Окисляването на океана може да увеличи растежа на черупките на охлювите и морските таралежи

Световните океани се окисляват бързо, тъй като те поглъщат огромни количества въглероден диоксид (CO2), освободени от изгаряне на изкопаеми горива. Това е лоша новина за малките морски същества като корали и морски таралежи, които съставляват основата на хранителната верига в океана: киселинната вода не само разрушава черупките им, но също така затруднява изграждането на нови. Сега учените, изучаващи морските охлюви, са открили неочакван страничен ефект от тази киселинна напитка – тя може да помогне на някои от тях да изградят по-дебели, по-силни черупки, като направи храната им по-питателна.

Често наричано „зъл близнак“ на промяната на климата, окисляването се случва, когато океанът поглъща атмосферния CO2. Въглеродният диоксид се разтваря, процесът освобождава въглеродни йони, понижавайки pH на водата и повишавайки неговата киселинност. Киселинната вода премахва много плаващи карбонатни йони, които организми като мидите използват за изграждане на здрави черупки. При тези условия, на тези същества им отнема повече енергия, за да направят черупките си достатъчно плътни и да издържат на допълнителния стрес.

Но някои лабораторни изследвания сочат, че повече храна, като водораслите, могат да спомогнат за укрепване на черупките на морските организми и по този начин да компенсират част от щетите, причинени от окисляването на океана. Учените предсказват, че климатичните промени ще направят точно това, понеже допълнителният CO2 повишава наличието на хранителни вещества, като азота, който е съществен за развитието на водораслите.

За да разберат какво се случва в дивата природа, Шон Конъл – еколог от университета на Аделаида в Австралия и негови колеги, пътували до подводни източници на CO2 (т.нар. „комини“) край бреговете на Нова Зеландия, Белия остров (Whakaari). Водата в близост до отворите била толкова киселинна, колкото се предполага, че ще бъде по-голямата част от океана до края на века. Изследователите събрали пет морски охлюва (Eatoniella mortoni), заедно с пет проби от водорасли, основна част от диетата на морските охлюви.

В течение на 6 години те сравняват своите проби с морски охлюви и водорасли от близки места, на които липсват CO2 отвори. Измерват плътността и здравината на черупките на морските охлюви, а също така и протеиновото, въглехидратното и енергийно съдържание на водораслите, за да установят питателното им качество.


РЕКЛАМА:

***

Морските охлюви край CO2 отворите изграждат черупките си два пъти по-плътни и здрави, отколкото тези, които са в контролната зона, съобщават Конел и колегите му този месец в доклада пред Royal Society B. В допълнение, водораслите са били четири пъти по-изобилни и са имали 11% повече протеини и въглехидрати, отколкото в контролната зона, което означава, че охлювите са имали по-голям запас от питателна храна.

Конел приписва това на допълнителната азотна наличност. По-ниското pH на водата позволява на морските растения, като водораслите, да абсорбират повече нитрати, форма на азот, позволяваща на растенията да произвеждат повече протеини. „Ние признаваме, че енергията управлява живота“, казва Конел. „Ако тези енергийни връзки съществуват в природата, тяхното откритие може да промени начина, по който мислим за застрашените видове.“

Изследването е извършено „елегантно“, казва Айрис Хендрикс, морски биолог в Испанския национален изследователски съвет в Мадрид. Въпреки това, тя се пита дали данните могат да се прилагат за организми, за които не се знае дали могат да оцелеят в киселинна вода. Освен това, Хендрикс отбелязва, че е трудно да се предвиди какво ще се случи в екосистемите, които имат сложни и понякога противоречиви взаимодействия.

Морският биолог Улф Риибесел, който ръководи отдел по биологична океанография в Центъра за океански изследвания GEOMAR Helmholtz в Кил, Германия е съгласен. „Изследването е уникално в представянето на един организъм, който се възползва от една промяна в храната“, казва той , “но това предполага, че може да става въпрос за общо явление, което да бъде екстраполирано към други морски системи. Бих бил много внимателен с това“.

Въпреки идеята, че някои морски организми могат да устоят на опасностите от изменението на климата, Риибесел казва, че биоразнообразието все още намалява, особено при подводните източници на CO2, и това може да направи екосистемите по-малко устойчиви. „Дори ако някои организми се възползват от затоплянето и окисляването, все още има губещи“, казва Риибесел, „а еволюционната адаптация не е достатъчно бърза, за да компенсира загубата им.“

 

Превод: Теодора Савова

Източник: Sicence


Европейска нощ на учените 2022 г.: