Направи дарение на училище!

„Каньоните изглеждаха като комини, през които се плъзгаха огньове и вятър с грохота на 1000 парни локомотива. Димът беше толкова гъст и горещ, че не беше възможно да се диша. Много хората смятаха, че идва краят на света.“

Бившият щатски рейнджър Ед Пуласки се оказва насред това, което по-късно ще стане известно като Големия пожар през 1910 г. Пуласки осъзнава, че приоритетът вече не е спасяването на природата на северен Айдахо, ами безопасността на пожарникарите.

Дърветата се срутваха върху нас, разказва той, беше почти непрогледно. Добре че познавал всеки сантиметър от горските пътеки, защото иначе не би оцелял. Единствената му надежда била да достигне изоставен минен тунел, който се намирал недалеч от него и хората му. Стигнали точно навреме. Пуласки припаднал. По-рано, докато огънят се разраствал все повече, казал на жена си Ема къде да се скрият с 10-годишната им тогава дъщеря Елзи и я предупредил, че може да не се върне. На следващата сутрин не можел да вижда и ръцете му били обгорели, но той и всичките му мъже, с изключение на петима, били живи.

Големият пожар убива 86 човека и изгаря дървесина, достатъчна за построяването на над 800 000 къщи. Това принуждава щатското горско стопанство да обещае, че ще изгаси пожарите възможно най-бързо. Това обещание е както налудничаво, така и необходимо, защото огънят е ужасяващ, но същевременно фундаментален за модерната история.

През първите 90% от историята на земята не е имало изобщо огън. Имало е вулканични изригвания – но стопеният камък не е огън, защото огънят е химична реакция – процес на горене.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Животът на земята е това, което създава кислород и позволява нещо да изгори. Фосилните останки показват, че запалимите растения са се появили преди около 400 млн. години – в повечето случаи те са изгаряли или от вулканични изригвания, или от светкавици.

През последните години сателитните наблюдения показват колко изненадващо често има гръмотевици –около 8 млн. на ден. Те са по-честите причинители на пожари, а не лошо наблюдаваните барбекюта и незагасените цигари.

Огънят е оформил и много голяма част от пейзажа на нашата Земя, а наред с това и еволюцията. Позволил е разпространението на обширни тревни площи преди около 30 млн. години. Без огън те са щели да бъдат превърнати в гори и храсталаци. А се смята, че тези тревисти площи са изиграли голяма роля в еволюцията на човешкия род.

Опитайте си да си представите икономиката преди нашите предци да са опитомили огъня. Може да започнете като изключите всички прибори от метал и стъкло. Сега забравете и за всички видове гориво, както за транспорт, така и за електричество. Или за всичко, което се произвежда с нагряване – пластмаси, тухли и керамика. Останаха само органични, сурови продукти. Това не би могло дори да се нарече икономика.

Шимпанзетата изглежда разбират много добре как горските пожари работят. И други животински видове осъзнават ловните възможности, които се откриват. Някои птици са наблюдавани как грабват запалени пръчки и ги изпускат над друг район, за да запалят огън и да прогонят плячката си.

Изглежда нашите предци запазвали огъня от горските пожари в продължение на стотици хиляди години, докато открият искрите и как да създадат такива. Вероятно са поддържали огньовете като са хвърляли в тях бавно горяща животинска тор.

Приматологът Ричард Урангам твърди, че след като готвената храна им предоставила повече енергия, мозъците на хората еволюирали в по-големи. Междувременно археологът Джон Гоулет свързва огъня с хипотезата за „социалния мозък“ – идеята, че ни е трябвал по-голям мозък, за да развием социалните си умения. Вечерите около огънят са позволявали на хората да се социализират.

Каквато и да е истината, развитието на икономиката ни е наложило да използваме огъня многократно – от промишлени инсталации, двигатели с вътрешно горене, до газта, която ползваме, за да готвим. Историкът Стивън Пайн нарича това „огнения преход“.

И където това не се е случило, се създават проблеми: в развиващите се страни милиони смъртни случаи са свързани със замърсяване на въздуха, защото хората палят огън вътре в къщите си, за да готвят. Пайн твърди, че този преход е повишил страха ни от горските пожари.

А сега, с промените в климата може да очакваме още повече такива. Сателитните наблюдения ни помагат да ги изучим, но техните тенденции, промяната на климата и растителността много затрудняват предсказването им.

Отнело е половин век да се разбере, че бързото гасене на такива необятни пожари не е добра идея, след случая с Пуласки.

Проблемът е, че в крайна сметка ще се получи пожар, който няма как да бъде контролиран – и този огън ще бъде много по-унищожителен, защото малките пожари, които пожарникарите са бързали да загасят преди това, само са овъглили растителността без да я изгорят напълно и това е захранило нови големи пожари.

Завладени сме от самодоволство: строим невероятно близо до диви, девствени зони, където ще пламне пожар рано или късно. И когато експертите препоръчат да се остави огънят и да не се гаси, хората живеещи в близост до такива райони едва ли ще са толкова съгласни.

Както Андрю Скот твърди в неговата книга Burning Planet, нашите последни открития за пожарогасенето, не са обяснени добре на обществото.

Някои икономисти мислят, че има връзка между овладяването на горски пожар, и на кризите, създадени изцяло от човека. Теорията е, че когато ставаме по-добри в предотвратяването на малки проблеми, това създава все по-голямо чувство, че сме в безопасност, което пък води до още по-големи рискове.

Такъв пример е финансовата криза през 2007– 2008 г., най-големият икономически „горски пожар“ на нашето време. В книгата Foolproof главният финансов коментатор на Уол Стрийт Грег ЛП твърди, че финансовите директори се справяли с малки кризи и това им дало самочувствието да предприемат все по-глупави рискове. Именно успехът при малките рецесии довел до последвалото нещастие.

Нашите опити да направим живота по-безопасен, води точно до това –да правим нещата по-сложни и по-големи, пише той, колкото по-свързани и комплексни стават нашите градове, транспортни системи и финансови пазари, толкова повече се увеличава възможността да се стигне до трагедия.

Успешното предотвратяване на даден риск, може да се окаже проблем другаде – да се появи отново като мутирала бактерия.

И когато настъпи финансовата криза, която не можеше да бъде спряна, именно лошите избори подхранваха нарастването на последствията, точно като горски пожар.

Превод: Кристин Пейчева

Източник: BBC

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!