галерия от символи на величието на Рим. Август е много внимателен с избора на материалите – от подовете в собствения му дом до колоните на Форума на Август всичко било пренесено от различни части на империята: Африка, Азия и Европа.
Все едно в неговия форум искал да обобщи доминацията на Рим. 

Освен стилът, с който е рисуван неговият лик, и грандиозността на обществените постройки, има още един център, около който се върти цялата политика на имиджа на Август: мирът. 

–В Ара пачис се проследяват две разказвателни линии: първата започва с Енеа – митичният  предшественик на Август, и продължава с Ромул и Рем, основателите на града,  а в противоположната страна се вижда олицетворението на богинята Рома.  По дължината на двете страни е изобразен народът на Рим, който се готви да изпълни  жертвоприношение. 

Втората разказвателна линия е животът, който се връща. Той е изобразен с цветя, растения, плодове, едри и дребни животни и една гора, която  се ражда в основата на олтара и се събира с майката Земя – богинята, която дарява  пpосперитет и изобилие.
Двете линии се кръстосват в изображението на Август: той е наследникът на Енеа и  Ромул, който основава отново града и неговият “мир” връща живота там след  символичната му смърт по време на гражданските войни.
Август е мир, изобилие, просперитет; Август е Рим! 

Форумът на Август, via dei Fori Imperiali. 

В Ара пачис се вижда не само този тържествен триумф – подобно на един албум със снимки, тук се вижда и личното оцеляване на Август:
Той води шествие, зад него е Агрипа, който не само е негов съученик от времето в Аполония и негов голям приятел, но и благодарение на когото е спечелил всички важни битки. Агрипа е също негов зет, но умира много рано. След тях се вижда Юлия, единствената дъщерята на Август; боготворената, на която е разрешено всичко. Но Юлия ще му измени, ще участва в заговор срещу него и той не само ще я прокуди в изгнание, но и няма да й бъде позволено да бъде погребана до баща си. Следват двамата внуци – синовете на Юлия и Агрипа Гай Цезар и Лиций Цезар. Те умират много млади, също както е умрял млад първият от наследниците – Марчело. Единствената, която остава до него за цял живот, е Ливия, но за нея има подозрение, че е режисирала преждевременната смърт на всички тези млади хора. 

Да се върнем на хрониката в онзи августовски ден от преди две хиляди години: денят на погребението на Август. Дори в този ден императорът остава верен на себе си и неговата мания за обществен имидж. Оставя 4 документа, един от които е неговото завещание. Следва Breviarium Imperii – списък на финансовите и военните ресурси на империята. Третият документ e Res Gestae.
Любопитен е и четвъртият документ: съдържащ инструкции как да се проведе императорското погребение, той представлява един вид сценарий на погребалната церемония. За Август била приготвена носилка от злато и слонова кост, украсена със злато и пурпур. Тялото му било затворено в ковчег, но се виждaло едно восъчно изображение в триумфално облекло. Центурионите запалили погребалния огън и когато той угаснал, изпод жарта излетял орел, който се издигнал в небето носейки със себе си духа на императора. 

***** ***** ***** ***** 

Източници: Dal Mito alla storia, Cristoforo Gorno
Превод: Катерина Георгиева 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!