Оказва се, че археологическите находища са пълни с древни кучешки екскременти

Кучетата – като този древен римски пес – активно са оставяли своя „отпечатък“ в археологическите записи. PAUL WILLIAMS / ALAMY STOCK PHOTO

През 1981 г. Мелинда Зедер, която тогава е студентка, сортира животински кости от палеолитна пещера в югозападен Иран, когато попада на фрагмент, който не може да идентифицира. „Когато не можете да разпознаете камък от кост, поставяте езика си върху него“, казва Зедер, днес археозоолог в Националния природонаучен музей на Смитсониън. „Ако е кост, ще залепне.“
Обектът обаче не залепва. Всъщност той започва да се разтваря върху езика на Зедер. Озадачена, тя се обръща към по-опитния си колега и го попита какво мисли той. “О – усмихва се той – Това е тор от хиена.“

Такива древни изпражнения могат да се задържат наоколо хиляди години, дори да запазят оригиналната си форма и цвят. Археолозите обикновено разграничават човешките от животинските екскременти, въз основа на размера им и някои други особености. Оказва се обаче, че кучешкият тор е изключително трудно да се различи от човешкия – обстоятелство, което може да спъне изследователите, опитващи се да реконструират менюто на древните хора.

„Когато изнасям лекции, моля аудиторията да отгатне“, казва Кристина Уоринър, молекулярна археоложка от Харвардския университет. „Те винаги предполагат погрешно.“
Сега, Уоринър и колегите ѝ са разработили инструмент, базиран на изкуствен интелект, за който твърдят, че може точно да каже дали “палео изпражненията” са човешки или кучешки. И след като анализират повече от дузина проби, обхващащи периоди от хиляди години, те стигат до изненадващо заключение: Археологическият запис е пълен с кучешки екскременти.

„Има много наистина страхотни неща, които можете да направите с това“, казва Зедер, която нарича новата работа „скок напред“. Ако е усъвършенстван, казва тя, методът може да помогне да се разкрият ключови етапи от опитомяването на кучетата.


РЕКЛАМА:

***

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в Брой 134 на списание Българска наука. 


Европейска нощ на учените 2022 г.: