Направи дарение на училище!

Дълги бели линии, изписани в небето, разкриват пътеките високо там горе, по които самолетите достигат до своите дестинации. Но това не са само следи от изпарения.

По-голямата част от загрижеността за въздействието на въздушния транспорт върху околната среда, се фокусира върху гиганския въглероден отпечатък на авиацията, но новите проучвания тревожно напомнят и колко вредни са самите следи, оставяни от самолетите.

Това не бива да се бърка с погрешната теория на конспирацията за кемтрейлс, но кондензационните следи са наистина много реален проблем и имат впечатляващо голяма връзка с процесите на глобалното затопляне.

Когато самолетите летят в небето, влагата от тяхната струя замръзва в ледени кристалчета високо в атмосферата. В зависимост от атмосферните условия тези облаци от ледени кристали, известни  като contrail cirrus, могат да се запазят минути или часове преди да се разпръснат. Само защото тези ледени облаци пара са студени, не означава, че те се охлаждат – всъщност процесът е точно обратният.

Едно изследване от 2011 г. изчисли, че въздействието на contrail cirrus в действителност е по-голямо от  това на въглеродните емисии от самолетите, поради начина, по който следите нагряват планетата чрез процес, наречен радиационен натиск. Сега един от изследователите, провели проучването, атмосферният физик Улрике Буркхард от Германския аерокосмически център, прави ново проучване как този феномен може да влияе в бъдеще.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Резултатите не са успокоителни. Новият модел, създаден от Буркхард и сътрудничката му Лиза Бок, предполага, че радиационните форсиращи ефекти, дължащи се на самолетните следи, ще се утроят от нивата през 2006 г. до 2050 г.както заради увеличаване обема на въздушния трафик, така и поради лекото му изместване към по-голяма надморска височина.

Това е обезпокоителна тенденция като се има предвид, че повечето световни усилия за борба с вредното въздействие на авиацията са насочени към ограничаване на емисиите на CO₂ като например схемата CORSIA.

„Много хора говорят за необходимостта от спиране на въздушното движение през цялото време, но contrail cirrus не се приемат насериозно”, споделя Буркхард за New Scientist. „Това е проблем, ако се окаже, че въздействията на емисии несвързани с CO₂са всъщност по-големи от тези на емисиите на CO₂.”

В краткосрочен план те са такива, но е важно да се отбележи също, че ефектът от contrail cirrus е по-краткотраен в сравнение с  топлинните емисии от въглерода.

„Радиационното форсиране на contrail cirrus е наистина няколко пъти по-голямо от това на CO₂, но да се сравни RF с краткотраен ефект върху климата с този на дългоживеещия парников газ е доста трудно като ефектите от CO₂ продължават много хиляди години”, твърди атмосферният физик Дейвид Лий от Манчестърския Метрополитън Университет, който не е взел участие в проучването. И продължава:„Загряващият ефект на contrail cirrus като най-кратък срок би продължил няколко десетилетия.”

Проучването показва, че не можем да си позволим да пренебрегваме цялостната представа за влиянието на авиацията върху климата, което за жалост е единствено в посока нанасяне на вреда.

Резултатите от изследването са представени пред Atmospheric Chemistry and Physics.

Превод: Елена Страхилова

Източник: ScienceAlert

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!