Мажорна тоналност
През втората половина на V век пр. Хр. Филолаус от гръцкия град Тарентум в Южна Италия, последовател на Питагор, открил мажорния тон с интервал между четвъртия и петия.

Анализ на музикалните скали
Филолаус направил това отделно, без да анализира цялата система с възможните скали. Около век по-късно обаче друг негов съгражданин от Тарентум направил научно изследване върху музикалните интервали
като цяло. Аристоксен (IV век пр. Хр.) бил философ и музиколог, учил в Лицеума. Той определил с точност честотните пропорции на тоновете в различните скали и на техните полутонове.

Добре темперирана скала
Броейки полутоновете, неговите изчисления показали ред от около петдесет ноти в октавата. Теоретично това е идеално и опростява повечето мелодични акорди. За музикантите и техните инструменти сложността е несъвършенство. Добре темперираната скала, или „скала на равен темперамент“, е обмислена жертва за точността, даваща възможност на музикантите повече да се доближават до перфектните ноти, така че да правят висококачествена музика. Аристоксен направил това чрез разделяне на октавата на дванайсет интервала на тонални пропорции, всяка от които произлиза от две.